Jump to content

1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.


Recommended Posts

1. СРЕЩИ С ГОЛЕМИТЕ БРАТЯ

(магнетофонен запис)

1.1. ОТЕЦ МАРТИН

Ще разправим накратко историята на поп Мартин. Близо до Русе има село, което се казва Батин - на брега на Дунава. Селяните се занимават с риболов главно и ловят големите моруни, които излизат срещу течението на Дунава до горните му брегове, и там хвърлят хайвера си. После пак се връщат надолу със своите малки рибчета, докато пораснат и пак излизат срещу Дунава.

Между рибарите беше известен Мартин - млад човек, подвижен, весел човек. Песни пее и риба лови. Но освен това често прескачаше той в Румъния, където имаше връзка с наши будни хора, революционери така. Мечтата му беше освобождението на нашия народ от турското робство.

Имаше в Батин хаджи Досю - богат човек, търговец. Търгуваше със запада. Беше ходил и на хаджилък. Като се върна от хаджилък, реши да построи черква в Батин, защото Батин няма черква. Но като се построи черква, трябва за черквата поп. Построи хаджи Досю черквата и за поп избра Мартин рибаря. Ама той трябва пък да се ожени. Ха сега! За кого да го оженят? И хаджи Досю реши да му даде дъщеря си. Той е богат човек. И действително Мартин се съгласи. Тя хубавица голяма, прочута хубавица. Ожени се, опопиха го и той почна да служи служба в черква поп Мартин.

Но случи се един път, когато той беше прескочил в Румъния, идва русенския кадия да посети селото като пътува така с една охрана, няколко души арнаути албанци. Като идват отива да се види с попа, новия поп, обаче попа го няма. Ама попадията толкова му харесва, щото хубавица тя. И той нарежда на своите арнаути да откраднат попадията и да му я закарат в Русчук, и си отива. Поп Мартин в това време са имали момиченце малко -Рада. Добре, арнаутите нападат попадията в къщи, искат да я дигнат, става битка, попадията изважда един нож от един от арнаутите и го забива в сърцето си. Не се дава попадията. Свършено, и арнаутите избягват, отиват си в Русчук. Как ще му я дадат? След няколко дни се връща поп Мартин в къщи. Ужас! Тогава той взема 5-6 души от своите хора, отива в Русчук, навлиза в дома на кадията. Ама кадията в туй време го няма, той бил някъде на гости в друг град. Поп Мартин избива всичките арнаути в дома на кадията, запалва дома и като взема най-хубавите коне на кадията. Пък той бил голям мераклия на коне и най-хубавите коне русенски, и поп Мартин вдига конете и бяга. Ударил към Балкана и така пътува, пътува, пътува, и бягат. Разбира се поп Мартин достига в Балкана, достига до Етъра, селото. Тука той има приятели, които го приемат и го прикриват. И той не може да остане в селото, защото все ще се намери някой да го издаде. И тогава поп Мартин избягва в Балкана.

Кат минава малко време той хваща трима души заптии, трима заптии хваща, убиват ги в прохода горе в Балкана. Взема им дрехите, облича трима души от своите юнаци и им дава писмо до русенския кадия. В писмото пловдивския кадия кани русенския кадия да му дойде на гости. И тримата заптии отиват в Русчук. Е-е-е, русенския кадия е поласкан от туй, че пловдивския кадия е по-голям и го кани на гости, и стяга се той с една каляска! Каляска - те са двуколи файтончета, хубави. Сяда той в една каляска, два хубави бели коня, взема от най-хубавите коне, които е имал и с охрана така няколко души арнаути и тези тримата заптиите, които са дошли, те са на поп Мартин, и тръгват те за Пловдив. Тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка, тъка с каляската, минават през Габрово.

Като минават през Габрово, да излизат от Габрово, там е ковачницата на Рачо Ковача. Рачо Ковача е ковач, ама много як. Той е от хайдутите. Рачо Ковача като вижда, че кадия отива нагоре, праща свой човек, който се нарича Колчо Петлето. Изпраща го да съобщи горе на поп Мартин, че русенския кадия пристига. Поп Мартин го причаква горе в Балкана, избива охраната му, хваща кадията. И като хваща кадията, какво го е правил вече той си знай. Но най-после го връзва във файтончето, в каляската и с каляската заедно го хвърля в пропастта долу в „Козята река”. Пропастта е дълбока около 200 метра. И сега седи, и народа я нарича „Кадийската стена” от тогава, понеже кадията хвърлил поп Мартин. Ей, туй име и до сега седи на тази местност! „Кадийската стена” - от която поп Мартин е хвърлил русенския кадия с каляската му долу. От кадията не е останало нищо. След това поп Мартин започва да обира хазната от северните провинции на Султана. Хазната пътува така: на един кон голям един тъпан. Зад тъпана тъпанар с чукове такива дървени бие и хазната натоварена /хазната тогаз е била злато, сребро, бакър/ - това, няма книжни пари, не е имало тогава, и хазната пътува. Охрана от десетина души арнаути, албанци - яки, силни хора и хазната пътува. Докато наближат някое селища тъпана бие силно и вика с голям глас тъпанаря: „Ей хора, бягайте, бягайте, хазната иде!" Такъв вик, защото арнаутите като видят човек направо стрелят без да питат. И затуй хора, ако по пътя идват или нещо, всички бягат или лягат нейде в трапове да не ги видят. Така пътува хазната. Поп Мартин устройва на хазната засада. Ама не я прави в Балкана, ами я прави долу, където са турските села, защото след обирането на хазната нали пращат войска, пращат такова, населението наказват, как така, царската хазна. И поп Мартин обира хазната, избиват разбира се, засада. Той си има опитни хора, добри стрелци. Избиват арнаутите, взимат конете, вземат хазната.

Сега, поп Мартин има скривалища. Аз ще ги кажа къде са. Едното му скривалище се нарича „Люляката”. И сега го има горе в Балкана. То е един скалист връх с много пещери в които като влезеш, не можеш да излезеш. Много опасно място! Другото скривалище на поп Мартин - „Змейови дупки”. То е пък един връх от отсрещната страна на Габровница. И сега се виждат пещерите. Много пещери има, обаче, вход за тях няма. Пропастта е отвесна и имало е отзад вход, който поп Мартин е затворил да не може да влизат в пещерите.

Ето в тези две скривалища поп Мартин прибира хазната. Това обиране на хазната е траяло 25 години. 25 години поп Мартин обира хазната и тя не е достигала до Цариград, нито до Одрин. Нашият историк Икономов, говоря за сегашните близки времена, взима разрешение от султана да прегледа тяхната архива, за да извади някои данни за историята на нашия народ. Те му разрешили в Цариград, пуснали го в архивите там да преглежда Икономов. Аз четох, аз лично доклада на Икономов в който той казва: „В архивата се споменува, че 25 години хазната не е достигала до Цариград.” Значи оправдава се поп Мартин работния. И така поп Мартин събира пари, за да може народа да въстане и да се бори за свободата си. Това е за поп Мартин до тука. След туй ще следва друго за поп Мартин пак. Но сега трябва да ти разправя за кърджалиите.

Кърджалийската войска, чували сте за нея, тя беше една вътрешна войска на султана с която той потушаваше бунтове, революции такива. Такава войска беше от чети, кърджалийски чети. Всяка чета си има войвода.

Между войводите тука беше Вълчан войвода стария. Той беше един от кърджалиите на султана. Той има внуче, което също наричат Вълчан и го изпращат в Одрин на един свой приятел турчин да му даде там да се учи. Но стария Вълчан казва: „Ще се освободи народа, ама трябва учени хора. Трябва хора образовани.” И действително, младия Вълчан учи в Одрин. Като свършва там в каквито училища го е турил турчина, приятеля на Вълчан войвода, изпращат го и в Цариград да учи при негови приятели гърци. И той учи и там. И гръцки и други езици, и изобщо и свърши и в Цариград. И от Цариград изпращат Вълчан - младия на запад, да види как живеят свободните народи, и го изпращат в Париж. В туй време в Париж е била французката революция. Разбира се Вълчан млад, смел, силен отива с народа на барикадите и воюва заедно с гражданите на Париж. И на барикадите се среща той с един македонец от Дебър - Спир Димитър, тъй го казват. И той млад човек, и той на барикадите заедно с революционерите, с французите. И действително, свършва французката революция с успех за народа. Сега тези двама приятели там Спир Димитър и Вълчан се сприятеляват. Казват: „Ето, французите се освободиха, ами нашия народ като е толкова години под турско робство? Какво трябва?” И те обмислят вече въпроса какво може да се направи за освобождението на народа.

И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските манастири, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода. И действително отиват в Атонските манастири - в манастиря „Хилендар”. Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири. И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците. Но според мене в манастирите избягаха главно богомилите като монаси. Низшето духовенство - то беше с богомилите, а висшето духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите. Значи Вълчан и Спир Димитър със своето пътуване правят контакт с будните хора в нашия народ. И тогава се обсъжда въпроса как да се организира освобождението на нашия народ. Средствата се прибират в Атон.

И така, пътуват Спир Димитър и Вълчан - младия. Султана разпусна кърджалийската войска, защото много скъпо му струваше да поддържа специална войска само да потушава бунтове - много скъпо. Но някой от воеводите на кърджалиите разпуснаха войските си, но други, понеже имат войска в ръцете си, почнаха да ограбват населението. Нападат населението и грабят села, градове, каквото могат, безчинства правят. Други път от кърджалийските воеводи не позволяват това да става. И те се опълчват срещу воеводите, които нападат народа. Един от тези воеводи беше Вълчан - стария, Вълчан воевода - стария. И той, където има така кърджалии, които си позволяват да нападат, той воюва с тях. Така сега кърджалиите в Търново се събират, голяма войска кърджалийска в Търново. И от Търново като са чували, че габровския край и Етъра и манастиря - Соколския манастир са богати, решават да отидат да ги ограбят. Не Вълчан, други кърджалии. И потегля една голяма войска по Янтра, по Янтра, по Янтра, достига чак до селото Етъра. Селяните като виждат тази опасност, вземат каквото могат да вземат от имота си и бягат в Балкана - къщи, всичко оставят. Кърджалиите ограбят каквото могат-добитък, имоти, каквото могат да заграбят, запалят даже селото и продължават. Достигат до Соколския манастир. Соколският манастир тогава той и сега е като крепост. Тогава е имало около триста души монаси. И монасите укрепяват манастира, и не пущат кърджалиите и воюват с тях. На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието. Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския манастир. Пред Соколския манастир има една голяма поляна - може би сто декара. И на тази поляна става битка между монасите и кърджалиите. Те нападат манастира. Тъй, ама монасите те храбри хора, въоръжени много добре и противостоят на кърджалиите. При туй пристига пък от Южна България Ильо войвода с конница от двеста души. Ильо войвода е имал чети в селата. По няколко души във всяко село, по десетина души само те се знаят помежду си, народа не ги знае. Стане ли нужда, Ильо войвода ги събира, предприемат акция, извършват каквото извършват, и после пак се скрият в народа. Много добре въоръжени и те са конница, хубави коне. Ильо войвода пристига с 200 души конница. Да, и тогава битката с кърджалиите става много жестока! Народа, който вижда, че му изгарят, ограбват имуществото, изгарят селата ожесточено и борбата с кърджалиите става така, че половината от кърджалиите загиват пред Соколския манастир. Не могат да влезат в манастира. Монасите излизат и воюват.

Известен е монахът дядо Спиридон, който воюва едва ятагана, криви мечове такива големи, облечен в черно расо, воюва напред с монасите. Той ги води. Ама така сече, такъв майстор, толкова силен човек, че от него вече страх и трепят кърджалиите! Но интересното е, че към него каквото и да хвърлят, не го улавя - нито стрела го лови, нито пищов го засяга, нито ятаган. Битката става много жестока. Той не го лови куршум него. И по едно време действително той свършва битката. Кърджалиите виждат, че нема да успеят да вземат манастира. Не само туй, ами народа се събира все повече и повече срещу тях, ще ги избие. И колкото е останало от кърджалийската войска, решават да се върнат в Търново пак. Но не смеят да вървят по Янтра долу в ниското, щото там засади, работи, ще ги изтрепят, а вървят по билото. Тръгват по билото и достигат до селото Етъра - една голяма поляна, която се казва и до сега се нарича „Битини”. На тази поляна става една голяма битка. Всичките селяни, всичките монаси, всичките войводи, които са останали - Ильо войвода, и нахвърлят кърджалиите там. И става една страшна битка при която кърджалия не е останал жив. Става жестока битка. И затуй сега долу долината я наричат, горе поляната я наричат „Битини”, а долината я наричат „Страшната река”. Щото който е оцелял от кърджалиите, като бяга в реката, там го утрепват. Тъй че „Страшната река” се нарича сега. Тя е долу при река Янтра, при Етъра. Горе поляната гдето е станала голямата битка се нарича „Битини”, и сега я наричат. Аз помня като младежи там ходехме с момчета от Етъра, като поизровиш тук-таме някъде из поляната с нещо, излиза някакво оръжие или нещо от оръжие. Такава голяма битка е била. От кърджалиите никой не се е върнал в Търново.

Вергилий Кръстев (В.К.): А казваше, че още нещо за поп Мартин ще разкажеш после?

Борис Николов (Б.Н): За поп Мартин - да. Има да разправям, да. В.К.: А неговото съкровище остана там? Б.Н.:Там остана, горе.

ЗМЕЙОВИ ДУПКИ

Поп Мартин устройва в пещерите на Змейови дупки ковачници. Селяните са ковачи и то най-добрите ковачи. Те правят освен ножове, освен друго оръжие, правят и пищови. Хора, които умеят да работят с металите - това е. И поп Мартин действително в пещерите открива ковачници. И работят нощно време. И щом работят нощно време, пещерите светят, а народа казва „Змейови дупки” ги нарича. Змейовете се прибрали в пещерите. Той ги знае, че поп Мартин там прави оръжие. Поп Мартин действително е правил оръжие там в манастирите дълго време. Аз съм чувал от тези, които правят гаванкаджийте долу в реката Габровница, той ми е казал: „Аз съм виждал, каза змея като огнено кросно да се прибира в пещерите”. А той виждал вечерта огъня там в пещерите. Значи и туй една от легендите поп Мартин. В.К: И това коя е година? Кои години? Б.Н.: Туй е било около... В.К.: 1820, 1825, 1830 година нататък. Б.Н.: Ей, тези години там около освобождението близо, защото поп Мартин е загинал в битка с кърджалийски войводи пак, които той е укротявал, които той е усмирявал. И тогава четата му поема Вълчан - младия, и той се нарича Вълчан войвода. А пък дъщерята на поп Мартин, която пораства, като става вече така възрастна, хубавица, силна, наричат я мома Рада. Тя тъй е известна в народните предания в Балкана - мома Рада. И тя е с Вълчан - младия.

В.К.: Това беше за поп Мартин. И той загива в битка. Тъй тези данни ти от кого ги имаш? Б.Н.: Аз съм събирал народни умотворения като ученик в гимназията - предания, легенди. Ходех по селата и много ме обичаха селяните! Като кажат Дойнов - вар. Значи ний сме от този род. На всяка къща е отворено, и старци, баби разправят легенди. Пък аз бях стенограф и тогава аз още в гимназията знам, и записвах всичко. От тези мои записки аз мога да възстановя някои от разказите за Вълчан войвода, поп Мартин. За Вълчан войвода имам още да говоря - за младия. Но аз трябва малко да си ги припомня, да ги прибера. Тъй че при друг случай ще ти разправя други легенди.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...