Карма

[Ани]

КАРМА

Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота - закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда.

Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си”, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност.

Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота - в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко - от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.

И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят, че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност" и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното - съзнателно, и от мъртвото - живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.

И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуването на една разумна и съзнателна, а не сляпа, механическа причинност.

Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека.

Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал. И от характера именно на тази ни работа, от пътя, който изберем и по който тръгнем в живота, зависи нашето бъдеще - нашите способности, и условията, при които ще бъдем принудени да работим утре.

С други думи казано: „Каквото посеете, това и ще пожънете" и „каквото постелите, на това и ще легнете". Всеки човек се ражда на земята при такива условия и с такива способности, възможности, заложби и връзки, каквито той е обусловил със своята дейност в миналите си животи. Ако в продължение на миналите си животи той е работил дълго и настойчиво в една област на живота, като дойде наново на земята, той ще има вече готов капитал в тая област, с който ще може свободно и лесно да действува. Например, ако той е работил дълго време в областта на музиката, той ще се яви сега на земята с ясно очертани музикални склонности и дарби и т.н. Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицателни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание.

Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е мястото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма". Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимост от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т.н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимост с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимост от това, как човек се е проявил в миналото. Те предвиждат и лоши” и „добри” условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.

Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство.

Само богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма, му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.

Въпросът за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия няколко страници.

Има индивидуална, лична карма и колективна - такава на цели родове, общества и народи. Има зряла карма, т.е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия -да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани. Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя, но не забравя” - е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота.

Според големите окултисти - ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото на човека е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки. И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма” я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки. Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия характер.

Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така:

Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие. Защото човек сам пази свободата си и сам се заробва. В даден случай той има право на свободен избор, той може да постъпи както иска, но веднъж взел решение и направил простъпката, той е вече зависим от нейния резултат, който може или да го освобождава или да го заробва, според това дали постъпката е разумна или не.

Който постъпва разумно, в хармония със законите на живота, той се движи към все по-голяма и по-голяма свобода. Който постъпва неразумно, противопоставяйки се на тия закони, той сам се обрича на все по-голямо ограничение и робство.