Jump to content

11. Ще изтече. В: Братство, Севлиево, Г. 12, бр. 261, 27.05.1940, с. 1.


Recommended Posts

11. ЩЕ ИЗТЕЧЕ

Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 261, 27.05.1940, с. 1.

Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави.

И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила. Нищо не е случайно, всяко нещо си има своя дълбок смисъл, своето право на съществуване, своя „raison d’ etre”, както казват французите. Дори и тогава, когато случилото се засяга дълбоко нашия нормален външен и вътрешен живот, дори и тогава, когато то ни нанася дълбоки и като че ли неизлечими рани, дори и тогава ние не трябва да роптаем против „съдбата”, а да го приемем като нещо неизбежно и което в края на краищата ще бъде за наше добро.

Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказали сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза.

Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си.

Мътните води на днешното време, които в бесните си вълни влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят.

Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвокупност, ще почерпим поука, ще използуваме урока, който ни се дава?

Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят.

Злото трябва да се използува за добро. Такава е великата мъдрост на живота.

С.К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...