Jump to content

2.32. Кардиналът


Recommended Posts

2.32. КАРДИНАЛЪТ*

Седяхме с Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга.

Учителят стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде.

Приятелите гледаха Учителя и недоумяваха! Учителят поясни: „Това беше един кардинал!”

Ние не знаем какво крият формите! - Кой всъщност живее в тях. Учителят каза: „За някои души е благословение да им разрешат да си починат в едно животно.”

3абележка на съставителя: Виж „Изгревът”, т. 1.2. изд. 2011, с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...