Jump to content

2.26. Синът на мечката


Recommended Posts

2.26. СИНЪТ НА МЕЧКАТА

По нашите планини живее едно чудно племе - каракачани. По произход каракачаните са гърци, говорят гръцки. Кой знае по какви причини в далечното минало те са започнали този чергарски скотовъдски живот! Яете живеят в планините, пасят стадата си по високите пасбища, през есента слизат на юг и прекарват зимата в по-топли места. Напролет отново се в планините. Техните пътувания „от летона до зимона”, т.е. от където летуват до където зимуват, за тях те са празник, тържествена церемония. Облечени в своите живописни носии, каракачаните се движат с достойнство, спокойно и в ред. Те пътуват в дълъг живописен керван - стада на сюрии от 500 до 1 000 овци, жени, деца и възрастни, натоварени с цялото им имущество на коне. Само мъжете пешком водят стадата и следят за реда. Звънят звънци, блеят овци, лайват кучета, цвилят коне, а мъжете подвикват и водят. Хубава картина!

Тази история ми е разправяна от помаците в Родопите.

Случило се, че една каракачанка родила момченце през есента, малко преди да тръгнат на юг. Мъжът не се съгласявал да вземе детето с тях: „Къде ще вървим с малко дете, как ще зимуваме с него? По-добре да го оставим в гората, да го изядат зверовете!”

Майката плаче, моли - нищо не помага! Волята на мъжа е закон!

Един ден преди да тръгнат, мъжът взема детенцето, занася го в най-гъстата, дива гора, намира дърво с голяма хралупа, оставя детето там и избягва. На другия ден тръгват.

Прекарват зимата и напролет, по Гергьовден се връщат. Жената моли мъжа си да я заведе да види поне, ако е останало нещо от детенцето, да го погребе. Най-после мъжът се съгласява.

Като наближили мястото, гледат: пред хралупата лежи мечка, а в нея заровили главички, прегърнати спят детенцето и мечето!

Като усеща човеците, мечката става и надава рев. Мъжът побягва, а жената се затичва, прегръща детето и се облива в сълзи.

Мечката се отдалечава с малкото си в гората...

Помаците довършват разказа: Реджеб познавал спасения от мечката

- „Сина на мечката”, както го наричаха.

Когато станал юноша, разправили му неговата история. Той бил все мълчалив, мразел хората. Козарят - помак разправя за една коза, която мечката тогава отвлякла. Козата се завърнала при стадото чак след два месеца. Навярно детето е бозаело от нея. Как са се справяли двете майки - мечката и козата - да отглеждат човешкото дете, това е наистина чудно!

Седяхме край огъня и се греехме. Историята дълго се коментираше. Разправяха се и други подобни истории - как животни са отглеждали деца. Странни случки! Каква природа се събужда у животните, каква интелигентност, разумност, съобразителност!

Помаците не се съмняваха в истинността на тази история. Те са като децата - за тях и приказката, и действителността са едно и също нещо.

Има една Сила, Която обединява всички живи същества в Едно Цяло!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...