4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.

[Ани]

4. ПИЕСИ И ДРАМИ

4.1. НОВО СЕЛО

Социална пиеса в 4 действия.

Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.

САВА КАЛИМЕНОВ: Написах тази пиеса, в която се прокарваше идеята за едно обединено село, където всички премахват границите на земите си, изорават синорите на нивите си и всичко става общо и заживяват общ идеен живот. Но след като бе написана, дойдоха от полицията и я конфискуваха тази книга. Взеха я и я изгориха. Случайно са останали 2-3 броя. Тогаз, още когато излезе, смятаха, че прокарвам идеята за руски колхоз и комунизъм на село. Затова я унищожиха. Комунистите като дойдоха на власт напривиха много неща от тази книга. Но тяхната идеология бе друга. А моята бе идейно-духовна.

Гостенинът: Интересно. Бих ви запитал, къде вие печатате вашите издания? И не ви ли струва скъпо?

Борис: Скъпо? - Не! Защото ние си имаме наша собствена печатница. Вслушайте се малко, и вие ще чуете едва долавяния шум на мотора, който е инсталиран към печатарската машина. Помещението е чак на другия край на постройката, затова тук едва се чува... Ние имаме постоянна работа за десетина души работници... Това е чудно, наистина, за едно село, но все пак, то е действителност. Ние издаваме месечно списание, орган на задругата, което се печата вече в 5000 екземпляра и се разпространява из цялата страна. Издаваме и детско списание, също месечно - и то е вече широко разпространено навсякъде, защото е хубаво и евтино. Както ви казах по-рано, издаваме и редица оргинални и преводни книги, научни и художествени, които, макар и трудно, но все пак намират пласмент. Всички книжа, които ни са необходими за нашата работа, се печатат тук. А ние имаме и външна работа. Имаме вече доста връзки и затова работа винаги има...

Гостенинът: Бяхме почнали да говорим за вашата всестранна просветна дейност, а досега се ограничихме само за театъра и литературата.

Борис: Да, защото би трябвало по цели дни да ви се говори, за да се опише всичко. Ще продължа, като се опитам накратко да ви опиша какво друго изпълва свободното ни време и ни кара да забравяме таблите, картите и мониксите на миналото.

Ние имаме, при просветното дружество, хор и оркестър. Стотици младежи, има дори и възрастни, се учат да свирят на различни инструменти. И имаме вече големи постижения в това направление. Децата са възприемчиви и бързо напредват. Постоянно има репетиции и спявки. Ти ще чуеш нашия хор. ще чуеш и нашия оркестър. И ще се увериш, че духовната култура не е и не трябва да бъде достояние само на градовете. И в селата може да се направи много, стига да се създадат условия и да се работи.

Таланти, способности ще се намерят навсякъде. Те трябва само да бъдат открити, подпомогнати, напътвани - да им се дадат всички необходими условия за проявяване и развиване на дарбите си... Това правим ний, и смея да кажа, резултатите са отлични. Ръководството на тази дейност се намира в ръцете на нашия учител в местната прогимназия - Свилен Наумов, който има големи музикални способности и познания. На него ний дължим извънредно много за развитието на нашата скромна музикална култура.

Гостенинът: А какви инструменти са застъпени най-вече у вас?

Борис: Повече от двеста деца у нас учат цигулка. Някои, най-вече момичетата, учат китара. Имаме си даже две пиана, едно тук, горе, а друго в училището. А имаме и други инструменти, които също си имат своите ученици.

Гостенинът: О! Това е вече извънредно много!

Борис: Да, защото нашата цел не се състои само в материалните придобивки. За нас материалното и духовното са свързани с една неразривна връзка. Ний знаем добре, че и най-големите постижения, и най-големите материални богатства, взети сами по себе си, лишени от красотата, от съдържанието и смисъла на духовното, никога не могат да създадат истински нов живот!

Гостенинът: Прави сте. Не само с хляб се живее на този свят. Животът може да се осмисли, да се изпълни със съдържание, да се подтикне напред и вдъхнови само от духовния елемент в него, част от който е изкуството...

Борис: Да ви говоря ли за нашите четения, сказки, реферати? Всяка вечер те събират стотици слушатели, жадни да чуят това, което техните близки, разполагащи с повече способности или познания, споделят с тях... Да ви говоря ли за оживените разисквания и разговори на най-интересни научни, философски и стопански теми? За дълбокия интерес на нашите хора към всички въпроси на живота, за техния безспирен стремеж да придобият повече знания, да проявят по възможност най-добре силите и способностите си, да принесат най-много полза, да направят нещо, което наистина да заслужава всяко одобрение и похвала?... Всеки у нас иска да се отличи, всеки иска да създаде нещо. Най-малкото - да изпълни добросъвестно своя дълг... Но това няма край. То не може да се опише с думи. У нас кипи непрестанен, буен живот. Вий трябва с очите си да го видите...

Ние, обаче, си представяме, макар и не всичко. Пред нашия духовен поглед са вече набелязани цяла редица големи и важни проекти, които чакат своето осъществяване в бъдещето. Нашият идеал е много висок. Ние наистина искаме да превърнем нашето село в рай...

Гостенинът: (с въодушевление). Рай!...Рай!... Та то и днес е вече такъв!

Борис: (твърдо). Не! Не още! Запитайте Илия, (сочи го с пръст) който току-що е завършил инженерство в странство, помолете го да ви покаже плановете на новото, съвсем новото наше село, с неговите кокетни, извънредно хигиенични и удобни, стройно подредени жилища. Жилища, които като че ли не оказват никаква съпротива на слънчевите лъчи, жилища, цели изпълнени със слънце и слънчев живот. Поискайте му да ви покаже плановете за постройката на новите обществени сгради - театър, който ще бъде вече съвсем отделно нещо, заедно с огромната читалня и извънредно богата библиотека, съкровищница на ценности на всички по-важни езици; училището, с гимнастическата зала; новата баня, защото старата е вече малка; новите общи трапезарии целите облени и светнали от слънце, и какво ли не още...

Запитайте, най-сетне, Свилен Наумов, с когото скоро ще се запознаете, този наш „министър на народната просвета”, както си го наричаме ние, човек с големи способности и с всестранна култура - запитайте го още какви науки и изкуства смята за в бъдеще да насажда в нашето село, всред нашата младеж, какви нови усилия смята да прави, за да продължи и доразвие започнатото... и, вие ще се уверите, че ние още не сме постигнали всичко, че ние сме сега само в началото на нашите постижения, и че нас ни чакат още много, много усилия по пътя за изграждане на нашето ново село, такова, каквото се чертае то в нашите души.

Гостенинът. (Замислено и бавно). Но-во се-ло? (След кратка пауза). Вий наистина сте на пътя към това истински ново село. Вий наистина се движите с бързи крачки към него. Туй, което досега сте направили, е достатъчна гаранция, че ще осъществите вашия идеал.”