7. Отговор от вестник „Братство” / из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен.

[Ани]

7. ОТГОВОР ОТ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен

Брат Руси Караиванов вече замина за отвъдния свят, та спомена, който следва тук, ще разкажем с наши думи, така, както сме го чули от неговата уста:

„Това беше една или две години след 9 септември 1944 г. Намирах се в Братския салон на Изгрева, след неделна беседа. По едно време идва при мене брат Руси Караиванов, когото дотогава твърде малко познавах, отведе ме малко настрана и ми разказа следващия случай. За пояснение на същия обаче, ще кажа предварително няколко думи за самия брат Руси Караиванов.

Руси Караиванов е бил предан комунист, член на партията. Като такъв, той е бил много бит, изтезаван от тогавашната полиция. По-късно той имал случай да се срещне с ясновидеца Влайчо Жечев, от когото приел Новото учение, след като чул и видял неща, които по обикновени пътища не могат да се знаят и направят. Но след като влязъл в Братството, Караиванов си останал със същите симпатии и привързаност към комунизма и с безпределната си обич към Русия и руския народ.

След нахлуването на германците в Съветския съюз през месец юни 1941 г., сведенията, получавани тогава чрез властниците и радиото, отбелязваха светкавичното напредване на хитлеристките войски в сърцето на Русия и даваха съобщения в смисъл, че Съветската армия е напълно разгромена и унищожена и че нищо вече не може да спре победния ход на германските войски. Това положение смути, озадачи и се отрази много тежко върху душевното състояние на всички, които съчувствуваха на Съветския съюз, на руския народ и на комунизма изобщо, един от които бе и Руси Караиванов. Знаем, че по онова време мнозина не са могли да спят по цели нощи, тормозени от мисълта за това, което става.

Намирайки се в такова душевно състояние, един ден Руси Караиванов напуска родното си село Ветрен, Казанлъшко и отива при Учителя в София. Когато бил приет от него, той му казва: „Учителю, вий винаги сте казвали, че бъдещето принадлежи на славянството, че в него ще се роди новата култура. А сега какво става? Ето, германците са разгромили съветската армия и наближават Москва. Те вече завладяват съветската страна и ще наложат там своя режим. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия?"

Учителят спокойно изчакал брат Руси да се изкаже напълно, и тогава му казал: - „Сега, като се завърнеш у дома си, ще получиш вестник „Братство" и в него ще намериш отговора на въпроса си."

Връщайки се в село, Караиванов, който беше абонат на вестника, получава вестник „Братство", брой 281 от 1 август 1941 г., т.е. около един месец след нахлуването на германците в Съветския съюз. Уводната статия на този брой беше със заглавие „Славянството"*. В нея, макар и по заобиколен начин, се прокарваше мисълта, че славянството е непобедимо: „Славянството трябва да съзнае своята сила. Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи. Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Ние знаем това. Нека го вярваме без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме.

Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенствуваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за Цялото и да жертвуваш живота си за Цялото - това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.

Една велика реалност трябва да бъде внесена днес в света - в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството..."

Тогава Караиванов поиска с телеграма от редакцията на вестник „Братство" - 200 екземпляра от същия брой на вестника, които той получи и разпространи в своя край.

Как Учителят е знаел предварително какво ще съдържа следващия брой на вестник „Братство”, когато той не е бил още излязъл?

Съобщава: Сава Калименов

Забележка на съставителя

Статията е отпечатана в раздела „Мисията на Славянството"