Jump to content
Ани

2.39. Бианка - пеещото куче

Recommended Posts

2.39. БИАНКА* - ПЕЕЩОТО КУЧЕ

Бях се спрял пред магазина за продаване на птици и животни. Във витрината имаше едно малко кученце от породата „шпиц”.

Загледах се в него и не можах да откъсна погледа си от него. То ме гледаше радостно, махаше опашка и скимтеше. В това време се приближи продавачът: „Чудно животно, темперамент - огън!” - „Колко искате за него?”

Дадох му 2 000 лева и вземах кученцето.

То се прилепи към мене, нямаше нужда да го връзвам.

Не мислех да купувам куче. Заведох го у дома. То като че е било и пребило! Особено се привърза към моята другарка! Скачаше около нея, тичаше наоколо, за да изрази радостта си. Така Бианка влезе в нашето семейство.

Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднаж тя свири и чува зад себе си, че някой пее, следва мелодията. Обръща се и вижда: Бианка вирнала главичка, следва мелодията, и то доста вярно.

Разбира се тя получи похвала, милувка и бисквит.

Бианка беше пеещо кученце. Между кучетета тази дарба се среща много рядко!

С нея живяхме десетина години.

Чудни връзки свързват съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало.

Ние знаем: миналото не е безвъзвратно.

* Забележка на съставителя: Виж „Изгревът”, том 5, с. 189-191; снимка № 37 в „Изгревът”, том 22.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×