Jump to content
Ани

2.8. Шар планина. Сърничката

Recommended Posts

2.8. ШАР ПЛАНИНА. СЪРНИЧКАТА

Пътувахме из Балкана със стария ловец Шар Планина. В онези времена още имаше хора, които се препитаваха с лов. Балканът не беше населен като днес - планината беше пълна с какъв ли не дивеч: сърни, елени, вълци, мечки, лисици, златки и др.

Шар Планина беше ловец само на мечки, и то на стръвници, които нападат хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар Планина: „Бай Иване... така и така... - отърви ни!” Шар Планина метне мартинката и тръгва.

Имаше и куче - малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката.

Той не бързаше - ден, два, три ще следи мечката, но щом се е заел веднаж, тя не може да му убегне.

Беше сладкодумен. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории. Буките току ще се бяха разлистили. Във въздуха се усещаше възкиселия вкус на меките им златисти листенца. Изведнаж Шар Планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко: „На това място убих сърна... ударих я в предните крака - падна. Като дотичах до нея - плаче със сълзи като дете! Ех, че като ми стана жал, мъка!... Ударих калпака в земята! Тя плаче и аз плача с нея... Заклах я, за да не се мъчи. От тогава на сърна не хвърлям!”

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×