Jump to content

21. Път и светлина - категории учители


Recommended Posts

21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ

Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.

В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка.

Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.

Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко. Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли. Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието. Опасностите се различават, формите също, ала съдържанието е едно и също. Аспирации към човешката душа; никога към нея нямаше да престанат да се простират алчни ръце, защото знаят какви богатства се крият в нея.

Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка. “Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал. Характеристиките са дадени точни определени. Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.

Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.

Третата категория са ония, които сноват между двете школи. Те учат и в едната и в другата, служат си с методите на едната и другата според случая. Едните и другите, обаче, служат на свои лични интереси. Користолюбието е основното им качество.

Ученикът може да ги разпознае.

Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител. Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя. Това са онези фамозни знания, оная ласкава реч, ония щедри обещания и най-после всичките ония прийоми с които се цели да се привлекат учениците. Тези учители всячески се силят да очароват ученика, да го ласкаят, да му обещават, да го пленят е изискана реч, да будят възхищение и учудване. Те си служат добре и с ораторско изкуство, и с големите фрази, и със сладкодумие и с лъжата разбира се. Да покорят сърцето, да грабнат ума с тайни знания и пр. това са маниери на тия, които целят само да уловят души в мрежите, за да ги превърнат след това на роби. Родените роби само могат да тръгнат след тях и след като са пили от първия извор да пият от десетия. Ученикът трябва да бъде нащрек. Има разкошни мантии и блестящи украшения не само за тялото, а и други, с които се цели само да заробят душата, ума, сърцето и волята, за да се разпореждат с материалните и духовните ресурси.

Не по-малко опасни са и тези от втората категория, които се прикриват изкусно и влизат като клин всред добрите общества и ги развалят. Те са като молци и са премного опасни за наивните. Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения.

Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава.

За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...