Jump to content

Recommended Posts

ЧОВЕКЪТ

 

СЪЗНАНИЕ

Когато аз говоря, че БОГ се приближава или отдалечава, аз употребявам този език, както когато астрономите казват, че Слънцето изгрява или залязва; всъщност Слънцето никога не залязва. То изгрява и залязва само по отношение на нас. Същият закон е и тук. Ако тия прави линии се скъсяват, ние се отдалечаваме от БОГА; ако тия линии се удължават, това не става изведнъж, а върви по един математически закон и тогава ние съдим за правилния развой. Има известна пропорция, значи ние се приближаваме към БОГА. Щом се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е закон на човешкото съзнание.

“Закон за късите и дългите линии”, стр. 10; 27

Аз ще определя какво нещо е съзнанието. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце.

“Излишък и недоимък в живота”, стр. 18; 27

Колкото идеално и да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон. След туй се спирате, почвате едно кръгообразно движение и тогава пак тръгвате по една права линия. В туй движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние.

“Трите състояния у човека”, стр. 3-4; 27

Вие, като ученици, в съзнанието си трябва да бъдете еднородни. Това е Божествен закон за всички. Никакво раздвоение! Силата, красотата, хубостта на човека зависи от единството, от еднородността в съзнанието му.

“Връзки в геометрическите форми”, стр. 17; 36

За да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно – добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.

“Затова се родих”, стр. 5; 47

В света има два вида герои: едни, които правят Добро, не грешат, те са герои-ученици, и други, които изправят своите погрешки. И последните в моите очи са герои, защото тук даже се изисква по-голямо усилие. Това е един вътрешен закон на нашето съзнание.

“Забравените неща”, стр. 20; 36

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака.

“Дело свършено”, стр. 99; 48

Съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанието на другите същества. При това, всяко съзнание, което прониква през другите съзнания трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания.

“Трите състояния: S, R и T”, стр. 48; 39

Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т.н. Съществата от този свят ще кажат за кръга: “На какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовете си?” Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието. Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и пред вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове.

“Двама синове”, стр. 41; 50

Когато [човекът] е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на Земята, другата – към центъра на Слънцето. И за това, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето възвишено Аз, на своята възвишена душа. Другото движение ще бъде по посока на Слънцето, т.е. към БОГА. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден, възвишен живот. В своето обикновено съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо. Съвременният човек едва сега е започнал да изучавал закона на умножението. Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножение може да става само в триизмерния свят.

“Двама синове”, стр. 42; 50

Кой човек е паметлив? Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет пъти да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е верен и по отношение на духовния свят. Който е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часове може да му се говори и пак ще остане нещо тъмно в съзнанието му. Под думата духовен човек разбираме, който живее в по-висок свят, в света на четирите измерения.

“Благословена между жените”, стр. 16; 88

Известни мъчнотии се разрешават в плоскостта, а други мъчнотии се разрешават в триизмерното пространство. Казвам: в съзнанието си трябва да разбирате законите на едноизмерното, двуизмерното, триизмерното, четириизмерното пространство.

“Основният тон”, стр. 46; 178

Една от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределянето на човешкото съзнание.

“Самоопределяне на съзнанието”, стр. 253; 72

Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него... Това става по закона на прераждането. Вън от него има друг закон, който регулира промените, които постоянно се извършват в нашето съзнание... Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен, да устоява, да не се съмнява в БОГА. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 107-108, 108; 54

Човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.

“Разумното Слово”, стр. 80; 145

Използвайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот.

“Възпитание на волята”, стр. 341; 82

Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо развито е неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитие на човешкото съзнание.

“Наклади огън”, стр. 115-116; 76

В пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане и възприемане, и прилагане на великите закони на живота.

“Божият глас”, стр. 27; 92

Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанието на висши разумни същества и от тях направо да се поучават. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага.

“Силните течения”, стр. 30; 56

При пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния – пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на Свръхсъзнанието. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му.

“Дойде на себе си”, стр. 273; 50

Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател.

“Задна стража”, стр. 177; 66

Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, вие ще знаете, че той ви обича. Изчезне ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В Любовта ви има взаимност.

“Вкисване”, стр. 176; 84

Ако човек има съзнателно отношение към дадена мисъл, той се ползва от нея.

“Единица време”, стр. 89; 93

Щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните.

“Външни и вътрешни условия”, стр. 147; 82

Студът и топлината са степени на съзнанието... Студът действа главно на лошите хора, прави ги по-смирени. От топлината лошият човек се разгорещява: той вади ножа и маха с него наляво-надясно. От студа пък той се сковава, смирява се, светия става. Мъжът и жената трябва да знаят този закон и да влязат във връзка със съществата на студа и на топлината, та когато им трябва студ, да го използват на място; когато им трябва топлина, също така да я използват на място.

“Даде плод”, стр. 112; 75

Сега това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание.

“Дайте ни от вашето масло”, стр. 48; 95

Случайността е закон, който има отношение до единиците. Тя е закон за единичното съзнание.

“Виждане и съзнаване”, стр. 30; 88

За да се измени човешкият характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание или законите на човешкото съзнание като проява на Божественото. С други думи казано: за да се измени характерът на един човек, той трябва да промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено.

“Съзнание, точка и права линия”, стр. 106-107; 92

Колкото хора на Земята има, толкова и разбирания, толкова различни вярвания. Обаче има един принцип, един велик закон в Природата – общ за всички. Той регулира съзнанията на всички хора. Той е мярка за нещата.

“Механични и съзнателни процеси”, стр. 118; 110

Според закона на наследствеността съзнанието на ума напълно трябва да носи качествата на съзнанието на душата и съзнанието на духа.

“Ще дойдем”, стр. 114; 153

Аз не съм срещнал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: “Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан”. Значи ти си възпитана, а той невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон.

“Ново съзнание”, стр. 281; 110

Раждането на човека подразбира проява на неговото самосъзнание... Когато Адам се видя гол, почувства се унижен и потърси причината на това унижение. Той намери причината в жената. Защо? Защото не разбираше закона на самосъзнанието.

“Ново съзнание”, стр. 297, 298; 110

Докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие.

“Гордост и ревност”, стр. 70; 69

Нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на Слънцето излизат по-добри животни, с мек благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.

“Времето на Доброто”, стр. 282-283; 113

Съзнанието е полето, дето се натрупва човешкото знание и опитности. Ако човек не разбира този закон, той може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата.

“Първата дума”, стр. 258; 128

Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон.

“Посвещения в живота”, стр. 45; 126

Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: Добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скърбен, разположен, неразположен – това се негови полюси.

“Добре е”, стр. 241; 135

Щом има единство в съзнанието ми, аз съм здрав. Докато има колебание в съзнанието ми, че мога да бъда здрав или болен, болестта идва, но щом дойде в съзнанието мисълта, че съм здрав, болестта изчезва. И в беднотията е същият закон: Докато се колебаеш и се питаш дали ще бъдеш богат или сиромах, ти не си богат.

“Опити”, стр. 170; 135

Каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става.

“Онова, което дава живот”, стр. 294; 134

Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките.

“Той ми е и брат, и сестра, и майка”, стр. 617; 140

Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: “Трябва да станем по-добри”. Същият закон е, щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.

“Добрият живот”, стр. 621; 151

Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре. То е вътрешен закон, с който трябва да се справите. Ако сега с него не може да се справите, външните противоречия не може да изчезнат.

“Общи погрешки и общи добродетели”, стр. 270; 130

Дотогава, докато ти се плашиш, че можеш да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е законът на твоето съзнание.

“Първата дума”, стр. 263; 128

Като измени човек своите мисли и чувства, изменя се и почеркът на човека. Ако вие наблюдавате, когато играете гимнастика, същият закон: Ще видите кому какво липсва.

“Тайни и откровения”, стр. 366; 136

Всяко огъване не е нищо друго, освен две успоредни линии да се пресекат. Но то е само перспектива на вашето съзнание, изглежда, като че в далечното пространство са се пресекли. Тия линии са успоредни. Затуй човек, който не се огъва, огънатите работи може да ги поправи. Новата философия е този закон. Силата на човека е там, че неговите пътища се огъват.

“Неизменното в човека”, стр. 76; 137

Виждането – това е закон. Това е процес на човешкото съзнание.

“И видя там човек”, стр. 201; 97

Човек вижда само една четвърт. Туй, което е отпред, вижда. А това, което е отзад, отгоре и отстрани, не вижда. Как трябва да измени лицето, да се тури друга поза, за да може да вижда тия четири точки. Да вижда напред, назад, отгоре и отдолу. Като психологически закон е това, което съществува в съзнанието на човека.

“С човешки и ангелски езици”, стр. 544; 153

Най-малкото колебание в човек показва, че нещата не са от БОГА.

“Промяна в съзнанието”, стр. 183; 200

Дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в Свръхсъзнанието.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 160; 167

Вие може някой път да възприемете една мисъл във вашето съзнание, която не е сдъвкана. Една несдъвкана мисъл не може да я възприемете така лесно, както несдъвканата храна. Законът е все същият. В съзнанието ви ако проникне една мисъл, която не сте разбрали, ще се създаде едно болезнено състояние.

“Самовъзпитание”, стр. 381; 154

Законът за чистене на съзнанието е следният: Между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак радостта. Това положение е най-естествено.

“Чистене на съзнанието”, стр. 27; 99

Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички ония хора, които сполучват в света, без да знаят, те са научили този закон... Казвам: Дръжте съзнанието си чисто от всевъзможни петна. Постоянно чистете съзнанието си. Не се безпокойте, но чистете.

“Свобода на съзнанието”, стр. 409; 154

Докато не познаваш БОГА, докато не познаваш Неговата Любов, ти не можеш да Го обичаш. Значи знанието предшества Любовта. Това е в закона на съзнанието.

“Кротките, миротворците”, стр. 98; 162

Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири; ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.

“Да слезе Христос, да ви обясни”, стр. 249; 203

Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато Слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват.

“Основният закон на съзнателният живот”, стр. 179; 206

Свещта като запаля, гори. Ти запали свещта и тя гори. Тази свещ веднага ще почне да свети. Няма да изгасне. Същият закон е у човека. Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията.

“Според делата”, стр. 267; 95

Будност се иска от вас! Пазете фенера си да не го счупите. Пазете свещта си да не изгасне. Само така ще познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята.

“Любов към БОГ”, стр. 138; 115

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...