7. Благодарете за храната

[Ани]

7.

БЛАГОДАРЕТЕ ЗА ХРАНАТА

Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаването на хранителните материали. (4/стр. 284)

Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокойно, с благодарност, че сте яли сладко. (8/стр. 39)

Като се нахраниш, благодари за яденето, което ти е дадено. Някой яде днес, а за утре мисли дали ще има какво да яде. Ако си доволен от малкото, което днес ти се дава, и на другия ден ще ти дадат. Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. Който се погрижил за днешния ден, той ще се погрижи и за утрешния. (2/стр. 80, 81)

Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той има живот в себе си.” Значи само живите неща се ядат, а не мъртвите. Да благодарим, че имаме безброй живи неща за ядене. Яжте живия хляб, пийте живата вода, за да станете такива, каквито трябва да бъдете. (7/стр. 174, 175)

Бъдещето изисква нова философия, ново разбиране, нов начин на живот. Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш. (7/стр. 185)

Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и не роптай. (7/стр. 199)

Злото в човека се крие в областта на слепите очи... Ония, които обичат повече да си хапват, са разширили главата си около слепите очи. Не се плашете от това, че ядете. Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. (7/стр. 317)

Ти опитай най-малкото благо на яденето, най-микроскопическата част от това благо! Вземи една ябълка и малко хлебец и бъди благодарен, а довечера пак ще ядеш. (1/11:23)

Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. (1/17:15)

Ще знаеш, че през целия си живот, около 70-80 години, ти ще можеш да ядеш и да пиеш. Защо тогава ще се пресищаш? Благодари на Бога, че ще можеш да ядеш и да пиеш каквото пожелаеш: и ябълки ще ядеш, и череши, и готвено... (1/27:18)

И казва по-нататък Писанието, че Царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил, и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. (10/7:7)

Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертвуват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползуват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората трябва да изкупуват тези жертви. (6/стр. 7)

Ще ядеш, без да преяждаш. При това ще бъдеш доволен от храната си. Колкото и да е малко, ще ядеш с благодарност и доволство. (6/стр. 295)

Каквато храна и да ядете — физическа, умствена или сърдечна, приемайте я със съзнание и с Любов, сдъвквайте я добре и след това благодарете на Онзи, Който ви я дал. (13/стр. 426)

Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него, и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена една велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. (15/стр. 322)

Търсите ли Божественото, ще го намерите и в храните, и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и Любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с Любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос човек да яде разнообразна храна, но той трябва да яде с Любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена. (18/стр. 68, 69)

И тъй започнете сега с първото правило — правилото за ядене. Направете опит за една седмица да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с Любов и благодарност. (18/стр. 230)

Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато човек се нахрани, той не трябва да се безпокои как ще се смели храната. Следователно седне ли човек пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после трябва да започне да яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил. (19/стр. 101)

Някой мисли, че като изтощава тялото си, като яде малко, ще стане духовен човек. Казвам: Най-важно нещо при яденето е да ядеш с благодарност. (19/стр. 203)

Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата храна внася всичката благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. (20/стр. 183)

Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с друго нещо. Той яде, без да мисли за храненето като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. (25/стр. 228)

Следователно искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. (25/стр. 228, 229)

Не е лошо човек да яде, но важно е как яде и какво яде... Когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи да върши велика работа. (25/стр. 364)

Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено... Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. (27/стр. 148)

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. (30/стр. 18)

Закон е: Всякога бъди доволен! Като вземеш в ръката си парче от живия хляб, ти трябва да се проникнеш от велика благодарност към хляба за жертвата, която той прави. Вдълбочи се в себе си и кажи: И аз искам да се жертвувам като хляба. (37/стр. 202)

Пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. (37/ стр. 92)

Всичко е дадено наготово. На вас не остава нищо друго, освен да седнете пред трапезата, да ядете разумно и да благодарите на Великия Промисъл, Който е предвидил и наредил всичко. (42/стр. 166)

Когато хлябът дойде при вас, какво трябва да му кажете? Вие трябва да му благодарите, да се радвате, че ви е посетил. (46/стр. 81)

Когато те поканят някъде на обяд, първо отправи мисълта си нагоре да благодариш за това, което ще получиш. Щом благодарността е чистосърдечна, отвътре веднага ще те предупредят трябва ли да останеш на този обяд, или не трябва. Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли да ядеш от нея? (46/стр. 143)

Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. (48/стр. 110)

Сега и на вас казвам: Благодарете за хляба, който сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хляба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. (48/стр. 123, 124)

Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала, и да кажете: „Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си” — и в резултат на това ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. И ако след това не се спрете със същото благоговение пред въздуха, който приемате, и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. Обаче ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно. (54/стр. 134, 135)

Какво разбирате под думите „изправност на храносмилателната система”? Това подразбира нейната нормална дейност. Тя зависи първо от външните условия и обстановка, а после — от вътрешните условия. За пример, не е безразлично как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си направиш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. (55/стр. 272)

Като мислите върху храната, вие се свързвате с разумната природа и внасяте спокойствие в мислите и в чувствата си... Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъдете, но учете се да благодарите за всичко. (55/стр. 276)

Вие се радвайте, че можете да ядете. Благодарете за това, защото чрез яденето вие влизате в съприкосновение с реалността, с тези хубави неща, които Бог е създал. (65/стр. 78)

Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш как да ядеш, това е наука, това е цяла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите”. (68/стр. 443)

Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб, за който Христос говори. Приеми го с благодарност и Любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел. (69/стр. 364)

Правилното хранене носи щастието на човека. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щастлив. Хлябът ще научи човека как да живее, как да обича. (72/стр. 10)

Яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот. За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. (72/стр. 39)

Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. (76/стр. 150)