Jump to content

Recommended Posts

46-то писмо

XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)

123. Човек и Природа. Ако човекът е напълно хармонизиран с Природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човекът не е изпратен на земята да господствува над Природата, но Природата трябва да бъде училище за него. Следователно Природата отговаря на човека - какъвто е човек, такава ще бъде и тя по отношение на него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуалния човек, но имам пред вид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога, значи да разбирате целокупния живот.

 

124. Три фактора в живота на човека. Три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа.

 

125. Условия за будност на съзнанието. За да бъде будно съзнанието на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината. Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. В съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. В съня човек не се познава. Щом се събуди, той вече се познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината. И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят.

 

126. Чистене на съзнанието. Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги. В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота.

 

Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето.

 

В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно.

 

Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мислите и чувствата, които се изменят при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени. Време е вече хората да освободят съзнанието си от всички наслоения на миналото. На тези наслоения се дължат всички болести и всички неразположения на хората.

 

127. Път за правилно мислене. Ако между вчерашния и днешния ден няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма никаква връзка, тогава всичко, което човек върши е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота, по този начин хората се научават да мислят право. Главната цел на живота им е да се научат да мислят като Бога. Ако не могат да постигнат това, всякакви усилия, всяка наука ще бъде безполезна. Едно от съществените качества на Божията мисъл е непреривността. Между всички Божии мисли има тясна връзка. Нищо не е в състояние да отдели една Божествена мисъл от друга. Те са неразривно свързани помежду си.

 

128. За какво ходим на езерата на Рила? Ние сме дошли на езерата да разберем Волята Божия и да я изпълним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук и да се заблуждава, че върши Волята Божия, това не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгване само, че това ще направите или онова ще направите. Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания.

 

Като дохождаме на езерата ние имаме предвид да изпълним Волята Божия. Щом изпълняваме Волята Божия, и Природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим Волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя. Ако не вършим Волята Му и не вървим по Неговия път, и Той не се интересува от нас. Законът е такъв. Небето се интересува от хората дотолкова, доколкото и те се интересуват от него.

 

129. Божието благословение. Божието благословение минава върху нас както мисълта се предава от човек на човек. Една мисъл върви по закона на Любовта, друга по закона на Мъдростта, трета по закона на Истината. Обаче по какъвто път и да вървят мислите, резултатите им са едни и същи и за учени, и за прости или за праведни, и за грешни. Водата еднакво измива и праведника, и грешния.

 

120. Правило. Няма по-красиво нещо от това, човек да има Любов в себе си, да е разумен и да обича Истината. Каквото каже такъв човек, всичко става. Който няма тези качества в себе си, той нищо не може да направи. Рече ли да пророкува нещо, той ще излъже. Искате ли да се повдигнете, да имате постижения, приложете Любовта, Разумността и Истината в живота си. Приложите ли тези неща, каквото кажете ще стане.

 

131. Двата принципа в живота. Чрез Любовта човек държи връзка с Бога и с всички живи същества, тъй щото Любовта е благо преди всичко за самия човек, а после за окръжаващите. Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките, както на отделния човек, така и на всички хора. Тази Любов е достъпна за всички хора. Тя е Любов от първа степен. Какво по-голямо благо за човека от това, да има връзка между ума, сърцето и волята му. Дръжте в ума си мисълта - Любов към Бога. С тази мисъл ще разрешите всички въпроси. Тя е ключ в живота на човека. Без нея вие ще се натъкнете на друг един принцип в живота, за който не трябва много да се говори. Този принцип съществува и в самата Природа. Натъкне ли се човек на него, той става кисел, сърдит и вечно недоволен. Дойдете ли до този принцип, не се старайте да го укротите. Отстранете се от него и не го бутайте. Щом човек се докосне до този груб принцип и той става груб, сърдит и казва: Не ме питай, много съм сърдит. Сърдит не е самият човек, но онзи груб принцип, с който той е влязъл в съприкосновение.

 

132. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мислите, в чувствата и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото.

 

133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на човека остава празнина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...