Jump to content

Recommended Posts

СМИРЕНИЕ

Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири.

“Най-голям в Царството Божие”, стр. 5; 140

Защо е дошъл човек на Земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на Земята, да види какви резултати ще има. Като дойде на Земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: законът на смирението и законът на търпението.

“По-долен от ангелите”, стр. 160; 60

Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не може да бъдеш! Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: “Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост”.

“Братя в единомислие”, стр. 172; 59

Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? И вие ще влезете с ослица. Ослицата представлява закон на четвъртото посвещение.

“Азбука на Божествения език”, стр. 304; 152

Чули сте, че е речено: “Око за око, зъб за зъб”. А пък аз ви казвам: “Да се не противите злому; но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата”. Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено противоположни по външен вид една на друга.

“Виждане и съзнаване”, стр. 53; 88

Мислите ли, че за Христа не беше определено, да бъде разпнат? Христос се моли, ако е възможно да се отмени горчивата чаша? Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям грешник. Най-после, като мина през големи страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще.

“Човешка и Божествена Любов”, стр. 145; 190

Коя е идеята за забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: “Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва да науча онзи велик закон на смирението”.

“Съзнателният живот като забава”, стр. 112; 28

Казвам: ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: “Господине, вашият приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно”. Ученият веднага прекъсва работата си, спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже, и след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото дете.

“Последната постъпка”, стр. 266-267; 54

Смирение се иска от ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трябва да го прилага, а още повече към учителя си. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувства правилно, човек не трябва да бърза да се проявява.

“Свиване и разширяване”, стр. 275; 91

Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.

“Денят Господен”, стр. 36; 60

Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или, ако турите тази малка искра при взривно вещество, може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не й даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример е следният: Не се стремете към великите работи в света!

“Абсолютна справедливост”, стр. 23; 36

Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: “Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”. Проверявайте закона!

“Вяра и съмнение”, стр. 31-32; 22

Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да й се противопоставите, тя ще ви смаже.

“Символични и научни правила”, стр. 151; 17

Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими... Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.

“Добрата постъпка”, стр. 25, 26; 36

Когато се говори за закона на смирението, ние подразбираме закона на смаляването. Казвате: “Какво нещо е смирението!” То е закон на смаляване. Човек може толкова много да се смали, че никой да не го види. И после той може да стане толкова голям, че всички да го видят, но да не могат да го уловят.

“Сто пенязи”, стр. 130; 50

За да не се усилва омразата, не й противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност. Щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: “Не противи се на злото”.

“Развитие на съзнанието”, стр. 373; 17

Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва да обеднява. Обедняването е един морален упадък. Почне ли това състояние да ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението. Смирението е начин за тониране в живота.

“Единицата и вечността”, стр. 17-18; 26

Законът е такъв, щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастат. Това е изказано в стиха: “БОГ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”.

“Двата полюса”, стр. 52; 54

Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека.

“Силните течения”, стр. 28; 56

Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението.

“Гордост и смирение”, стр. 254; 178

Когато тя [Природата] ти наложи някакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота.

“Учене и прилагане”, стр. 274; 69

Според закона на смирението човек трябва да слезе в такова положение, че да може правилно да наблюдава как стават нещата.

“Общи въпроси”, стр. 12; 205

Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас законът на вътрешния мир.

“Истинната лоза”, стр. 26; 30

Смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

“Трите зрънца”, стр. 16; 53

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...