Jump to content

42. Човек и Бог / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 298, 1.11.1942, с. 1.


Recommended Posts

42. ЧОВЕК И БОГ

Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 298,1.11.1942, с. 1.

Каква е силата на отделния човек? Какво представлява той в безграничния океан от вечно действуващи мощни сили, в който той живее? Какво може да направи, каква роля може да изиграе в направлението на събитията, които като че ли по някаква сляпа и неотменна необходимост се развиват пред неговия озадачен поглед?

Човек, човешките сили и възможности могат да бъдат слаби, нищожни, но те могат също така да бъдат огромни. Сравнявайки човека с Бога, ний бихме могли да кажем: „Човек е нищо, а Бог е всичко." Но това „нищо" може да стане нещо, това „нищо" може да стане много, когато се свърже с Бога. Човешката сила зависи от връзката на човека с Бога. Трябва да знаем това. Трябва да го помним и трябва да поставяме в действие този закон винаги, когато се намираме изненадани и безпомощни пред събития и факти, които нашите слаби, човешки сили не са в състояние да преодолеят.

Това, което ние не можем да направим, Бог може да го направи. Това което ние сами не можем да направим, Бог чрез нас може да го направи. Това, което изглежда трудно и невъзможно за човека, когато той е сам. когато той уповава само на своите собствени, човешки сили. е напълно възможно, лесно и достъпно за Бога в човека.

Във времена като днешните, хората, които живеят с вярата в действителността и във върховенството на Духа, не трябва да уповават само на своите собствени сили. Защото те не могат да направят нищо, ако воюват, ако действуват сами. Те не могат да постигнат целта си. ако не призоват на помощ божествения дух, ако не се свържат с Бога.

Днес великият категоричен императив на Доброто представя пред будните хора задачи, които не могат да бъдат разрешени само с човешки сили. Днес ние сме изправени пред и всред събития и възможности, които ни засягат и които само непрестанната будност и връзка с Духа могат да отклонят, да смекчат или да превърнат в добро. Днес, а също така и занапред, още дълги години, ние ще се намираме пред съдбоносни събития, които ще са готови всеки момент да се разразят като градоносен облак върху нас като личности, като народ и върху цялото човечество. Тези събития могат да бъдат резултат на тъй наричаните „слепи" природни сили, или на „съзнателните" обществени сили. И в единия и в другия случай, обаче, само непрестанната будност, само непрестанната връзка с духа на будните люде, ще може да ни спаси като колектив, за да можем да минем невредими или поне с най-малко загуби през огъня на изпитанията.

Ето защо, наложително е да призовем Бога. Ние днес не можем сами да разрешим задачата си - толкова тя е огромна, тежка, страшна. Затова трябва да повикаме на помощ Бога. Трябва да се молим.

Днес за днес, ние сме може би най-облагодетелствуваната от Провидението, най-запазената под крилото на Бога страна, ако не в целия свят, то поне в Европа.

Тъкмо затова, обаче, ний трябва непрестанно да бъдем будни и да се молим, както за себе си, така и за другите. Ний трябва да оценим и да разберем както трябва този факт, това наше благоприятно ^ донякъде привилегировано положение. Ний трябва да благодарим. Ний трябва да благодарим само на Бога и на Неговите истински служители в страната ни за нашата закрила, и трябва да изразим тази си благодарност в молитва за спасението на света, на цялото човечество от злините, които го обгръщат и които го заплашват за в бъдеще.

Има една мисъл, има една идея, има една молитва, която никога не трябва да излиза из умовете, която никога не трябва да слиза от устните на духовно будните люде: мир и братство между всички народи на земята. Мир и братство в средите на всеки отделен народ. Мир и братско разбирателство, сътрудничество и подпомагане и безболезнено изживяване на всякакви настоящи и предстоящи кризи от нашия собствен народ.

Има неща, за които човешките сили са недостатъчни. Ние трябва да призовем Бога Да се молим. За себе си и за другите. За нашия народ и за цялото човечество: Да избегнем злото и изпитанията, които могат да бъдат избегнати.

А това, което е неизбежно, което трябва да стане и не може да не стане- нека то стане така, че през всичкото време ние и нашия народ да чувствуваме над себе си крилото на Бога.

Когато човек и Бог се свържат в едно единство, всичко е възможно.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...