Jump to content

1.11. Еделвайс (1925 г.).


Recommended Posts

1.11. ЕДЕЛВАЙС

За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка

ми тихично разказват:

„Далеч, далече някъде, там, де човешки крак не ще вовек да стъпи

- в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива.

Във хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте,

и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори.

Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни

и шепнат тихо своите дивни слова.

Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира,

и пие той от ясната синевина до сита всеки ден.

Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума,

изпълва с мощ гърдите на тогава, който го достигне!

Безсмъртие дарява! Човека в Бог чудесно в миг преобразява

и храни с нектар и светлина - с амброзия - душата!

Изпълва с красота, с поезия и музика живота, в песен го превръща,

а сам тоз, който го достигне, слънчев лъч от Бога става!

Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре,

всред скали и снегове вледени.

И - страшни бездни веят под опасни пролези,

готови да погълнат всеки миг смелеца.

Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят

пред входните врати на гоя Път,

готови да разкъсат всеки, кой се там яви.

И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине,

кой носи златна Чаша във ръце и на челото му

звезда на победител трепетно сияе"...

Затварям във захлас очи:

Стенания, люта болка, кървава борба! - Герой могъщ,

с усилия свръхчовешки, убива ламя огнедишаща на злото.

В потоци кръв надига увенчано със звезда чело

и във ръка си златна Чаша носи!

И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново:

„Тоз Връх, и този Път, и туй Небе над тях във тебе се намират.

И грее дивно Слънце там, а нощем златните звезди омайни

приказки

безспир разказват.

С корен впит в скалите твърди и с коронка във небесна синева,

там вечно Еделвайс цъфти и чака ден, уречен, когато твоят Дух

ще стигне Висините.

И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия:

той знае, че скали, и пропасти, и бездни ще надмогнеш,

и ламята ужасна ще сразиш...

Той знае, че, кога да е, с твоя Дух ще да се слее

и лъч от ярка светлина ще стане!"

Затварям във захлас очи.

Лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят.

А пада светлината в мен, и виждам:

бял Връх, Пътека кървава,

и Еделвайс с коронка впита във небето!

1925 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...