141. Пожелания към бъдните поколения.

[Ани]

141. ПОЖЕЛАНИЯ КЪМ БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ

В.К.: Едно от най-хубавите неща, което съм чел и срещал в устата на възрастните приятели бе: „Учете български, народи по света, за да четете Словото на Учителя от първоизвора!” С.К.: Абе туй дойде като откровение от свише. Аз не го измислих. Така дойде чрез творческия дух на общението между човек и Словото на Учителя.

В.К.: Искам да питам, Вашите пожелания към бъдещите поколения, понеже Вие сте минали през различни етапи на едно развитие, социално, оформление политическо, вътрешно, емоционално, духовно и т.н., това са различни етапи на развитие на една душа, която минава. Сега Вие сте в една 80-годишна възраст и имате един дълъг път, какво е Вашето пожелание към бъдещите поколения идвайки и въплътявайки се при българите? С.К.: Ами виж какво, аз не бих могъл нищо друго да желая, освен туй, което съм го пожелал вече в тази именно книга: „Към българина!" и част от която е туй. Моето пожелание е само туй, да се пробудят душите за истинската светлина, да видят правия път в живота, да видят, че този прав път изключва преди всичко всякакво насилие, било физическо, било духовно, било в закрита или явна форма насилие от човека върху човека, от класа върху класа, от общества, от народ върху народ. Включително и по отношение на животните, а даже и на растенията, както подържа Учителя тезата, че и към растенията не трябва да упражняваме насилие в смисъл.

Тука скоро ми говориха един случай, за който аз зная, че когато един наш брат там на Изгрева отишъл, и Учителя имал едно овощно дръвче, което Той смятал така да го наблюдава и да го пази. Отишъл, той се считал много умен, взел че го окастрил там, нарязал го нагоре-надолу. Та казвам, Учителя подържа, че даже и върху растенията не трябва насилие, колко повече върху животните, колко повече върху човека, колко повече върху цели общества каквито и да било, колко повече върху цели народи и да вземем човечеството като цяло.

Та аз пожелавам на следващите млади поколения съвсем да отхвърлят и съвсем да не допускат в себе си каквато и да е идея, каквато и да е мисъл и каквито и да било действия насилнически, в които човек се проявява не като разумно същество, но се проявява нещо зверско в него. Нещо остатък от далечното минало, когато съществата са живели само под напора на инстинкти и на необходимости, така дори повече отколкото със съзнание са постъпвали, повече от нуждата да се нахранят, да речем, от зверовете както е, а пък сега човек е в едно толкоз напреднало положение, да постъпва по този начин. Та да не приказвам много, само с няколко думи само, моето пожелание към бъдещото поколение е това, да приеме пътя на светлината, което означава пътя на доброто, пътя на любовта, пътя на свободата, пътя на човещината, пътя на братството и сестринството, пътя, който е единствения път, който ще доведе и отделните личности, и обществата и народите, и семействата ще ги изведе към едно по-добро бъдеще, към един живот, в който няма да има тия страшни неща, които пред очите ни стават тука вече толкова десетилетия. Аз откак съм запомнил 1912 г., даже 1911 г. започна войната с Италия. Една Италия и Турция - 1912 г. Балканската - 1913 г., Междусъюзническата 1914 г., Първата световна 1915 г. и ний се намесихме българите и дето се казва от тогава до сега света не се е умирявал. Може би кратки периоди, но все някъде вражди, омрази. Ето тука даже и ний, когато бяхме в мир. такава омраза съществуваше между тия македонци тука, организация подклаждаше между българи и сърби, че то все едно война. И сега, когато се мразят хората и се нападат и то е война. Защото войната, външната й страна, убийствата, вътрешната й страна е омразата. И омразата е, която подтиква хората към война. Сега те казват стопански интереси още преди десетки години, така че тия са борби за пазари. Не само борба за пазари. Те пазарите са необходими на индустрията, обаче, ако имаш ум в главата, ако имаш човещина в сърцето си, ти няма да отиваш да сриваш, да избиваш цели народи заради пазарите му докато може по мирен начин да си разпространяваш произведенията.

Ако искаш да вървиш по пътя на разума, по пътя на човещината, по пътя на доброто, така ще бъдеш, а не да унищожаваш чужди държави, насила да взимаш пазари. Сега аз много се разпрострях, сега ще завърша с две думи:

Пожелавам на младото поколение, на новите хора, които се раждат, аз дълбоко вярвам, че наистина ще слязат на земята чисти души, хора с идеал, които няма да вървят по пътя на старото.