3.13. Гледай небето!

[Ани]

3.13. ГЛЕДАЙ НЕБЕТО!

„Няма нищо по-хубаво от звездното небе.

Ако излизате всяка вечер и със свещен

трепет в душата дигнете очите си към

небето, съзерцавайки звездите 5-10-15

минути, съсредоточен дълбоко в себе си,

всички противоречия, които ви очакват

на следния ден, ще се разрешат

по Божествен начин."

Учителят

ГЛЕДАЙ НЕБЕТО!

Гледай небето!

Гледай синьото небе!

Гледай го ти минути, часове.

Гпедай го тъй, гледай го с очи такива,

с каквито гледа се любимата,

в която си безумно влюбен ти.

Гледай небето!

Гледай денем синьото небе!

Излез навън, в полето, излез на хълма,

иди в гората, в планината,

легни на гръб и - гледай, гледай, гледай!

Гледай небето!

Гледай синьото небе!

Гледай го ти минути, часове.

Защото много си пропуснал:

години много си пропуснал да го гледаш ти.

Защото много, много си загубил ти.

Гледай небето!

Гледай синьото небе!

Мир и спокойствие на твоята душа,

на твоя ум, на твоето сърце то ще даде:

велик живот, в потоци буйни, в твоето съзнание ще протече.

Велика красота в живота ти то ще внесе.

И Дух крилат ще литне, ще потъне в неизгледните простори.

От Чашата свещена нектара чист на безсмъртието ще вкусиш.

Гледай небето!

Гледай синьото небе!

Душата ти е гладна! - Ти знаеш ли това?

Душата ти е гладна за синьото небе.

Не само твоето физическо тяло иска да яде.

Душата също иска своята храна.

Защото този син, небесен цвят е стихията на душата.

Защото той е нейната храна.

Защотото той е нейният живот - въздухът, който тя диша

Познава ли силата, красотата, величието на синия цвят?

Знаеш ли в какви невъобразими висини ни отнася той?

Ти виждал ли си някога небето с очите на душата?

Почувствувал ли си някога неговата пълна красота?

Под него винаги, под него всеки ден живееш,

но своя поглед съзнателно, с любов, с разбиране и чувство

нивга не отправяш към небето ти.

Случайно само той на него пада:

поглеждаш мигом, но не опираш погледа си ти.

- Какво ли има там. та да се гледа? - Нищо?

И гледаш, но не виждаш.

Гледаш - но не чувствуваш.

Гледаш - но не разбираш нищо ти.

Тъй както нашите по-малки братя - животните -

биха погледнали небето: не биха видели,

не биха почувствували, не биха разбрали нищо те...

Човек си ти!

Пред великата Картина на Бога като безсловесно животно,

без душа, без чувство, без разбиране

не трябва нивга да заставаш ти.

Великата Картина за тебе е създадена!

Великата Красота за тебе съществува!

Тя твоя е дотолкова, доколкото я виждаш,

доколкото я чувствуваш и разбираш ти.

Нима в изложбите на художниците,

нима в човешките копия на природата и живота,

нима в ученическите упражнения - тъй слаби,

тъй безкрили и тъй бездушни -

ще намериш истинската красота ти?

Затуй ти гледай денем синьото небе!

Гледай нощем звездното небе!

По-хубаво от туй, на този свят, не ще намериш нигде.

По-хубаво от туй не ще да пожелаеш нивга ти.

Гледай небето!

Гледай го дотогава, докато твоята душа се слее

със сините лазури.

Докато твоят дух във звездните чертози засияй!

Безкрайната си синя плащеница Бог за теб разгърна.

И ден и нощ разкрива Той пред тебе небесата сини,

небесата звездни:

да не забравяш никога какъв велик свят те очаква.

Да не помислиш никога, че земно си творение ти:

че вечно по земята ще пълзиш!

Не! - Крила орлови имаш ти!

И вечно в небесата ще летиш!

Ти - Дух безсмъртен - не безсмъртний Бог дете си.

Завинаги тука, на земята, няма да останеш ти.

Светове далечни, мирове безкрайни те очакват.

В жилища небесни, в красота и съвършенство ще живееш ти!

Дете си ти на Бога!

Бог с безсмъртие те надари.

Дух безсмъртен, Дух крилат си ти!

И небесата сини, небесата звездни са твойта истинска Родина,

твоя роден Бащин Дом са те, в който някога ще се завърнеш.

Затуй ти гледай, гледай с очите на душата

небесата сини, небесата звездни:

туй бъдеще, което те очаква...

И нивга не прекъсвай връзката свещена:

завинаги пленник на таз земя не ще останеш ти!

Замисляш ли се нявга ти над фигурите странни,

заглеждаш ли се нявга в облаците бели,

във облаците със странни очертания, които

понякога спокойно, с тиха ласка към теб гледат

и пращат мир и благослов на човека и земята?

А някога, в буйни шествия развихрени,

танцуват и бушуват, застигат се, надварват се,

всяка минута, всяка секунда вземайки

все по-нови, все по-причудливи форми?

Каква велика Книга разтворена е пред твоите очи тогава!

Ти знаеш ли да четеш, знаеш ли да разбираш буквите вълшебни?

Словата святи и велики на Тези, кои от Висините

ти говорят със символи потайни - с езика на Бога?

С езика на света, кой вечно бди над теб,

и вечно с бащинска грижа търпеливо чака -

да израснеш, да се пробудиш от земния си сън,

да отвориш очите си и да видиш;

не си там сам, не си ти изоставен, не си забравен:

безброй светли Същества изпълняват задачата,

дадена им от Бога:

непрестанно бдят над теб, напътват те и те подготвят

за великото бъдеще, което те очаква - там Горе,

в небесата - в милиардите звезди, в Безкрайността,

във великата Красота и великата Любов

на безкрайния Божи свят...

Излез навън във някоя безлунна нощ.

Очите си нагоре подигни. Душата си широко разтвори.

Ти всички земни грижи забрави и - гледай, гледай, гледай!

Минута след минута, час след час, нощ след нощ;

богатства по-големи никъде не ще намериш.

Съкровища по-скъпи никъде не съществуват.

Красота по-велика няма нигде да откриеш...

Душата ти познава своя Бащин Дом!

Душата помни своето минало и предчувствува

разцвета на своето бъдеще величие и красота!

Обсипано е с бисери небето звездно.

Не са те само златни точки. Не са измамни огньове.

Не са те светлините нощни на града -

те извори са на велик Живот.

Те средища са на велика Красота!

Те източници са на великата Любов!

Октомври е. Стани ти сутрин рано.

С бодри крачки, с бодър дух излез навън.

Студът телото укрепява. Гърдите жадно дишат въздух свеж.

Душата ти трепти през Бездната, от приказни съкровища засияла.

Духът крила разперва и с мощен устрем литва в златний Океан:

във своя Роден дом - в Градините на Бога,

грейнали в безкрайна красота.

И ето: там, на югоизток, в Голямото куче, Сириус блести.

Над него Орион разгънал е широко свойта златна мрежа

с Ригел, Бетелгейзе, Белатрикс.

Касиопея на северозапад трепти. Персей към тях кат стрела

с копието си се впива.

Коларят, с Капела, успоредно с него се шири.

Блести Алдебаран до него сред Телеца.

Близнаците - Кастор и Полукс - един до друг прегърнати -

истински небесни Братя.

Лъвът, разгънал мощна си снага, начело с Регулус и Денебола,

току що е изплувал на източния хоризонт.

На север Голямата мечка и Малката, с Полярната звезда,

застанали са там на вечна стража.

Другите идват и отиват. Изгряват и залязват.

Те винаги са тук: пазители безсменни на северното ни небе.

Пегас на запад бавно веч залязва, повлякъл дългата си опашка -

Андромеда. И колко, колко още:

Еридан извива се като змия на югозапад.

Дракон на север чупи се - с глава си иска хоризонта да пробие.

Цефей и Хидра, Кит и Воловар се гледат отдалече,

застанали срещуположно на небесний хоризонт.

И нямат чет, нямат изброяване, нямат край:

милиарди звезди, милиарди слънца, които виждаме

и които не виждаме...

Велики светове - средища на велик Живот,

на велика Любов, на велика Мъдрост!

Обиталища на Ангелите, жилища на светли Същества,

които стоят над нас толкова по-високо,

колкото ний стоим над червея, що по земята лази пред нозе ни.

Велик Божествен Разум е създал и управлява всичко.

Безкрайната Любов на Бога оживява всичко.

Велика красота навред в света: вълшебна е картината,

която нощем Бог пред нашите очи разкрива.

Велики перспективи: велик живот, безкрайна красота!

 

И толкова злато! И толкова съкровища незнайни!

И толкоз бисери омайни блестят пред твоите очи,

каквито никой Крез тук, на земята,

и никой мултимилиардер американски не е имал,

и никога не ще да има.

И всичко твое е!

И никой никога не ще ти го оспори.

И никой никога за твоето богатство не ще те намрази.

И никой никога не ще ти го отнеме:

на всичко пълен господар си ти!

Едно е само нужно: да разбираш!

Да знаеш да цениш, да знаеш да се радваш

на таз велика красота!

Да знаеш да зачиташ туй нечувано богатство!

Да знаеш, че велик живот там, в небесата звездни,

винаги трепти!

Да знаеш, че във таз вълшебна красота,

в този велик живот, сред туй нечувано богатство

ще живееш вечно в бъдещето ти:

че всичко туй, което виждаш нощем в звездното небе,

е твоето Наследство, което Бог, твоят любящ Баща,

ти подари!

Да знаеш да се свържеш, да направиш връзка още днес

с този велик Живот, който по златни нишки ще да протече

и ще се влее в тебе.

И ще изпълни твоето съзнание и твоята душа...

Безкрайно далечен и безкрайно близък е велкият Живот.

В душата си - могъщ приемник - свещената Вълна ти потърси.

На нея своето внимание спри.

На нея своето вътрешно Радио нагласи.

И Светлината, Красотата, Силата и Любовта на Бога,

на безкрайний Божи свят, ще потекат в тебе:

в потоци буйни, в извор непресъхващ,

ще се влеят в тоята душа...

Затуй ти гледай, гледай с очите на душата

твоя Бащин Дом:

Гледай денем синьото небе!

Гледай нощем звездното небе!

Свъжи се с величието на Бога!

С великата му Мъдрост, с великата Любов,

с великия Живот!

Свържи се с Източника свят на всяко съвършенство,

на всяка красота!

Свържи се с вечната, великата Хармония на Бога -

Хармонията на Сферите - Песента на милиардите звезди!

И ако някой те запита: Какво гледаш?

Що ти виждаш в таз безкрайна пустота?

Кажи му ти че виждаш само крайчеца,

една милиардна част, една безкрайно малка част

от дрехата, от мантията на Бога:

от син висон извезана денем,

а нощем изтъкана от злато и сребро.

И ако някои дете излъгано, невинно,

или пък някой възрастен глупец

ти каже, че няма Бог,

ти само лекичко се усмихни,

със съжаление го погледни,

и тихо и спокойно отмини...

И гледай, гледай своя Бащин Дом;

Гледай денем синьото небе,

гледай нощем звездното небе!