14. Истинска победа. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 3.

[Ани]

14. ИСТИНСКА ПОБЕДА

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 3.

Като общо правило, досега споровете между отделните народи и особено териториалните спорове, са се решавали чрез посредството на силата, т.е. на оръжието. Днес вече ние имаме един прецедент, по силата на който можем да кажем, бидейки напълно уверени в твърдението си, че териториалните спорове, и, изобщо споровете между народите, може да се разрешават и без война.

Договорът между България и Румъния за доброволното отстъпване на Южна Добруджа на България, е един пръв по рода си исторически акт, ако не в цялата история, то поне в тази на нашето столетие.

Ако някой преди десет години кажеше, че е възможно да си възвърнем отнетите в края на миналата война земи по мирен начин, то мнозина биха го направили на луд.

Днес тази „лудост” е един факт, който никой вече не би могъл да оспорва. Може да се каже, че тук имат намеса други сили, че имаме едно особено стечение на обстоятелствата и т.н. Това няма значение. Важен е фактът, а той ни дава право да провъзгласим: България може и трябва да си възвърне отнетите й земи само по мирен и по никакъв друг начин.

Днес вече ние, българите, опитахме на дело и познаваме великата сила на търпението и на вярата в победата на доброто. И затова нищо не може да ни попречи да вървим и занапред по щастливо избрания път.

Днес вече нашата вяра, че съществува един Върховен Разум, нашето упование в една Върховна Справедливост, почиват на твърда, непоколебима основа и ние не можем да се съмняваме, че ще получим това, което е наше, щом имаме тяхната подкрепа.

Българите благодариха на различни световни сили за тяхното участие, за тяхната помощ при щастливото и мирно разрешение на въпроса за Добруджа. Това е напълно естествено и така трябваше да бъде. Но ние тук искаме да припомним, че истинска, най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия.

Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота - има Бог, ще кажем ние с думите, с гласа на народа.

И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби...

И днес, когато пред нас като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата, като работим предимно по вътрешен път, то ний ще постигнем справедливите си национални идеали, без да пролеем нито капка кръв, без да употребим никакво насилие, и най-важното, без да посеем зародишите на нови ежби и кървави разправии между нас и съседите ни, а като установим отношения на истинско вечно приятелство.

А това ще бъде най-великата победа, каквато досега познава светът.

С. Калименов