Предговор

[Ани]

ПРЕДГОВОР

Благодарността е една от основите на живота, една от основите на себевладеенето, една от основите на неразрушимостта и една от основите на Великия път, защото никаква цел не може да бъде постигната, ако в най-трудните условия не можеш да бъдеш благодарен. Ако в най-трудните условия не можеш да бъдеш благодарен, ще бъдеш съкрушен.

Благодарността ни позволява да разбираме все повече Бога. Благодарността е вечната река, вечната религия, вечното странстване в Безмълвната дълбина. Благодарността дава на човека седемте очи на Мъдростта.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще съсипеш дявола. Ако дяволът те е смутил, смути го и ти, като въздадеш чудна благодарност към Бога. Без благодарността себепознанието на човека не може да се осъществи. Благодарността трябва да е подобна на Безпределността. Постоянната благодарност не допуска времето в себе си. Благодарността в нас създава енергията на развитието.

Благодарността превъзхожда знанието. Знание без благодарност е многознайство. Благодарността е благословена, знанието не е.

Благодарността е самопробуждане на Бога в човека.

Когато си съкровено благодарен, тишината е очарована.

Благодарността е вечно възприемане на Любовта. Благодарността твори духовност.

Великият египетски суфи Зун-Нун-Мисри възкликва: „О, Боже мой, за кои Твои дарове бих могъл достатъчно да Ти благодаря!” Ние толкова много имаме да благодарим, но най-вече за това, че сме родени от Бога, за това, че Той ни е изрекъл. Когато благодарим за даровете на Бога към нас, ние зараждаме в себе си една висша енергия и за тази висша енергия идва ден, когато тя успява да Го види... Тогава благодарността е благословена с безкрайност и пълнота.

Учителят казва: „Събуждането на човека се определя от неговата благодарност.” Благодарността създава в човека удвоена светлина и именно тя събужда човека за чистия духовен път. Благодарността черпи от дълбинен извор. Благодарността е вярност към Бога. Докато страданието при обикновения човек е неразбиране на себе си, то когато страданието попадне в благодарния, той понеже се разбира със себе си, го пробива и стига до дъното му, където е Живият извор. И там благодарният пие Бога.

Учителят казва още: „Тайната на живота се крие в благодарността.” Благодарността е тайна — тя е била преди още човекът да е станал човек. Сега човекът трябва да си спомни тази тайна, това Древно състояние, което е преди сътворението, защото благодарността е Несътвореното състояние.

Ако срещнеш по пътя си човек, постигнал най-висшата благодарност, не ще можеш да разговаряш с него, защото той е преизпълнен с Бога, а който е преизпълнен, той не говори. Говори неговото безмълвие.

Елеазар Хараш

Варна

Юни, 2010 г.