5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

[Ани]

5.3. ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА

Купър, Ървин С. Прераждането. Надеждата на човечеството.

Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ

„Вий не вярвате в прераждането

защото не си спомняте нищо за миналите

си животи? Но как ще запазите

спомена за изминалите векове,

когато едва ли помните повече от хиляда

сцени от настоящия си живот?”

Виктор Хюго

Наистина ли факт, действителност в природата и в живота е само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло?

Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него?

- Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат.

Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може да има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му, ясно и безсъмнено като бял ден.

Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло.

Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплощаване на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се да ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известен смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде", че „такива факти не могат да съществуват”.

Ясно е - тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го да вярва в реалността на една фалшива картина за живота.

Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият човешки разум никога не може да отрече една действителност и да се откаже да я проучава, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може да съществува".

Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на тайнствеността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелствуващи ясно, в своята съвокупност, че „душата" съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта на тялото, тя се възвръща отново на земята, въплощавайки се в ново, детско тяло, за да започне отново своята еволюция.

Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба".

Макар че, изобщо, те са рядкост в живота, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони-милиони, странни, „невероятни", „чудни”, „необикновени” опитности в живота, преживяни от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен характер, но схождащи се в общата тенденция - да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.

Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков, Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Барет, Майсерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове, всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това.

Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само пие.

За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях. да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществуване без да сме ги изследвали.

От многобройните случаи - наблюдения и експерименти - доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплощения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станало тук, в България.

„През 1904 г. имах 6 и 1/2 годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2-3 другарчета в една от стаите на училището, съборило една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 г. се помина.

През 1906 г. на 24 септемврий ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка", която сега скоро навърши 13 години.

През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище?” Майка й каза: „Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?" На този й въпрос Здравка отговори: „Мамо ма, че нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих”. При това каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпада с действията на покойното ми момче.

След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училище. - Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). „Ами можеш ли си позна чантичката”, я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана и взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче и казала: „Ето я".

Един път, като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „Мамо ма, аз помня когато ти беше болна и че лежеше в гостната стая, а аз ти вардех мухите с байраче, което ми беше направил тати от пръчка и кърпичка". Освен горното показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.

Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежка болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче.

Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия думи на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество”.

Съобщава: Рачо Г. Даскалов

Разбира се, ако този случай беше единствен, ний с пълно право бихме могли да се съмняваме в неговото значение като доказателство за прераждането. Такива случаи, обаче, известни, проверени и записани, има със стотици, а животът е пълен с хиляди, които или са останали незабелязани, без да им е обърнато нужното внимание от страна на родителите и близките на детето, или пък, вместо да се заинтересуват сериозно и да проследят внимателно случая, считайки, поради своето невежество, думите на детето, с които то си спомня миналото, за някакви болестни прояви, те го заставят със заплашвания да мълчи, да не ги повтаря, да не ги казва пред никого.

Фактите са си обаче факти, независимо от нашето невежество, независимо от нашата материалистическа заслепеност.

Животът, наистина, е по-чуден и от най-чудната приказка. Животът на човека не е онази плоска, смешна и глупава шега, за каквато ни го представя материализмът, а е велика, дивна, прекрасна действителност.

Прераждането е факт.

С. Калименов