Jump to content
Ани

2.17. Светлият кръг

Recommended Posts

2.17. СВЕТЛИЯТ КРЪГ

Кучетата са особено чувствителни към човешката мисъл. Ако се съсредоточиш в себе си, ако се концентрираш, ако се оградиш мислено с един светъл кръг, кучетата не могат да преминат този кръг. Правили сме много пъти опити в това отношение.

Пътувахме из нашата прекрасна планина - Родопите. Минавахме през най-дивите й части, по река Доспат, в планината Бабек. Вървяхме по горното течение на реката. Отивахме към върха Беслет. Той е гол и зловещ връх. Някога наоколо горите са горели и сега мрачно стърчаха мъртви бели стволи, които навяваха тъга.

Бяха ни предупредили да не минаваме през върха - имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека.

Каракачаните* са овчари още от дълбока древност. Пасат стадата си по планините, а зиме отиват на юг към Бялото море, където е по-топло. Зимата прекарват там и на пролет се връщат. Те живеят затворен живот -имат свой бит, обичаи, традиции, които строго спазват. Типът им е изработен - това са хора силни, подвижни, честни, но практични и хитри. По вярвания са православни и водят строг патриархален живот.

Въпреки предупреждението, ние бяхме решил и да минем през върха. Бяхме четирма души. Аз и моят приятел познавахме метода за отбрана, имахме известен опит. Вървяхме двама под ръка с един от външните хора и разговаряхме.

Почнахме да изкачваме стръмния склон на върха, когато отгоре към нас се устреми глутница кучета с бясен лай - бяха около двадесет. Аз приложих познатия метод. Мислено оградих и двама ни с един светъл кръг. Изисква се да бъдеш съсредоточен, напълно спокоен, без никакъв страх. Приятелят ми премря и се долепи до мене! Аз обаче подържах същата стъпка и даже продължих разговора. Когато дойдоха до нас, кучетата не можеха да преминат кръга. Те се наредиха наоколо, като продължаваха да лаят яростно. С такъв ескорт приближавахме върха.

Скоро видяхме, че към нас тичат четирма-петима каракачани, да ни спасяват от кучетата. Като видяха картината, те се спряха крайно учудени, после бързо се върнаха в селото.

След малко начело с кехайята, цялото село излезе да ни посрещне: „Какви са тези хора, че кучетата не смеят да се приближат до тях?!”

За тях това беше чудо!

Приеха ни с изключително внимание и уважение. Кехаята ни покани в колибата си. Даде ни богат обед, на който дъщеря му и жена му прислужваха. Това беше особено отличие, защото каракачаните, както турците, не показват жените си.

Дариха ни с дарове. И това приехме с благодарност, като рядка чест. Изпратиха ни далеч от селото и пожелаха пак да ги посетим.

Мисълта е сила. Но и тук човек трябва да работи.

Има знание и методи, които трябва да се прилагат.

*3абележка на съставителя: Каракачаните при Учителя Дънов на Рила.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×