Jump to content
Ани

2.6. Розите

Recommended Posts

2.6. РОЗИТЕ*

Имахме сестра, която обичаше цветята. Градината й беше като кътче от рая. Тя се грижеше за тях, както майка за децата си, но и цветята й се отблагодаряваха. Особено обичаше розите: и едрите „Ла фанс” с твърди цветове, и вишневите със сладък аромат, и белите рози с достойнството на царици, и чайните с нежни, сложни, неопределени цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии.

Очите се радваха на красотата, с която тя се беше заобиколила.

Това беше изложба на големи художници, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромат! Сестрата съзнаваше, че чрез цветята един велик свят изявява Любовта си към човека.

Едно лято трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не й се разделяше с цветята. Но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена замина.

Минават няколко дни. Една сутрин както си почива, тя чува в себе си тихичек глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!”

Сестрата се сепва и през целия ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още на сутринта тя тръгва за София. Сънят се потвърждава. Тя сварва магарето в своята градина, вече опасло половината рози.

Магарето изяжда няколко лопати по гърба, и останалите рози бяха спасени. Разбира се сестрата не напуска вече градината си и не се върна на баните.

С розите си тя се чувствуваше по-добре - по цял ден се грижеше за тях, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора й с аромат, вливаха в нея сили и носеха на всички радост.

Това наистина струваше повече от баните!

*Забележка на съставителя: Това бе Анастасия Янакиева. Виж „Изгревът", том 5, с. 890, „Изгревът”, том 9, с. 166-167; т. 29, с. 427-438 -снимки на Анастасия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×