Jump to content
Ани

2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората

Recommended Posts

2.21. ЙОСИФ КАТО ИГУМЕН НА МАНАСТИРА

И БРАКОНИЕРИТЕ В ГОРАТА

Йосиф се върна от войната с износено посивяло расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той без нито една драскотина.

Назначиха го игумен на манастира. Манастирът беше разорен, живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички - караджейки, дъскорезници - всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше.

Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения. Скоро богатите хора и еснафът откриха, че манастирът е отлично летовище. Те започнаха да идват за отдих през лятото. Йосиф организира продоволствието - имаше изобилно хляб, мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове. Цените бяха умерени. Под негова грижа бяха поправени воденичките и пекарните. Хлябът беше особено вкусен, защото воденичката - караджейка не прегаря брашното. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.

Като тури ред в манастирското домакинство, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: „Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна. Манастирят ще отпуска всяка година по сто кола дърва на селото. Каквото е било до сега -било, от сега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа!”

Селяните си взеха бележка. Те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима - най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие.

Йосиф обичаше гората. Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм възхитен и благодарен.

Една сутрин чу далечните удари на топорите. Не беше трудно да се намерят нарушителите: бяха тримата. Когато излезе пред тях, те не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо и дръзко.

Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата: при падането си дървото беше смазало много млада гора! Великанът със сребристата гладка кора, като че му се оплакваше.

Йосиф съблече бавно расото и го метна на дървото. Той беше гърбом към злодеите, загледан в сребристия ствол. В очите му припламнаха опасни пламъчета.^

Изведнаж Йосиф се обърна рязко и зашлеви две плесници на тартора с такава сила, че той се смъкна на земята. В същия миг, с един юмрук запрати другия в един бук. Улф беше свалил и хванал за гушата третия. Улф беше обучен да лови хора.

Йосиф ги завърза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да пази заловените. Наблизо откри колата на бракониерите. Волчетата преживяха кротко. Йосиф ги помилва, впрегна ги и докара колата. Хвърли бракониерите в колата и подкара воловете.

В село пристигнаха след обяд. На мегдана се беше събрал много народ. Новината беше ги изпреварила. Йосиф повика горският, състави акт и пусна бракониерите. Това беше урок за всички - бракониерството в манастирската гора престана.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×