Jump to content
Ани

2.7. Белият гълъб

Recommended Posts

2.7. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Като студенти живеехме или в сутерените, или по таваните.

Разбира се предпочитахме таваните - поне бяха сухи, немаше влага.

Нея година имахме късмет - държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясната задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка.

Срещу нас на същата височина, имаше подобна на нашия капандур. Там живееха семейство гълъби - баща, майка и две подрастващи гълъбчета, които вече летяха. Човек можеше да се поучи от тях на внимание и обхода.

От време на време една милостива ръка отваряше малкото прозорче до сандъка и сипваше храна. Семейството беше винаги нахранено.

Веднаж милостивата ръка забравила да затвори вратичката, и на покрива изскочи сивият махленски котарак. Той застана срещу отвора и с жадни очи избираше жертвата си. Тогава пред него застана големият бял гълъб - бащата. Той се хвърли върху котарака и котарака го сграбчи. И понеже беше на самия край на корниза, и двамата полетяха надолу. Докато котарака правеше своите сложни фигури, изтърва гълъба и той излетя. Котаракът тупна на долния балкон и това го спаси.

След малко бащата се върна при своите. Той беше толкова развълнуван, че целият се тресеше, гукаше и разправяше преживяванията си. Всички от семейството вземаха участие - изразяваха тревогата и радостта си.

После по общ сговор, гълъбите плеснаха с криле, литнаха и дълго се рееха в небето, като правеха своите красиви фигури и лупинги. Сега те изразяваха не само радостта си от живота и изкуството на полета, но и щастието си, че са невредими и заедно.

Съобщих на милостивата ръка, да не забравя вратичката.

Зад малкия живот се чувствува Големият Живот. Любовта е пътят към него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×