2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

[Ани]

2.2. ВЕЛИКИЯТ И ВЕЧЕН ПРИРОДЕН ЗАКОН -

ДОБРО И ЗЛО

„Без добро и зло никакъв прогрес не може да има.

Така е поставен този въпрос в Природата,

така и аз го разбирам. Как вие го разбирате

философски, това е друга работа. Ако роптаете

против злото, ЗАЩО ГО ДЪРЖИТЕ В СЕБЕ СИ?"

УЧИТЕЛЯТ

/,Да възлюбиш Господа" - с. 158/

Но толкова зло, толкова страдания има в живота!

Толкова заблуждения, падения, грешки!

Толкова жестокости, насилия и безумия човешки!

Предателство и братоубийство, целувката на Юда,

отровата на змията, въжето на палача, ножа на убиеца.

Насилия и робство. Сляпа човешка гордост и надменност.

„ПРАВОТО" на силния, потискането на слабия.

Невинни жертви за Доброто. Безумието на войната.

Кръвта на животните!

Самата смърт, накрая, разтворила уста като страшна Ламя,

пред всичко живо на земята.

 

Да. има такава реалност, която се нарича ЗЛО.

В нашия временен, земен живот, в нашия несъвършен,

движещ се към съвършенство свят,

в нашия свят на относителността,

в нашия свят на Светлина и тъмнина,

в нашия свят, в който се сменят деня и нощта.

в света тук, на земята, създаден от Бога като стъпало

към по-високи, по-съвършенни светове, към по-съвършен живот;

създаден от Бога като предверие към света на

ВЕЧНАТА ХАРМОНИЯ.

към света на Вечната Светлина и Красота.

към света на съвършенството, и на Вечната Радост;

Тук, на нашата земя, в нашия човешки свят, съществува

тази реалност -

реалност относителна, временна, която наричаме зло.

Но, има зло, което причинява сам човекът.

Зло, което по силата на своята собствена Свободна воля,

по правото на избор между Доброто и злото,

сам човекът извършва и за което той отговаря.

За което той плаща и ще плаща.

Зло, временно, относително: - човек ще се поучи от страданията,

които то му носи по силата на Карма - Великият Закон на Бога за

причинността. И тъй поучен, ще престане да го върши.

Ще дойде края му. Ще има край злото човешко.

Туй зло, което човек съзнателно или несъзнателно извършва.

По-рано или по-късно, човек ще се освободи от него.

Всичко човешко, тука, на земята има край.

Но има зло и като принцип, като полюс, като Закон в Живота

и света.

Зло като двигател в Живота, като необходим фактор в еволюцията.

То също не е абсолютно зло. То е зло само в нашите очи,

по силата на нашето човешко ограничение.

Защото ний от много близко гледаме на него.

Ограничени във време и пространство, ний не можем да го видим

от високо - от гледната точка на неговите резултати.

Малкото зло, човешкото зло, е отражение на голямото зло.

Човешкото зло е обусловено от злото като принцип,

като полюс в живота.

Зло и Добро: ден и нощ, светлина и тъмнина, действие

и противодействие,

борба на противоречията в живота, в света.

Борба, която ражда Светлината.

Борба, в която се ражда движението напред, нагоре.

Борба, в която се ражда прогреса.

Великата Божествена Диалектика на живота - могъщият стимул на

нашия земен живот: раждането на Светлината,

на електричеството, раждането на движещия ток в живота.

За него са необходими плюс и минус. За него са необходими както

положителния, така и отрицателния полюс на живота.

„Добро и Зло" - човешки понятия: добро, положителен полюс,

„Зло" - отрицателен полюс - еднакво необходими,

при определени условия, те раждат движението напред.

ЗЛО и ДОБРО са те в човешките очи. В очите на Бога те са

мощен лост, който движи еволюцията на човека и Живота.

Добро и зло - условия, понятия човешки, човешки ценности.

Има само Добро! ВЕЧНО Е САМО ДОБРОТО.

АБСОЛЮТНО РЕАЛНО Е САМО ДОБРОТО!

„Абсолютно зло не съществува" - казва Учителят.

Злото е само временно. Злото има ролята си в несъвършения свят.

В нашия човешки свят, в който всичко е относително,

в света на земната реалност, зло и добро, плюс и минус,

еднакво работят за Доброто: - за движението напред, за прогреса.

В края на краищата - ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО!

Такъв е Великият Закон на Бога!

Такава е Великата Диалектика на живота,

за която говори още древната индийска философия,

която по-късно обоснова Платон,

която Хегел оповести в по-ново време,

за която и днес се говори, която и днес се изучава

и разглежда в ограничена, тясна форма.

Добро и Зло - хаос от понятия в ограниченото съзнание на човека.

Понятия, които непрестанно се менят.

Това, което вчера бе зло, днес е добро и обратно.

Това, което днес е добро, утре може да бъде считано за зло.

Зло и Добро, обусловени от фалшиви разбирания човешки,

от временни, ограничени интереси на човека:

да убиеш човека, да ограбиш имуществото му,

дори да се нахраниш с трупа му, се е считало някога за добро от

нашите кръвожадни предшественици.

Да убиеш човека и днес, в нашия „културен" свят,

при известни условия, все още се счита за добро, за заслуга,

за която човек се прославя и възнаграждава.

Стотици милиони хора в миналото и днес са считали и считат

за добро и със спокойна съвест са убивали и убиват животните.

за да се нахранят с труповете им.

Утре и едното и другото - както убиването на хората,

така също и убиването на животните, ще бъдат считани еднакво

за престъпление, което спъва духовното развитие на човека,

което унижава човешкото достойнство, което отдалечава човека,

от БОГА. Престъпление, от което човек ще се срамува,

и което бъдещите поколения ще отхвърлят и забравят.

Ще минем през злото и доброто на относителните, на временните

човешки понятия, за да идем към Истинското Добро - това, което

подига човека, което води човека към Бога, към Любовта.

Но защо са страданията?

Имат ли смисъл страданията? Докога тези страдания?

Тук, в света създадени от Бога?

Да, има такава реалност. Тук, в света създаден от Бога,

има такава реалност, която се нарича СТРАДАНИЕ.

Тя също не е абсолютна реалност, защото е временна;

временна, преходна реалност, която ражда и вечни плодове.

Относителна реалност, която има абсолютни следствия.

Тази „реалност" ще отмине, ще се забрави, но нейните следствия

ще съществуват вечно.

Такова нещо е страданието: то е временно, отминава,

но неговите резултати вечно пребивават.

Страданието е огън! Страданието е Божествен огън!

В него се раждат Великите неща!

Ще стихне страданието. Ще се забрави като огън.

На времето е то подвластно.

Но бисера, роден в огъня на болката, във Вечността ще трае.

Душата ти ще украсява във Вечни времена,

и смисъл на живота ти ще дава.

Такова нещо е страданието: който с благодарност го приема,

преходните минути на болката създават вечността на радостта.

Часовете на мъката изграждат Вечните основи на Божественото

Съвършенство на Душата.

С цената на временното, ний заплащаме стойността на вечното.

Временно страдание - нетленни, вечни придобивки.

В огъня свещен узряват плодовете скъпоценни на живота!

В огъня свещен се раждат нетлените съкровища на душата.

В огъня свещен узрява Любовта. В огъня свещен узрява

Мъдростта.

В огъня свещен узрява Красотата.

В огъня на Страданието ти растеш:

страданието е стълба към Съвършенството.

Страданието е път към Бога!

Но наистина ли не може без страдания?

И няма ли да свършат някога страданията на човека?

- Може без страдания, може!

След като платим данъка на своите престъпления, страданията

ще престанат. Когато станем Разумни, когато не употребяваме

дадената ни от Бога свобода за да вършим зло, да правим

престъпления, извора на страданията ще пресъхне.

Страданието е временна реалност.

Страданието е относителна реалност.

Страданието е огън, който ще изиграе своята роля.

Ще има край страданието. Ще излезем из долината на сълзите и

страданието. Ще заживеем във Вечността на Радостта.

Така е Господ наредил: - във Господа на Любовта, в света,

създаден от НЕГО. няма вечно страдание, няма вечен ад.

Няма вечно изкупуване на временни грешки.

Във Великия, Разумно устроен свят на Бога,

вечни са само Радостта и Любовта.

Вечни са само Светлината и Красотата.

Вечни са само Доброто и Живота.

 

Но ти. човече, сам избра пътя на злото.

Ти сам създаде причините на твоите страдания.

Ще страдаш - за да просветне пред очите ти.

Ще страдаш - за да се опомниш.

Ще страдаш - за да се вразумиш!

О, сине Божий, ти проливаш кръвта на твоите по-малки братя,

животните, за да се нахраниш с плътта им.

О, сине Божий, без да се замисляш, без окото ти да трепне,

безброй страдания си причинил, безброй страдания причиняваш

всеки ден на твоите подобни, на твоите братя и сестри,

както и на всички живи същества.

Ти питаш още защо страдаш? Ти питаш още докога ще страдаш?

Ти питаш още: няма ли да имат край моите страдания?

О, сине Божий, спри издигнатата Каинова ръка върху живота

на твоя брат! Хвърли оръжието смъртоносно!

Не убивай нищо ти! За нищо в света, за никаква съблазън,

пред никакво насилие не отстъпвай - участник на УБИЙСТВО

НА НИКАКВА ЦЕНА И ВЪВ НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СТАВАЙ!

Не убивай нивга! - Не убивай нищо!

Нивга не проливай кръв, о сине Божий!

Страдание на никое същество ти не причинявай!

Друг път да се избавиш от страданията няма.

Престани сам да вършиш зло, престани сам да вършиш -

причиняваш

страдания, престани да убиваш - и ще пресъхне извора на злото.

И ще изсъхне корена на страданието.

О, Сине Божий, запомни:

Докато кръвта на Божийте създания от твоята ръка се лее

по земята, докато ти сам причиняваш страдания,

на хора и животни, дотогова и ти страдаш,

дотогава и твоята кръв ще се пролива по земята...

НО ИМА И ДРУГИ, БЛАГОРОДНИ СТРАДАНИЯ:

тези, които Висши Същества понасят като Доброволна жертва

за изкуплението, за спасението на своите по-малки братя;

за освобождението на нас, човеците, от робството на греха

и на смъртта.

Това е Жертвата на Големите за малките, от която се ражда

спасението на света.

Защото жертва - Свята Жертва е в основата на всичко.

Сам Бог се пожертвува.

Сам Бог се ограничи в материята, за да създаде живота.

Разля се в цялата Вселена, за да даде живот

на всички същества.

Слезе от върховните висини на Духа, в ограничението на

физическия свят.

„САМОЗАКЛА СЕ БОЖИЯТ АГНЕЦ", за да ни изкупи с кръвта си,

живот, светлина и свобода да ни даде.

По Неговите стъпки ний ще минем, за да станем едно с НЕГО.

Но тук стои една Велика ТАЙНА!

 

Да, има в нашия живот и такава реалност, която се нарича Тайна

Тайна е за слабия човешки ум бездната на Божия Промисъл.

Непостижимо е за нашето човешко несъвършенство

БЕЗКРАЙНОТО ВЕЛИЧИЕ НА БОГА.

Всред тайна живеем. Във велика тайна е обграден нашия живот.

Гледаме - но много малко виждаме.

Търсиме - но много малко намираме, много малко разбираме.

Много малко - безкрайно малко знаем ний.

Като океан безбрежен, от вси страни, велика тайна ни обгръща.

Затуй отдавна казал е Мъдрецът от Елада:

..ЗНАМ САМО ТУЙ. ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАЯ"...

„Земен червей" си човече! Не се гордей напразно!

Смири се пред Величието на Безкрайността!

Съзнай своето нищожество - смири се пред Бога!

Само спед като се смириш, ще се изяви Вепичието на Бога

в твоята Душа. Очите ти ще се отворят.

Ще видиш Бога в Красотата на света, във Великата Разумност

на Живота, във Великата Любов!

Само след като се смириш, ще израстеш, ще станеш пълнолетен.

Ще влезеш във Великото Наследство във владение,

което ТОЙ ти е приготвип във Вечността.

Всичко туй, което виждаш в нощното небе. е твое.

Ще бъде твое в мипиардите хипядолетия на Вечността.

Любов и Красота, и Слава те очакват в Безкрайността.

Но днес ти си само малко, слабо създание Божие.

Зародиш си ти само - зародиш с велик потенциал.

Ти малка „попова лъжичка" си, по думите на Великия Учител,

в плитките води на ограниченото човешко съзнание.

Тя някога, ще се превърне в Ангел! Така е Господ наредил.

Така е писал във Великата Книга на живота. Така ще бъде.

Зло, страдание, смърт!

Тъмнина, жестокост, безумие и безпътица човешка!

Временни сенки! Канава, фон, върху които се разкрива

Великата Картина на живота.

Няма смърт! Има само Живот!

ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН! ДУШАТА Е БЕЗСМЪРТНА!

НЯМА СМЪРТ!

Смъртта врата е само: от един живот към друг.

От един свят към друг. От една степен към друга по-висока.

От нисшето - към Висшето. От несъвършенното - към

съвършенното.

Все по-нагоре и по-нагоре по пътя на Божественото съвършенство,

на безкрайната стълба на еволюцията.

Пред картината, пред перспективата на Вечността,

временните страдания са лесно поносими.

Тъмнина! - Няма тъмнина като реалност.

Реална е само Светлината. Има само Светлина.

А тъмнината е само сянка, само временно отсъствие на Светлина.

Зло? - колкото е реална тъмнината по отношение на светлината,

толкова е реално злото по отношение на Доброто.

Толкова е реална омразата по отношение на Любовта,

толкова реална е лъжата, по отношение на Истината.

Зло, страдание, смърт!

Омраза, жестокост, заблуда, завист, ревност!

Временни сенки, преходни сенки на живота.

Учебни помагала, спомагателни средства в нашето училище -

земята, в нашия несъвършен човешки свят,

в тази преходна степен от безкрайната еволюция на живота.

Утре те ще станат излишни. Ще отпаднат като стара дреха.

Като мъртвата кора на дървото. Защото те не са реални.

Реално, истински реално е само Вечното. Реален е само Животът.

Реална е само Светлината. Реална е само Любовта.

Реална е само Красотата. Раелен е само Бог!

Бог: Вечен Живот! Необятна Любов! Безгранична Светлина!

Неизразима Красота! Безкрайно съвършенство!

БОГ! САМО БОГ И НИЩО ДРУГО!

И дори в нашите заблуждения, в нашите падания и ставания,

в греха ни и в безумието наше, в нашето отрицание,

в нашето отчаяние, в безпътицата наша, пак ТИ си,

пак ТВОЯТА РЪКА НИ ВОДИ: от тъмнина към Светлина,

от омразата - към Любовта, от лъжата - към Истината,

от робството - към свободата, от страданието - към Радостта.

Към Твоята Велика, Вечна Радост, към Твоя свят на

вечна Светлина, где няма смърт, где вечно Слънце грее, где вечно

в Любовта живеят Синовете Божии.

Където и да бъдем, в каквото и състояние да се намираме,

не си ни забравил, не си ни оставил, не си ни осъдил.

Дал си ни само свбода: - свободата да грешим

и да се отклоняваме.

Свободата да Те отричаме и забравяме.

Да тичаме след миражите на живота.

Да поставяме лъжата на трона на Истината.

Да си създаваме кумири.

Да се кланяме на лъжливи божества.

Но и в най-страшната тъмнина на човешкото ожесточение,

в най-дълбоката бездна на безумието и греха,

в дъното на ада да попаднем,

Твоята Светла Десница бди непрестанно над нас;

Не си ни забравил. Не си ни оставил. Не си ни отхвърлил.

Дал си ни само свобода. Защото Любовта дава свобода.

Затуй не си пожелал да ни лишиш от най-скъпото;

сами да правим нашия избор между Доброто и злото,

между Светлината и тъмнината, между Истината и лъжата,

между насилието и свободата, между живота и смъртта.

Дал си ни пълна свобода. Затова ний грешим.

Не си пожелал да ни заставиш насила да вървим в Твоя път.

Затова се заблуждаваме. Затова Те отричаме и забравяме.

Затова ний създадохме Ада на земята.

Но нищо създадено от човека, не е вечно.

Няма вечен ад. Няма вечно осъждане.

Почерпили горчивите опитности на заблуждението,

вкусили от плода на дървото за познаване на Доброто и злото,

узрели в огъня на страданието, ний пак при Тебе ще се върнем.

И Ти няма да ни осъдиш. Няма да ни отхвърлиш.

Безкрайно Любящият ни Баща с неземна Радост ще посрещне

и прегърне своя отдавна чакан блуден Син.

В ИЗГУБЕНИЯ РАЙ ОТНОВО ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ НИЙ.

Животът е стълба към съвършенството.

Безкраен е пътя на еволюцията.

И само в неговото начало смъртта, страданието и злото

изпълняват своята полезна роля за стимуланти в живота.

Сенки са те! Временни сенки на вечната Реалност!

Ще минем през тях. През ада и чистилището на земята.

На нашия несъвършен живот. На нашите човешки заблуди.

Но с поглед нагоре, напред ще вървим.

Ще отмине злото. Ще се забрави омразата.

Ще се забрави жестокостта. Ще изчезне лъжата.

Ще просветне ума ни: Мир и Любов, Красота и Щастие

Ще зацаруват на нашата земя.

Ще дойде Царството Божие на земята,

Както е горе на Небето!

Но много уроци имаме да учим тук, в земното училище.

Много ценности Духовни ще трябва да придобием още.

Дълъг е още земният ни път!

Затуй ще идваме още ний много пъти тука, на земята.

Ще отиваме и пак ще идваме.

До тогава, докато научим всичко, що може тя да ни даде.

Докато стигнем върха на земното съвършенство.

А свършим ли земното училище, безкрайни светове разкриват се

пред нас: - Вечността на времето е наше.

Безкрайността на пространството е наша.

Милиардите звезди, милиардите съвършенни светове са наши.

Стълбата на безкрайното съвършенство е наша;

великото Наследство, което Бог - нашият Любящ Баща.

от Вечни времена ни е за нас приготвил.

От човек, от земен червей, ти ще се превърнеш в Ангел!

Дух Светъл, с живот безсмъртен надарен.

Дух мощен, кой с крилата на Светлината лети в Безкрайността.

Дух Любящ, кой Живот раздава, който като нежна Майка,

храни с Любовта си милиони същества.

Дух Слънчев ще да станеш ти, човече!

Във Вечността, в Безкрайността,

ти ще станеш Слънце Божие!

Нощем звездите златни разказват Славата на Бога!

Нощем звездите златни разкриват пред очите ни нашето бъдеще!

Нощем звездите тихо шепнат за това, което ни очаква!

Вечност в Бога, с Бога и за Бога!

Вечност в Любовта, с Любовта и за Любовта!

Вечност - по пътя на безграничното

Божествено Съвършенство.

Вечност - все по-нагоре и по-нагоре.

Вечност - в неизразима, невъобразима, непонятна Красота!

О, БОЖЕ! КОЛКО ХУБАВ Е ЖИВОТЪТ!

ЖИВОТЪТ БЕЗ НАЧАЛО И БЕЗКРАЙ!

О, ГОСПОДИ! КАК ХУБАВ Е СВЕТЪТ, ОТ ТЕБ СЪЗДАДЕН!

1972 г.