Jump to content

10. Срещу течението / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 260, 12.05.1940, с. 1.


Recommended Posts

10. СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 259, 28.04.1940, с. 1.

Само този може да се нарече истински човек - мислящо същество - който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път - по пътя, по който го води неговия светъл разум.

Само този може да се нарече истински човек, който не се чувствува задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички - „защото всички така правят", а намира в себе си сили да действува, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом.

Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали.

Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ.

Само този народ има своя собствена индивидуалност, само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите народи.

Творчество има само там, където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят.

Днес, когато всички, навсякъде по света мислят, че спасението е в силата - в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог - грубата сила, днес повече от всякога са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното и да се осмелят да заявят на всеуслишание противното:

Има нещо, което стои над силата - над грубата световна сила И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите.

Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни.

Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо.

Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е сама по себе си нищо - тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това.

Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя последната тяжест на блюдото и ще направи да се наклонят везните на една или друга страна.

В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над нея.

Може всички днес да мислят противното, но така е.

Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това.

Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него.

А този път води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи.

Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край.

Който вярва, той има търпение! Защото той знае, че нещата могат да станат правилно само на своето време.

Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...