5. Като станете сутрин

[Ани]

5.

КАТО СТАНЕТЕ СУТРИН

Сега и на вас казвам: Всяка сутрин след ставане ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят... За вас е достатъчно за две минути да отправите съзнанието си към Космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. (16/стр. 142, 143)

Всяка сутрин като ставате от сън, благодарете за дарбите, които ви са дадени, и молете се да ви се дадат благоприятни условия да ги развивате. (8/стр. 243)

Не скачайте изведнъж от леглото си като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. Вие сте били в горния свят и слизате на земята да работите. (8/стр. 243)

Истинският живот е свещена работа. Какво е почивката? Свещена почивка. Като се събудиш, благодари на Бога, че си поспал малко и си починал. Като станеш от сън, пак на работа. (7/стр. 47)

Щом станете сутрин от сън и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката са основа на живота — добродетелите, с които можете да работите. Колкото и да са слаби краката ви, бъдете благодарни и за тях. (2/стр. 84)

Като ставате сутрин, отворете сърцата си и благодарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете, както е постъпило едно малко момиченце. То написало един ден писмо на Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят... Ще кажете, че това дете е било глупаво. Не, умно е било това дете. Къде е Господ? Във вашата мисъл. (32/стр. 237, 238)

Защо, като станете сутрин, пет минути да не благодарите на Бога, че ви е оставил живи на земята. Да благодарите за вашата глава, за ума, който имате, да благодарите за сърцето, което имате. (31/стр. 20)

Като станете сутрин, вглъбете се в себе си и благодарете за всички блага, които ви са дадени. Благодарете за светлината, чрез която виждате красотата в природата. Благодарете за хляба, за водата, които ви са дадени. (11/стр. 175)

Човек... Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най голямото. (18/стр. 151)

Искате ли да имате успех в работата, щом станете сутрин, още докато сте в леглото си, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. (19/стр. 118)

Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Всеки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре. (23/стр. 37)

Като станеш сутринта и болен да си, пак да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога, че болестта ти е поносима. Че Господ те изпитва колко можеш да търпиш. Тук имаме един приятел, чиято ръка е силна и като хване някого за ръцете за ръкуване, образува се скърцане. Казваш: „Много ме стисна!” Как трябва да се ръкува човек? Благодарете, че този човек ви е стиснал ръката. (23/стр. 189,190)

Постоянно трябва да се освобождава човек, понеже се наслоява прах върху вашия ум, сърце и воля... Та всяка сутрин като станете, очистете ума си, сърцето и волята си, поблагодарете на Бога и започнете да работите. (23/стр. 254)

Сега казват: „Какво да правим, някаква култура ще дойде”. Културата е Божествената Любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за Любовта. (23/стр. 340)

Сутрин като станете, поблагодарете на Бога за Любовта, която е в сърцето ви; поблагодарете на Бога за Светлината, която е в ума ви; поблагодарете за Истината, която е в душата ви. (23/стр. 341)

Та сутрин като станете, изправете се и благодарете за Любовта: с никаква молитва, нито с „Отче наш”, нито с „Добрата молитва” — отправете ума си с благодарност към Бога. (23/стр. 384)

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: „Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.” Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. (27/стр. 141)

Сутрин като станеш, весел да бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже има набрана опитност, но сутринта като станете, дигнете си очите, благодарете, запейте си: „Благодаря Ти, Господи!” (32/стр. 348)

Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този великия свят, който е създаден. Ако ние така го обичаме, един ден ще получим свободен билет да отидем до слънцето, ще получим свободен билет да отидем до луната, до всичките планети и по-далече. (32/стр. 465)

Вие сте много богати хора, но вашият капитал не е в обръщение. Краката на вашите банки се клатят малко. Защо? Защото капиталът ви не е в обръщение. Щом капиталът се вложи някъде, той трябва да бъде в обръщение. На същото основание казвам: Човешката мисъл трябва да бъде производителна. Ако всяка сутрин като ставаш, не можеш да направиш едно добро на себе си или едно добро на своя ближен и ако не можеш да изпратиш едно благодарително писмо на Господа, ти не си турил своя капитал в обръщение. (33/стр. 166, 167)

Вярата е една вътрешна връзка, връзката подразбира онзи човек да създаде в себе си сърцето. Всякога когато станеш сутрин, поблагодари на Бога, че ти е дал сърце. Искай туй сърце да си извърши работата. (33/стр. 465)

Като станеш, облечи си дрехите, поумий се и поблагодари на Бога и пак си върви по пътя! (35/стр. 334)

Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се проявява. (36/стр. 119)

И тъй като ставаш сутрин от сън, хвани ухото си и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което си ми дал. Дай ми възможност да слушам Словото ти. Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал да мога да възприемам благоуханията на света. Научи ме да разбирам дълбокия смисъл, който си вложил в природата. Благодаря ти за очите, които си ми дал да виждам красотата в света. Благодаря Ти, Господи, за устата, която си ми дал да опитвам с нея благата на живота. Благодаря за всичко, което си ми дал, за да го използувам за Твоята Слава.” Ако се молиш така с години, един ден ще тръгнеш в правия път. А ти какво правиш? Станеш сутрин от сън, туриш ръцете си в джобовете или отзад и не знаеш какво да правиш. (44/стр. 117, 118)

Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на земята. Затова като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. (46/стр. 218)

Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. (47/стр. 331)

Като станете сутрин, не бързайте да започнете работа... Застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. (56/стр. 182,183)

Още със ставането си от сън благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени. Знаете ли колко същества са работили, за да приготвят тия блага? Знаете ли колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрее? Знаете ли какво нещо е светлината, която слиза отгоре? (71/стр. 519)