Jump to content

2.24. Разстрел на кученцето Бубче


Recommended Posts

2.24. РАЗСТРЕЛ НА КУЧЕНЦЕТО БУБЧЕ

Ръководех строеж в голямо село.* Пазачът на селсъвета - Стоян, имаше кученце Бубче. То беше дребничко на ръст, но какъв темперамент!

- Огън! Господарят му беше за него божество. Бубчето не се отделяше от него, и винаги го следваше на една стъпка. За всичко го гледаше в очите, и изпълняваше заповедите му безусловно. Ако някой на шега се опиташе да дръпне дрехата на Стоян, Бубчето ожесточено се нахвърляше върху него, като лаеше отчаено и хапеше. То не се страхуваше от никого и от нищо - зъбките му бяха остри, и често пострадваха чуждите крачоли. Не вземаше храна от никого. Когато някой му предлагаше нещо или му заговореше, гледаше в очите своето божество, за да разбере какво то иска от него.

Понякога Стоян оставяше торбата си и казваше на Бубчето: „Стой тука!” Бубчето лягаше до нея, и вече никой не можеше да доближи торбата - нито куче, нито кон, нито човек. Стоян можеше да се забави някъде с часове - Бубчето седи до торбата и я пази, не пуща никого до нея. То нападаше с такова ожесточение, че и големи животни предпочитаха да се отдалечават.

Опитах се да се сприятеля с Бубчето. Дадох му някой лакомства, но нищо не помагаше - то не ми обръщаше внимание, гледаше в очите само господаря си. Тогава промених тактиката: сприятелих се със Стояна. С него ни свързваше и общата работа - той доставяше материали за строежа.

Видя той моите безуспешни опити да се сближа с Бубчето и ми казва: „Докато не му разреша, нема да те погледне.” Тогава повика Бубчето, тури ръката си на главата му и то примижа от блаженство. После като му говореше ласкаво и го милваше, взема моята ръка и я тури на главата му. След тази церемония Бубчето вече вземаше от мене храна, и когато го повиках, идваше. Обръщаше ми наистина внимание, но винаги поглеждаше „Божеството” дали одобрява постъпката му.

По това време излезе нареждане да се избият кучетата: разнасяли болести, смущавали с лаенето си трудещите се. Наредбата беше категорична. Всеки трябваше да заведе кучето си вън от селото, край дъбовата курия. Връзваха животните за едно дърво и ги застрелваха.

Трябваше и Стоян да заведе Бубчето. Нямаше нужда да го връзва - той само го повика до дървото и му заповяда: „Стой тука!” Бубчето застана до дървото. Човекът който стреляше, се забави малко. И Бубчето помери да дойде при Стоян. Той вдигна ръка и му заповяда: „Стой там!” Бубчето взе обаче този жест като знак да покаже коронния си номер. То се изправи на задните си крачета, а с предните помахваше. Лицето му имаше тържествуващ израз. То казваше: „Виждате ли какво зная аз?” Изражението беше трогателно: едното му ушленце беше клепнало, другото стърчеше нагоре, очичките му се смееха.

Човекът, който се готвеше да стреля, хвърли пушката: „Аз на такова куче не стрелям! То като, че е човек!”

Хората от селсъвета, които присъствуваха, бяха трогнати! Те единодушно решиха да помилват Бубчето.

Такива чудеса прави Любовта!

Двамата приятели се отдалечиха от злокобното място щастливи.

*3абележка на съставителя: Борис е затворник.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...