Jump to content

8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.


Recommended Posts

8. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ И ТОВА,

КОЕТО СТОИ НАД НЕГО

Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.

Има свещени неща, за които никак или съвсем рядко трябва да се говори, защото огромното болшинство от хората още не са способни да ги разберат и ще ги отхвърлят и охулят, като струпат собствената си кал върху тях. Има свещени истини, които трябва да бъдат скривани от недозрялото и закостеняло в своите догматични схващания човечество. Защото да дадеш тия истини на хората преждевременно, би било същото, като да караш един плод да зрее преди да му е дошло времето, т.е. да му повредиш.

И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа.

Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце.

Всред студа на умразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души, които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това, което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма.

Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява.

Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледището на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци.

Само един малък пример е достатъчен да характеризира несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това, което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел!

Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост.

Кое например ний днес според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? - Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити, но действуващи много по-ефикасно и в много по-голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде! Коя е, най-после нашата истинска, правилна и справедлива мярка в любовта? Кое според нас в отношенията на двама обичащи се хора, кога и при какви условия е морално или не? Въз основа на кой абсолютен, Божествен, несъдържащ противоречия и двусмислености закон, ний даваме морална санкция на любовта или я отричаме?

Колко смешно е дори! Любовта е „морална”, когато е узаконена, а е „неморална”, когато не носи санкцията на църковния и граждански ред.

Без да се впускаме в подробности, ще кажем само, че и тук нашите схващания са напълно несъстоятелни, противоречиви, неиздържащи никаква критика и несъдържащи никаква стабилност.

Защото днес хората са подчинили една абсолютна ценност, каквато е Любовта, на една относителна, променлива, често фалшива величина, каквато е „моралът” - човешкият морал, с всички негови противоречия, заблуждения и ограничения.

Всяка мярка и всеки закон са добри за своето време и за своето място. Ние не отричаме днешните морални схващания, както и целия ред от наредби и санкции, които регулират днес живота на обществото. Не ги отричаме, защото ги считаме съответствуващи на духовния уровен на това общество, и следователно, целесъобразни и необходими.

Но пролетното кокиче не може да чака да се наканят всички цветя да цъфнат, та заедно с тях да подаде главичката си изпод земята. Не! Дори в ледения февруарски мраз то с нетърпение и трепет очаква да се стопи скриващата го снежна преспа, за да отвори веднага очи и да впие погледа си към небето, милвано от лъчите на божественото слънце.

За будните души, които живеят с Новото и за Новото няма друга по-велика и абсолютна мярка вън от Любовта. Не „моралът" може да бъде мярка и да даде санкция на Любовта, а обратно, любовта е мярка и санкция за всички човешки отношения, за всички положения, в които може да попадне човешката душа.

Любовта стои над всичко. Тя е най-висшата, абсолютна неизменна, Божествена ценност, която не може и не трябва да се подчинява на никакви относителни, ограничени, променливи човешки схващания и норми.

Тя е сама за себе си мярка и закон.

Разбира се, и тук е нуждно едно чистене, едно коригиране на човешките понятия. Защото това, което днес обикновено хората наричат „любов”, то не е онази истинска любов - вечната и неизменна връзка между душите, а е временно привличане на плътта.

Всички човешки норми днес се нуждаят от корекция. Който желае, може да остане да живее със своите стари схващания и норми. Будните души, обаче, ще минат крачка напред. Те няма да подчинят живота си на кухите форми и отживелите понятия, а ще живеят с абсолютната и вечна мярка - любовта.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...