Jump to content
Ани

2.32. Кардиналът

Recommended Posts

2.32. КАРДИНАЛЪТ*

Седяхме с Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга.

Учителят стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде.

Приятелите гледаха Учителя и недоумяваха! Учителят поясни: „Това беше един кардинал!”

Ние не знаем какво крият формите! - Кой всъщност живее в тях. Учителят каза: „За някои души е благословение да им разрешат да си починат в едно животно.”

3абележка на съставителя: Виж „Изгревът”, т. 1.2. изд. 2011, с.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×