57-мо писмо

[Ани]

57 - мо писмо

XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)

367. Човек и възвишените същества. Действителният, реалният Божи свят, туй са все разумни същества. Всички ваши постъпки, всички ваши мисли, всички ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че може да бъдете по-умни от тях. Дотолкова доколкото вашите мисли, вашите интерес, са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействуват, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие.

 

368. Миналото - пречка за Ученика. Сега туй, което ви пречи, е това, че много Ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нещо, отколкото сте.

 

368. Учителят за Учението. Аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: Той изнася едно ново Учение. Това не може да се нарече Ново Учение. Това е Божественото Учение, това са законите на Природата, това са начините, по които Живата Природа действува. Аз констатирам тия закони, които действуват в Живата Природа, които действуват и в живота. Аз искам да ви дам прави методи как де служите на Бога. И всички Велики Учители, които са идвали в света, са давали само методи как да използуваме великите Божии блага.

 

370. Усилена работа. За да се добере човек до една велика Божествена истина, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещне хиляди мъчнотии.

 

371. Ученикът и възвишените същества. Някои от вас казват: Аз работя. Не работиш ти, но други някои работят с тебе. Аз съм тих. Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи, и когато морето се вълнува, вие пак да сте тихи, да може да устоите срещу вълните. Като Ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега аз искам като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.

 

372. Колективно творчество. Аз наричам велики хора онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от какъвто произход и да са, аз не ги наричам велики. Вие ще кажете: Ама пророк Исая е написал една велика книга. Вие знаете ли кой беше пророк Исая? - Той беше една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исая е като някой редактор. Казвате: Виктор Хюго е написал една книга. Какво е написал? - Клетниците. Ние имаме криво понятие. Всеки труд представя колективна работа на възвишени и велики същества в света. Всяко едно творчество е колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е Общата Интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновят, имат и доблестта като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: тя е от мене. Истинският автор седи настрана, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: Хайде, няма нищо, тури си своето име! И нему е приятно. Ще се стремите да бъдете проводници на туй възвишеното и благородното.

 

373. Будността на Ученика. Когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили. Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в себе си? Вие, Учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити да познаете дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ѝ. Тя трябва да се движи бързо.

 

374. Ученикът и неговият стремеж. Ще турите в душата си онзи стремеж - всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: Като Ученици в съзнанието си ще се движите към Бога! Оставете вашите форми за Христа, за светиите. Те са много хубави, но това са само методи. В дадения случай ще имате само една светла идея, че вие се движите към Бога, в Когото седи всичкото благо на света. Той е израз на всичкото съвършенство. Той е, Който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух. И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока. Какво може да ви препятствува, когато всички се движим към Бога?

 

375. Ученикът и Бог. Някой път казвате: Господ с нас не се занимава. Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви. Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате. Ако вие не мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си опетнени, всички неща около вас почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо. Не, ще пазите в ума си следната свещена идея: Бог с никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни. Туй е гръбнакът за всеки един Ученик.

 

Сега вие няма да мислите добри ли сте или не. Тази мисъл е спънка. Ама аз не съм добър. Ти може да не си добър и може да се движиш към Бога, а може да си добър и да се отдалечаваш от Бога. Посоката на движението е важна в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно, правата идея е тази: да се движим към Бога, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима за сегашното развитие.

 

376. Духовният мързел. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята в някой човек, то като вземе един тон, трябва да стане сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбирам под сливане: тази форма, която умът образува, трябва да е тъй напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място - идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота. Някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане не се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа.

 

377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"! Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си.

 

378. Щастието и нещастието в живота. Сега някои от вас като имате страдания, искате бързо да минат, а когато имате щастливи дни искате да задържите щастието за дълго време. Но нито едното, нито другото е възможно. Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следващият момент законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието - кратковременно. Няма никакво изключение в този закон. Някои казват: Аз не съм видял бял ден в живота си. Това не почива на никаква философия. Приятните и неприятни случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратно, нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието - спящо. Някой може да каже: Аз в живота си не съм видял нещастие. Възможно е. А друг може да каже: Аз не съм видял в живота си щастие. Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие.

 

379. Причините за промените в състоянията на Ученика. Всяка една промяна, която става във вас, каквато и да е, означава, че известни разумни същества са влезли във вас да работят, вземат участие в живота ви.

 

360. Състоянията на Ученика. Ученикът трябва да различава своите състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Всички състояния у вас имат свой специален обект, който вие може да измените. Който иска да работи съзнателно, трябва да надрасне тези три състояния. От това, че загубил парите си, че му казали обидна дума и че претърпял умствена загуба, да не се изменя и да знае, че това е в реда на нещата.

 

381. Няма невъзможна неща. Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят гласи: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно.

 

382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник - дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка. Аз я наричам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното. И всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте се обърнали с гърба си към нея. Тя седи в далечината на вашия живот, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее. Тя е отлична светлинка.

 

383. Разбиране и приложение. Всяко нещо трябва да се разбира, а щом се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го определяйте с думите: Трябва да бъдем добри! Аз съм ви говорил и друг път. Не се стремете да бъдете добри, защото онзи, който се стреми да бъде добър, това показва, че той е лош. Във вас трябва да има желанието да изпълните волята Божия. Закони има в света, които трябва да изпълним. В неизпълнението на волята Божия се раждат всички нещастия.

 

384. Знание и незнание. Онзи, който мисли, че знае, той е най-големият невежа, а онзи, който мисли, че не знае, той е най-ученият човек. Но знаете ли какво ще се яви у вас? Друга една слабост ще се яви, аз зная този дявол. Вие сега ще кажете: Аз не зная нищо. Не е така. Ще кажеш, че не знаеш нищо, за да почнеш да мислиш, че знаеш нещо. Защото този, който знае, и този, който не знае, в действителния живот ще видят колко знаят. Всеки един от вас трябва да определи своите възможности.

 

385. Ученикът трябва да бъде положителен. Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на Ученика. Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата пред себе си и като ги признае, трябва да каже: Мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: Е, в този живот не мога да се поправя, но в бъдещия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя. Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! "Всичко е възможно", подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушиш ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно? - По закона на Божествената Любов, по Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно.

 

386. Причина на човешките състояния. Когато се движите със съзнанието си в духовния свят, някой път вие се чувствате, че знаете много, значи имате работа с по-нисши същества, а някой път мислите, че нищо не знаете - имате работа с по-висши същества. Нима онзи студент, който постъпва в някой университет да следва математика, не вижда, че професорът му знае много? Той като ученик е бил много добър, но като излезе онзи професор пред него, като заработи с онази висша материя, той вижда, разбира, че професорът му борави с много точни, научни работи. Ученикът казва: Колко има да уча аз! Значи доближава се до онова великото, което знае. Във вас тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, дръжте обратния път. Аз забелязвам, понякога някои казват: Ние вече свършихме! Не, свършват само умрелите. Туй го помнете! Само умрелите свършват, а живите - никога. Живите започват, а умрелите свършват.

 

387. Постъпките на Ученика. Всяка една постъпка, която извършвате в света, трябва да е строго определена във вашето съзнание. Трябва да имате една строго определена мярка, да знаете защо вършите това или онова. И няма нищо по-хубаво от това, да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. Нищо повече!

 

388. Ученикът и Школата. Вие Учениците сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея и сам. Ами че тук, в Училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос. Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама, да казва: Аз няма да седя в дама. Кой те кара да седиш? Ти сам влезе, ще седиш колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде в затвора. Та ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: Аз съм свободен да живея както искам. Не си свободен да живееш както искаш. Аз съм свободен да любя. Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват.

 

В съвременните Окултни Школи има Ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Всички трябва да имате уважение към другите, както към себе си. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот.

 

389. Условия за силна воля. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиване на силна водя е чистият живот. Чистотата, чистия живот, не може да купим отникъде.

 

390., Чистота на ума и на сърцето. Умът и сърцето могат да не бъдат чисти. Умът е нещо материално и мислите са нещо материално. Както ръцете може отгоре да се окалят, така и умът и мислите може да се окалят. Ще ги измиеш. Казвам на някого: Сърцето ти е нечисто. Как нечисто! - И то става отгоре нечисто като ръцете. Ще го измиеш веднъж, два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си.

 

391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: Аз го правех едно време, но сега престанах. Човек, който започва и престава, е по-лош от онзи, който никога не е започвал. Всяко спиране е падане.

 

392. Силните натури. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти на най-силната буря не можеш да издържиш, ти и на най-голямата топлина не можеш да издържиш. Тия две неща са равносилни.

 

393. Слуги на Бога. Всеки един от вас трябва да почувствува, че по отношение на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия - да схваща и прилага нещата.

 

394. Значението на приятелите. Когато в душата на хората се възцари Любовта, те пожелават от името на тази Любов онова велико Божие благо - знание за умовете, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. Запример, има поети в света, има музиканти, но тия поети и музиканти ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант. За един поет, за един музикант тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в себе си. Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при себе си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си.

 

395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си.

 

396. Значението на рефлекса. И доброто, и злото по рефлекс се предават. Всяко влияние се предава неизбежно; всяка форма се предава неизбежно. Има един закон: Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова, именно, сърцето на Ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината, непременно ще се прояви. Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят.

 

397. Стремежът на Ученика. Всички трябва да имате един определен вътрешен стремеж. Ученикът трябва да бъде свързан идейно с по-висши същества, които да му дават подтик за обикновения живот. Той трябва да знае, че обикновеният, сегашният му живот ще създаде условия за неговия бъдещ живот. Не мислете, че сегашните условия, при които живеете, са неблагоприятни.

 

398. Ученикът и мъчнотиите. При сегашните условия ние има да победим още ред мъчнотии. Има още много години, през които Учениците на Окултната Наука ще срещнат ред мъчнотии. Вие трябва да се въоръжите с търпение, да преодолеете тези мъчнотии. Някои казват: Иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време. Дотогава ще минете през известни мъчнотии.

 

399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни.

 

400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко. Да няма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене на Ученика. Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена воля трябва.

 

401. Земният и небесният живот на Ученика. На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на Окултния Ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега.

 

402. Учителя за себе си. Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите! И после казвате: И Учителят е като нас. Не, едно ще знаете: Аз не съм като вас. Това да знаете! По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни - в даден случай да не реагираш против волята Му. В момента, когато Господ казва да мълчиш - да мълчиш, когато Господ казва да говориш - да говориш. Когато Господ казва да почиваш - да почиваш. Когато ти каже: работи - да работиш. Щом започнеш да философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу.

 

403. Формула. "Няма правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда." Тази формула трябва да се приложи всестранно - и в ума, и в сърцето, и във волята. Да бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив. Не приложите ли справедливостта, не може да приложите и Любовта. Любовта е сила, но трябва да я регулирате с нещо.

 

404. Отношенията на Ученика. Отношенията на Ученика трябва да бъдат отношения към Бога. Когато говорим за Ученици, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, Който носи всички блага и дарби. Трябва да знаете, че този Божествен Дух никога няма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че да ви говори Господ или да не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарбите Той ги носи и вие не можете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови. Ще Го заставите само тогава, когато изпълните Волята Божия. Той е много внимателен! Когато бъдете готови, ще ви даде нужното точно на време. Следователно, Ученикът има отношение към Духа.

 

405. Ученикът и Духът. Някои от вас казват: Аз трябва да бъда ръководен от Духа. Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа. После, не смесвайте онзи временен импулс с това, че Духът ви говори. Духът е най-разумното Същество. Онзи Ученик, който търси виден професор, намира го. Той е Учителят му. Учителят говори, той слуша. Това е най-важният момент за него. Много учители може да му говорят, но този, който може да внесе в ума му светлина, необходима за неговия живот, той е Духът. Така трябва да разбирате. Щом дойде Духът, не може да има спор. Когато двама души говорят, щом дойде този Дух, Когото ние познаваме, то като заговори единият, другият ще седне да слуша. Спорят ли двама души, те говорят, а не Духът. Духът като говори, има взаимни отстъпки. Не е в бързането. Когато дойде до Божията работа, дали ще си в началото или в края, все едно е. Там, дето е Бог, е все начало. Дето не е Бог е все край.

 

406. Ученици. Искам, забележете това, да бъдете Ученици. Колко се отнася до другите неща, те ще се изправят. Няма да остане нито една грапавина в света, която да не се изправи. Тъй казва Писанието. Всички грапавини, които съществуват в този свят, ще се изгладят. То е въпрос само на време. Нещата се проявяват във време. В света ще дойдат нежелателни работи. Спорове са се явявали и ще се явяват. Не мислете, че само вие сте в света Ученици. В света има много Школи.

 

407. Любов и страх. Любов, която не може да издържи на всички бури в живота, е преходно състояние, което съществува у всички. Любовта изключва всякакъв страх. Страхът придружава само онези хора, които не се учат, които не изпълняват волята Божия. Когато ученикът не знае урока си, той се страхува. Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие.

 

408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна. Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората. Нали най-първо се съмва, че се появява на хоризонта малка светлина, после тази светлина се увеличава, увеличава, докато най-после по обед дойде най-ярката светлина. Вие ще кажете: Не е време сега за усъвършенстване. Ако искате да следвате Божествения Път, знайте, че той е само един, няма друг път. Знайте, че ако вие не се измените, може да слушате с хиляди години и най-после ще кажете: Нищо не научих. Аз ви казвам, ако не работите съзнателно да се измените, където и да отидете, вие ще си останете все същите.

 

409. Отношенията на Ученика. За вас е важен въпросът за отношенията ви като Ученици. Той е сериозен въпрос. Знанието ви на земята няма значение за небето. Туй да го знаете! Знанието, което ви е потребно за другия живот, и това, което ви е потребно за земята, трябва да вървят паралелно. То е разумно. Това трябва да знае Ученикът. Туй трябва да учи сега. Знание трябва на хората, промяна в сърцата им - то е важното. Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат тъй, че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание! Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближния си преди своите, светът щеше да бъде друг. Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде като сега.

 

410. Учениците на земята и на небето. Вие като Ученици на земята сте отлични. Ако ви заведа горе на небето и ви сравнявам е другите Ученици там, казвам: Далеч сте от тях. Ако отидете като Ученици горе - там ще ви пишат единица. Говоря ви истината, тук и седем можем да ви пишем, но горе - единица. Затова ви казвам: Трябва да се стремите! То е един вътрешен процес, не е нещо, което може да ви се даде готово, но трябва да го придобиете. Това е великото в Божествената Школа, че съвършенството може да го придобиете.

 

411. Правилна преценка. Два психологически дефекта на Ученика. В характера на Ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличение или надценяване на нещата, а другият - от намаляване или подценяване на нещата. Но Ученикът трябва да има правилна, точна преценка за нещата, когато той се произнася върху известни свои качества или действия, както и за известни качества и действия на другите. Трябва да има правилен поглед, нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. За да дойде Ученика до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешаването на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота. По такъв начин Ученикът ще дойде до истински знания. Истински знания аз наричам тия, които почиват на едно вътрешно разбиране и които имат приложение в живота. Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е Училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитно училище на Живата, Разумна Природа.