Jump to content
Борислава Ичова Бог-нова

"Защо Христос прокле смоковницата"

Recommended Posts

Смоковницата се появява няколко пъти в Библията в различни моменти и накракто ще ги разгледам.

Първо, когато Адам и Ева съгрешиха и Господ ги повика, и те скриха голотата си със смокинови листа. Т.е. те опитаха да прикрият греха и падението си зад смокинята и за това тогава тя послужи.

Във втора глава от Евангелието на Йоан отново се появява смоковницата. Действието разкрива сцена, в която Филип намерва Натанайл и му казва, че са намерили този, за когото пророците са писали. Но Натанайл се съмнява и казва: „Може ли от Назарет да излезне нещо добро“. После се състой срещата между Исус и Натанайл при, което Христос му казва „Ето израелтянин в когото няма никаква лукавщина“. И Натанаил пак не вярва – а пита Господа : „От где ма познаваш?“ Тогава Исус му казва, че го е видял под смоковницата преди Филип да го повика. Натанайл е бил под смоковницата,под нейната сянка, под сянката на съмнението, при което вярата не може да израсте. Човек трябва да излезе от сянката й, за да види Господа.

В Евангелието на Лука, 13 глава, Христос разказва притча за това, че някои си имал в лозето смоковница, която от 3 години не раждала плод и казал на лозаря да я отреже, защото заема място. Лозаря казва – остави я и това лято и ако роди плод – добре, ако ли не – отсечи я. Какво се крие в тази притча на Христа? Стопанинът казва „заема място“. Значи, че ако човек не върши волята Божия и не принася плод нему заема напразно мястото, което му е дадено от горе. И истина е – тялото ни е създадено да бъде храм на Бога, а не място, където да се раждат похотливи мисли, и такива свързани със задоволяване само на материални потребности, одумване, страсти и други. Там, в храмът на Бога трябва да се раждат мисли възвишени, да се множат и плодят чрез добродетелите – Плодът на Духът. Преди притчата Исус им говори за грешните израелтяни и казва им, че ако не се покаят също всинца така ще погинат. Това, което казва Лозарят на стопанина на лозето е „Остави я и това лято да видим дали ще роди“ е времето в което на човекът му се дава шанс (Господ е дълготърпелив), да се покае и да се обърне към Господа за нов живот – моментът на неговото Новораждане.

И казано е:“ Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание …“ Към такъв плод трябва ний да се стремим да цъфне, да завърже, да узрее и да послужи.

В Евангелието на Матей, 21 ва глава, в която са описани толкова важни моменти, отново се появява смокинята. В тази глава Исус влиза в Ерусалим оседлал ослица, магаре и хората го приветстват с думите „Осанна “ – Благословен в името на Господа. След това Исус отива в храма и изпъжда търговците и след това отива да изцерява страдащите. После излиза извън града, а на сутринта, след всички тези събития Той търси плод от смоковницата, за да се нахрани. И плод не намира и я проклина да изсъхне и тя намига изсъхва и после казва на учудените си ученици: „Ако имате вяра и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете „Дигни се и се хвърли в морето, ще бъде““.

Споделям не моя мисъл, (просто много ми хареса): „Чрез този Евангелски пасаж Христос преди всичко осъжда евреите, които въпреки че очакваха Христос, имаха идеологията на монотеизма, но като тази смокиня бяха обвити с много зелени листа, но тяхната набожност не даваше плод и те не можаха познаят и да приемат Божият Син и не спазиха Божиите закони.“ – от интернет

Значи необходимо е не просто да бъдем, да ходим в пътя, а чрез делото и животът си да носим плодовете на вярата и тогава ще имаме сила да сторим всичко, иначе оставаме сухи клони, които трябва да се отсекат. За да стигнем до даването на плод е нужно първо да израстем в Добродетелта, да възрастем в Божията Правда, да живеем в Божията Истина, да цъфтим в Божията Мъдрост, и да узреем в Божията Любов.

Следователно, тогава ние сме в Пътя на Истината и Божествения живот. Туй право никой не може да ни го отнеме. То е наше собствено право. Дето е Бог, там сме и ние!

02.06.2016 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×