Jump to content
Ани

2.31. Дивата козичка

Recommended Posts

2.31. ДИВАТА КОЗИЧКА

От хижа „Заврачица” прехвърлихме Родопите, за да слезем към Разлог. Бяла като памук мъгла покриваше планината, но времето беше тихо и топло. Вървяхме на посока. Изкачихме се на билото. Тук мъглата подпряна от южния ветрец, се възправяше на двеста-триста метра височина, отсечена като с нож.

Ние бяхме в мъглата. Изведнаж забелязахме на поляната пред нас дива козичка. Тя пасеше, а край нея играеше козленце. Спряхме се, скрити зад булото на мъглата. Ветрецът идваше от тяхна страна, и можехме да се любуваме на планинската идилия.

По едно време козичката се разтревожи - явно беше доловила мирис или някакъв шум откъм нас. Тя вдигна глава и се загледа към мястото, където стояхме неподвижно. В същото време вятърът изтласка мъглата назад и ние се очертахме на белия фон.

Козичката издаде звук, припна, козлето я последва. Тя заобиколи скалите и клековете по-долу, след малко се появи на другата страна, но сама. Беше скрила козленцето и сега искаше да разбере какви врагове сме и дали трябва да ни отведе от тук. Предпазливо се отдалечихме.

Вярно, трепетно майчино чувство - то е чутко, то не се лъже!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×