Jump to content
Ани

1.6. Статията „Славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 281, 1.08.1941, с. 1.

Recommended Posts

1.6. СТАТИЯТА

„СЛАВЯНСТВОТО”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ - 1941 година

СЛАВЯНСТВОТО

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 281,1.08.1941, с. 1.

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.

Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал, несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи. Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.

Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на живота.

Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството.

Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя.

В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?

Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване - днес го има, а утре го няма.

И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.

Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка.

Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още затова и незабелязани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък.

Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенствуваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за цялото и да жертвуваш живота си за Цялото - това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.

Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света - в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството.

Егоизмът - безразлично какъв е той - личен, семеен, класов или национален - е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси - той е обречен на загинване.

Животът за Цялото, любовта, истинската любов, която не прави разлика между свои и чужди, и жертвата за общото благо - това е принципът на новото, комуто принадлежи бъдещето.

Пред тия абсолютни, вечни, нетленни реалности, всякакви външни, временни, човешки реалности губят своето значение. Животът е в духа, а не в материята. Никакви технически усъвършенствувания, никаква външна материална култура не могат да издържат и най-малкото сравнение с живота на Духа, с неговите вечни, безсмъртни реалности.

Славянството трябва да съзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи.

Ние не говорим за политически режими, за стопански строеве, за междудържавни отношения. Ние говорим за безсмъртни идеи, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.

Ние говорим от гледището на Вечността, а не от гледището на деня:

Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.

Това иска Бог, а не хората.

Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да го не забравяме.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×