Jump to content

2.16. Муцинка


Recommended Posts

2.16. МУЦИНКА

Работех на голям строителен обект. Ръководех бригада от 30 до 60 души. Работата беше тежка и напрегната!*

Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи - големи и силни животни. Явно те бяха добре гледани и охранени - косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях, но и добре ги товареше. Тежката яка кола беше винаги препълнена, когато ги подкарваше. Той като че сам се опиваше от силата им.

Особено тежка беше работата им в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато - колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от задъханите им ноздри излизаше с фучене горещ влажен въздух. Но те всякога успяваха да извлекат колата и спираха тежко задъхани.

Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха, нарязвах и филийки, като ги поръсвах с малко сол, и с ласкави думи ги подавах на биволите. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише не нещо друго. Милвах ги по челата или ги чешех лекичко зад ушите - това те особено обичаха. Големите печални очи овлажняваха от приятност. Те говорехе по-красноречиво от всякакви думи. Всяко живо същество жадува за малко съчувствие, за малко Любов. Нашето приятелство укрепна. Достатъчно беше да подвикна: „Муцинка!” - големите уши се обръщаха към посоката, откъдето идваше гласът и топлите влажни муцуни се насочваха към мене.

По едно време биволите се изгубиха. Навярно бяха отишли на друг обект. Напразно търсех с очи да ги видя в двора - немаше ги два-три месеца. Тъжно ми беше за моите приятели, чувствувах празнота!

Един ден, когато вече предавахме обекта, беше събрана голяма комисия в двора: архитекти, инженери, техници и официални лица. Изведнаж гледам: вън на пътя вървят моите биволи, и както винаги теглят тежко натоварена кола! Ни можах да се въздържа и по навик им подвикнах: „Муцинка!”

Колата спря. Един миг големите уши разкройваха пространството и веднага се насочиха към мене. В следващия миг биволите се устремиха с такава сила, че събориха портата и повлякоха оградата. Комисията избяга уплашена! - „Какво става с биволите?” Стопанинът вика и тича да ги спре. Но биволите спряха запъхтяни пред мене.

Какви думи можехме да си кажем след толкова дълга раздяла!

Погледите говореха по-красноречиво от всякакви думи.

Имали ли сте възможност да обърнете внимание колко изразителен поглед имат биволите, каква топлота и добродушие се излъчва от него?

Понякога ми се струва, че зад животните стои един голям, далечен свят, а те са само една безкрайно малка проекция от него.

Наистина, Велико Единство има във Вселената!

*Забележка на съставителя: Борис е затворник и ръководи бригада от затвора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...