Jump to content

2.17. Светлият кръг


Recommended Posts

2.17. СВЕТЛИЯТ КРЪГ

Кучетата са особено чувствителни към човешката мисъл. Ако се съсредоточиш в себе си, ако се концентрираш, ако се оградиш мислено с един светъл кръг, кучетата не могат да преминат този кръг. Правили сме много пъти опити в това отношение.

Пътувахме из нашата прекрасна планина - Родопите. Минавахме през най-дивите й части, по река Доспат, в планината Бабек. Вървяхме по горното течение на реката. Отивахме към върха Беслет. Той е гол и зловещ връх. Някога наоколо горите са горели и сега мрачно стърчаха мъртви бели стволи, които навяваха тъга.

Бяха ни предупредили да не минаваме през върха - имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека.

Каракачаните* са овчари още от дълбока древност. Пасат стадата си по планините, а зиме отиват на юг към Бялото море, където е по-топло. Зимата прекарват там и на пролет се връщат. Те живеят затворен живот -имат свой бит, обичаи, традиции, които строго спазват. Типът им е изработен - това са хора силни, подвижни, честни, но практични и хитри. По вярвания са православни и водят строг патриархален живот.

Въпреки предупреждението, ние бяхме решил и да минем през върха. Бяхме четирма души. Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана, имахме известен опит. Вървяхме двама под ръка с един от външните хора и разговаряхме.

Почнахме да изкачваме стръмния склон на върха, когато отгоре към нас се устреми глутница кучета с бясен лай - бяха около двадесет. Аз приложих познатия метод. Мислено оградих и двама ни с един светъл кръг. Изисква се да бъдеш съсредоточен, напълно спокоен, без никакъв страх. Приятелят ми премря и се долепи до мене! Аз обаче подържах същата стъпка и даже продължих разговора. Когато дойдоха до нас, кучетата не можеха да преминат кръга. Те се наредиха наоколо, като продължаваха да лаят яростно. С такъв ескорт приближавахме върха.

Скоро видяхме, че към нас тичат четирма-петима каракачани, да ни спасяват от кучетата. Като видяха картината, те се спряха крайно учудени, после бързо се върнаха в селото.

След малко начело с кехайята, цялото село излезе да ни посрещне: „Какви са тези хора, че кучетата не смеят да се приближат до тях?!”

За тях това беше чудо!

Приеха ни с изключително внимание и уважение. Кехаята ни покани в колибата си. Даде ни богат обед, на който дъщеря му и жена му прислужваха. Това беше особено отличие, защото каракачаните, както турците, не показват жените си.

Дариха ни с дарове. И това приехме с благодарност, като рядка чест. Изпратиха ни далеч от селото и пожелаха пак да ги посетим.

Мисълта е сила. Но и тук човек трябва да работи.

Има знание и методи, които трябва да се прилагат.

*3абележка на съставителя: Каракачаните при Учителя Дънов на Рила.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...