Jump to content

2.39. Бианка - пеещото куче


Recommended Posts

2.39. БИАНКА* - ПЕЕЩОТО КУЧЕ

Бях се спрял пред магазина за продаване на птици и животни. Във витрината имаше едно малко кученце от породата „шпиц”.

Загледах се в него и не можах да откъсна погледа си от него. То ме гледаше радостно, махаше опашка и скимтеше. В това време се приближи продавачът: „Чудно животно, темперамент - огън!” - „Колко искате за него?”

Дадох му 2 000 лева и вземах кученцето.

То се прилепи към мене, нямаше нужда да го връзвам.

Не мислех да купувам куче. Заведох го у дома. То като че е било и пребило! Особено се привърза към моята другарка! Скачаше около нея, тичаше наоколо, за да изрази радостта си. Така Бианка влезе в нашето семейство.

Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднаж тя свири и чува зад себе си, че някой пее, следва мелодията. Обръща се и вижда: Бианка вирнала главичка, следва мелодията, и то доста вярно.

Разбира се тя получи похвала, милувка и бисквит.

Бианка беше пеещо кученце. Между кучетета тази дарба се среща много рядко!

С нея живяхме десетина години.

Чудни връзки свързват съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало.

Ние знаем: миналото не е безвъзвратно.

* Забележка на съставителя: Виж „Изгревът”, том 5, с. 189-191; снимка № 37 в „Изгревът”, том 22.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...