Jump to content

5.15. Светът не е материален!


Recommended Posts

5.15. СВЕТЪТ НЕ Е МАТЕРИАЛЕН

„В начало бе Словото”

Ев. Йоана 1:1

Светът не е материален.

Видимост е това. Видимост: илюзия, измама за окото.

Прекрасна, величествена, могъща, безкрайна Картина, разкриваща се денем и нощем пред нашите очи: природата, живота, Безкрайността.

Нашата земя и милиардите светове. Ние самите, и малката инфузория.

Вечно убиващата смърт, разрушението, и вечно възраждащия се живот - възкресението, новораждането, пролетта.

Могъщата сила на живота, която винаги тържествува над смъртта. Безкрайната сила на Любовта, която винаги тържествува над омразата.

Величествената сила на Светлината, която винаги тържествува над тъмнината. Доброто - над злото.

Сковете в мраз и лед земята, водата, сърцата - напролет всичко ще се раздвижи, ще се съживи.

Опустошете, разрушете, обезлюдете една страна, подложете на огън и меч, на безкрайни страдания, жестокости, лагери на смъртта, безумно, нечовешко, сатанинско насилие върху човека /това ний, хората, правим/, не ще минат и двадесет години, животът отново ще бликне, ще се разцъфти в още по-голяма сила и красота.

Нови, по-жизнерадостни поколения ще се родят.

Нови, по-красиви, по-здрави, по-хигиенични домове ще се издигнат.

Фабрики, работилници, заводи ще се построят.

Градини, полета ще се разцъфтят. Още по-силно сърцата ще затуптят.

Душите, умовете, волите в творчески усилия ще затрептят. Погребете човека в земята - на гроба му цветя ще израстат, ще за цъфтят.

Могъщата сила на живота побеждава винаги смъртта. Светлината побеждава винаги тъмнината.

Доброто винаги побеждава злото.

Не сте ли се запитвали някога: откъде идва тази вечно възраждаща, възкресяваща, всепобеждаваща сила на живота?

Този вечен извор, това вечно новораждане, което покрива с цветя гробовете, което, над временното тържество на разрушението и смъртта, развихря винаги отново победния флаг на живота?

Проникнете в атома, в електрона.

Още по-дълбоко: в безкрайно малките компоненти на това, което наричаме вещество, материя: - неутрони, позитрони, мезони, бариони, хиперони.

Там няма да намерите нищо материално.

Енергия, електричество, взаимно привличание, бясно кръгово движение, непознати, необясними сили, действуващи в простора на една миниатюрна, безкрайно малка слънчева система, ще откриете там.

Отправете погледа си в Безкрайността.

Какво идва при нас от могъщите светове, които виждаме да трептят нощем над нас в звездното небе?

Какво идва от Слънцето, от милиардите Слънца?

- Светлина! Енергия, безкрайно могъщи вибрации, трептения: музика! Нищо материално!

И все същото, всеизграждащо, всехармониращо взаимно привличане:

Любовта, в космична изява, в космичен мащаб.

От там идва великият живот, който изгражда нашия живот тук, на земята.

От там, чрез светлината, чрез трептенията, чрез космичните лъчи, чрез още много видове непознати засега за нас влияния, сили, чрез космичната Мисъл, чрез космичната Любов, чрез НЕВИДИМОТО, идва, изгражда се тук, на земята, всичко видимо, всичко материално, осезаемо, доказуемо.

Идва от невидимото, от неосезаемото, от нематериалното.

Та нали велики умове на вдъхновени учени се домогнаха до мисълта, че „Всичко е светлина”?

И аз и ти, и растението, и животното, водата, въздуха, земята, камъка, дървото - всичко в основата си е светлина.

Защото всичко е създадено от светлината, от вибрацията, от трептението, от нещо нематериално?

Във всяка видима, осезаема, ясно и категорично изразена, неоспоримо доказана материална частица, трепти нейната същност, нейната есенция, нейният скрит живот - светлината.

А що е светлина?

Светът не е материален!

Това, което виждаме с очите си, което осезаваме с тялото си, това, което изучаваме, опитваме, доказваме с опитите си, в епруветките, с микроскопа и телескопа, е само една плътна, тежка, непрозрачна завеса, една красива, художествено нарисувана Маска, зад която стои истинската същност, есенцията на живота и света: -Духът, чиято външна, видима изява е светлината, и чието вътрешно съдържание е Любовта.

Духът, който твори чрез светлината.

Духът, който се е скрил, обвил се е, погребал се е, тъй да се каже, в материята, чрез светлината.

Всичко е светлина!

Всичко е Дух: безгранична Любов, всеобгръщащо Съзнание, безкрайна, непостижима Мъдрост, вечно трептяща, всемогъща Вибрация, вечно звучаща, безкрайно красива музика: БОГ!

Материалното е само една завеса, едно прикритие на същината, на Духа, който се изразява чрез светлината и топлината, носители на Любовта и Мъдростта.

Материалното е навсякъде около нас: ние го виждаме, усещаме, осезаваме.

То е - ние не го отричаме като действителност - външна, видима, променчива, преходна.

Но тази действителност е обусловена, създадена и поддържана за живот от една друга, върховна, непреходна, невидима, истински реална действителност: Духът.

Затова от човешко, земно, ограничено гледище, материалното е относително, временно, не абсолютно реално.

А от Божествено гледище, от гледището на Духа, на Вечността, до което ний желаем, до което се опитваме да се издигнем, поне временно, то е нереално.

Нереално - в смисъл че не е вечно, не е трайно, не е постоянно. Защото, от гледището на Духа, истински реално е само Вечното, непреходното.

Достатъчно е да отправим мислено поглед във времето и пространството - в миналото, в бъдещето, във Вечността и Безкрайността, и ще видим, ще разберем, че там, дето някога, преди милиони години, е съществувала цяла Вселена, със своите слънца, планети, системи, галактики, днес е празно пространство; и обратно, там, дето сега е празно пространство, в бъдеще, след милиони години, ще съществува нова Вселена.

Материалното е изчезнало. Материалното изчезва.

А Духът остава.

Материалното е временно. Духът е вечен.

Материалното се възвръща, изчезва в своя първоизточник - Духът.

Затуй ний казваме, че светът не е материален.

Защото Духът е в основата на всичко - и на това, което е материално.

Защото Духът е. който оживява, който прави да съществува, да се променя, да се развива материята в своите форми.

Духът е същината. Духът е реалното, което създава, изпълва с живот, променя, надживява и унищожава тези форми, които, без него, не могат да съществуват.

Духът е вечното, материалното е преходното.

Без Духът няма материя, няма материални форми, няма движение, няма развитие, няма никакъв живот.

Духът е светлината, материята е само нейната сянка.

Светлината, животът, реалното - е Духът; светът не е материален!

В начало бе Словото!

В начало бе великото Божествено Слово!

В начало бе великата Божествена Музика, която непрестанно трепти, която непрестанно се струи - във Вечността, в Безкрайността - от великото Сърце на Вселената...

Светът е създаден от Словото.

Светът е създаден от Музиката.

Светът е създаден от Духа, чийто видим, външен, доловим за нас израз, е светлината.

Светлината - създание и носител на Словото.

Създание и носител на Музиката.

Създание и носител на Духа.

Създание и носител на Любовта и Мъдростта на Бога.

Всичко е светлина!

Всичко е Слово, всичко е Дух!

Всичко е Вибрация, Музика: велико, творческо Божествено Слово. Велик, всеобгръщащ, всепроникващ Божествен Дух.

Велика, безкрайна, всемогъща и свята, всеизграждаща, всесъздаваща Божествена Музика!

Всичко е светлина!

Светът не е материя, а вибрация и трептене, музика: велико Божествено Слово, велик, безграничен, Божествен живот.

Велика, безгранична, Божествена Любов.

Слово, Живот, Любов - Музика!

Светът не е материален!

Видимост, само външна видимост за очите е това.

То е само външния, видим, лъжовен образ на истинския, не лъжовен, а реален свят, на истинския, велик, могъщ, красив живот: живота на Бога, живота на Духа!

Това са формите, в които е застинала, в които се е изразила, изляла, великата Божия Мисъл, великата Божествена Музика, великото творческо Божествено Слово: силата, величието, красотата, любовта и мъдростта на Бога - на Духа.

Това са видимите, преходни, краткотрайни форми – нереални - не от нашето ограничено, земно, човешко относително гледище, а от гледището на Вечността, на Духа.

Майя - лъжовният образ на „лъжовния свят”, зад който се крие истинския, непреходния, безсмъртния, съвършенния живот - живота на Бога, живота на Духа: великата, вечна и свята Музика на живота.

Животът е Музика!

Музиката е в основата на живота, на света, на всичко: великата Божествена Вибрация, великата Божествена Мисъл, Великото Божествено Слово, великата Божествена Музика, великата Божествена Любов!

В начало бе Словото: в начало бе Музиката!

И в началото и днес, и във Вечността, трепти и ще трепти това Божествено Слово, тази Божествена Музика.

Тя ни създаде.

Тя създаде всичко, което виждаме с очите си, което възприемаме със сетивата си, със сърцето си, с душата си, с ума си.

Тази Божествена Музика, това Божествено Слово, тази велика Божия Любов, която е създала всичко, която милиони години твори, която във Вечността - в минало, настояще и бъдеще - твори и ще твори.

Която е есенцията, същината, живота на живота ни, есенцията, същината на всичко.

Ти не си материя!

Ти си Дух: това, което мисли, което създава, което чувствува, което люби, което твори.

Ти си материализиран лъч от Бога.

Ти си частица от Бога. Ти си клетка в Божието тяло...

Ти си обвит в материята, скрит зад маската на външната видимост, отделен тон от Божествената Музика на живота.

Ти звучиш в Божественото Слово: мислиш, любиш, съзнаваш.

Ти не познаваш още безкрайното величие, безкрайната красота, на твоята душа, на твоя живот, на твоя Дух!

Ти не си материя!

Светът не е материален! - „Всичко е светлина!"

Всичко е Божествено Слово, Божествена Музика, Божествена Любов, произтичащи от Духа.

Видимото, материалното, е само чудно красива, безкрайно сложна, величествена Маска, зад която е скрит и зад която работи Бог в света.

Има едно прекрасно, гениално, вдъхновено творение на великия полски поет Словацки „Генезис на Духа".

С много малко внимание, почти без внимание е оставено то от страна на нашите многознаещи, притежаващи огромна ерудиция литератори, учени и философи.

Това е така, защото хубавите неща са оставени за бъдещето: нека засега ний четем, препрочитаме и се възхищаваме от философските недомислия, издигащи материята като „царица на света", като единствена, последна, върховна реалност.

Нека отричаме съществуването, реалността, силата и първичността на Духа.

За да можем утре, когато очите ни се отворят, да видим толкова по-ясно лъжата, в която дотогава сме живели.

Хубавите неща са оставени за после.

Бъдещите поколения ще четат, ще разкриват, в произведения като това на Словацки, произхода, естеството, същината на живота и света.

Те ще направят съзнателна връзка с великата Божествена Музика на живота, с великото Божествено Слово, чието съдържание е Любовта и Мъдростта на Бога, изразени външно чрез светлината и топлината.

„Генезис от Духа” - произход от Духа, казва Словацки.

То е същото, което казва Йоан, любимият ученик на Исуса, в началото на своето Евангелие:

„В начало бе Словото!”

Генезис от Духа:

генезис, произход от Любовта на Бога, от великото Божествено Слово, от великата Божествена Музика, по законите, принципите, правилата, методите на великата Божествена Мъдрост.

Генезис от Духа: светът не е материален!

Есенцията, същината, истинската, основната, дълбоката Реалност на живота, на света, е любовта на Бога: живота на Бога, великото Божествено Слово, великата Божествена Музика.

Туй, което стои в основата, в непроницаемите глъбини на материята, което твори материята, което е създало всичко.

Животът е Музика!

Видимият за очите ни материален свят е само външен израз, външна форма, проява на тази велика Божествена Музика, чиито вибрации строят формите и дават съдържанието и смисъла на нещата.

Всичко е Музика!

Всичко е вибрация, трептение: Песен на Бога, Слово на Бога. Безкрайно велика Божествена Музика: в нас, в малката клетка, в атома. На нашата земя. В милиардите слънца.

В Безкрайността.

Всичко е музика.

Всичко е външен израз, проява, резултат на музиката.

Всичко е създадено от и изпълнено с великото съдържание на Божествената Музика на живота.

Затова музиката е толкова важна.

Затова музиката е безкрайно могъща.

Защото Музиката, Божествената Музика на живота, е създала всичко, оживява всичко, вечно твори и вечно ще твори: велики, красиви светове, велик, красив живот, във Вечността, в Безкрайността.

Музиката е в основата на всичко.

Музиката е по-важна от всичко. Музиката е безкрайно могъща.

Тя е безкрайно велика сила, която твори и която разрушава.

Сила с две остриета, с която е опасно, страшно опасно да си играем.

Велика, свещена, Божествена сила е тя.

Леко, повърхностно, несъзнателно, детинско, хлапашко отношение към нея не трябва да има.

Тя е велик, Божествен творчески Огън, който гради и който изгаря.

Защото има музика, която е хиляди, милиони пъти по-опасна от всякаква атомна бомба: музика, която разрушава, която изгаря не телата, а душите... Музиката събаря мостове. Музиката троши стъкла.

Музиката е съборила стените на Ерихон. Не е легенда това. Музиката, когато идва от отрицателния полюс на живота, когато е насочена, пропита, обгърната от стихията на разрушението, когато притежава сатанински вибраци, троши столове, маси, картини, всичко, каквото има пред себе си, чрез ръцете на побеснелите, обезумелите, самозабравили се, обсебени от нея лица.

Изразява се в нечовешки, адски стонове, викове, крясъци...

Говорим за факти, които са широко известни, но чиито смисъл и значение не са още преценени, не са още напълно, достатъчно ясно разбрани.

Ние виждаме външните, материалните резултати.

А какви са вътрешните, духовните?

Каква е същината на причините?

Физическата смърт е нищо пред духовното разрушение.

Смърт няма. Смъртта е само преминаване в друг свят.

Загубване, изоставяне на физическото тяло, на външния, материалния носител на личността.

При смъртта нашата индивидуалност не губи нищо.

Тя си остава същата. Но пагубните последици, пагубните резултати от отрицателно насочената, отрицателно действуващата върху човешката душа, върху човешкото съзнание музика, тази музика, чиито вибрации, трептения, идващи от един отрицателен източник, имат за цел, за своя определена, точно, предварително съзнателно набелязана задача да понижат нивото на духовното състояние на своя обект, на своя слушател, вредните последици, разрушенията, загубите, предизвикани от тази тъй наречена музика, не могат да бъдат пресметнати, да бъдат окачествени, изяснени, определени, от никаква електронна изчислителна машина.

Толкова са те огромни, многостранни, интензивни, продължителни, неуловимо, тайно, скрито действуващи вредители, чието действие е не еднократно, а представлява верига от взаимно обуславящи се и взаимно възбуждащи се реакции.

Най-опасният враг е невидимият враг.

Непознатият, неподозираният, скритият, тайният враг, облечен на пръв поглед в невинното на пръв поглед облекло на веселото, леко настроение, на невинното развлечение.

Затова ний казвахме, че има музика, много по-опасна от атомната бомба. Защото очите не виждат, умовете не разбират, съзнанието не допуска, не предполага, не преценява какво всъщност стои зад тази „музика”.

Това е съзнателно вредителство. Съзнателно, целенасочено разрушително въздействие не в материалния, а в духовния свят: в света на душата и сърцето, в света на съзнанието, на волята, на ума, в света, в който живее човешката индивидуалност и дето се пазят истинските, върховните ценности, които човечеството притежава.

Вредителство, идващо не от човешки, не от земни източници, а от невидимите области на живота, от невидими, скрити врагове на човека, на които хората обикновено биват само несъзнателни, полувиновни, полуневинни проводници. Вредителство, което се разгръща в широк план, в огромен мащаб, с огромна интензивност, по таен, неподозиран начин.

Разрушение на духовни ценности, естествено, много по-важни, по-скъпи от материалните.

Музиката е в основата на всичко. Музиката е създала всичко. Музиката е по-важна от всичко: музиката е безкрайно могъща. Нейните вибрации са създали всичко: видимо и невидимо, материално и духовно.

Нейните вибрации са създали човека; неговото тяло, неговата душа, неговия Дух.

Нейните вибрации са създали земята.

Нейните вибрации са създали великия звезден свят - планетите и слънцата, средища на велик Божествен живот. Музиката е безкрайно могъща.

Леко отношение към нея не бива да има.

Светът не е материален!

Светът, Вселената, Космоса, в своята първичност, е музика: музика, облечена, проявена в материални форми, които тя самата изгражда.

Музика, трептения, вибрации, които творят, които изграждат и рушат.

Светът, Вселената, Космосът са музика.

Светът е велико Божествено Слово.

Светът е велика Божествена Песен.

Светът е велика Божествена Любов.

Светът е велика Божествена Мъдрост, изразена във великите, вечни закони на Природата, на Божествената, проникната, изпълнена, оживяна от Божествения Дух, от Божествената Любов, от Божествения Живот Природа.

Всичко е Музика!

Безкрайно велика Божествена Музика!

Безкрайно велико Божествено Слово!

Безкрайно велика Божествена Любов!

Безкрайно велик Божествен Дух!

Светът не е материален!

Светът е Музика! Животът е Музика! Всичко е Музика! Всичко е проява на Бога! Всичко е Дух!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...