Jump to content
Ани

2.44. Скворчето

Recommended Posts

2.44. СКВОРЧЕТО

Скворчето е жизнерадостна, дружелюбна птичка.

То е птичка имитатор - сполучливо имитира песните и гласовете и на други птички и животни. То може да наподоби мяукането на котката, и то с оттенък на ирония, когато е на безопасно място, горе на клончето. То може да имитира и гласа на човека, даже и да произнася и някоя дума.

Скворчето си има своя песен. В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания, удари на кастанети. Тази песен се пее от мъжкото скворче, докато женската мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В своите песни скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долови.

Но когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо, двете птички едва смогват да ги нахранят. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка на ден принася 600 червейчета и личинки и едва ли успяват да се нахранят те самите.

Чудно е от къде намират толкова много храна! - Човките им винаги са пълни - и двете птички се стараят до изнемогване. През този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат и все отлитат и се връщат.

След това започва възпитаването на малките. Тук има голяма и сложна педагогика, която само Любовта открива.

С човекът се сприятеляват лесно. При това те са закачливи, изискват да им се обръща внимание, и ако човек пропусне това, те му напомнят с подсвиркване.

Скворчето иска да му се каже някоя дума или леко подсвиркване, което имитира техния глас. Бях направил на скворчетата 20 къщички, и ги бях покачил на дърветата. Те всички бяха заети веднага.

Скворчето обича къщичката си - радва се на нея, както човек на новия си апартамент. То си седи на клечицата и пее благодарствена песен - влиза, излиза, пази си къщичката.

И между скворците има различни характери и темперамент. Някой са по-интелигентни, други са по-сърдечни, но всички се привързват и сприятеляват лесно. Между петдесетината скворчета в моята градина имах един приятел - възторжена птичка, истински артист. То идваше щом го повиквах, ако беше в къщичката си или на двора на дървото между другите. Кацваше на близко клонче и почваше да пее - крилцата трепваха, гушката вибрираше, то се изливаше в песен, като забравяше всичко. Но след това изведнаж се опомняше и като че се засрамваше - скриваше се в къщичката си. След малко пак излизаше. Достатъчно беше да му кажа: „Пей пиленце една песен.” То не разбираше думите ми, но много добре знаеше какво искам от него. И песента започваше без подканване - тя идеше направо от сърцето, както малкото изворче в планината. И другите скворчета се обаждаха, подсвиркваха, пееха, но това беше изключителен артист.

То се сприятели с мене и сутрин ме изпращаше, когато отивах на работа, и вечер ме посрещаше, когато се връщах.

Един ден, като се връщам, моята птичка седи на клончето, но на моя поздрав никакъв отговор, главичката й клюмнала - цялата беше свита, крилцата й не трепкаха, няма песен! Аз й говоря, както винаги - отговор нема. Изведнаж птичката се хвърли в ръцете ми и замре. Разгледах я внимателно - долната част на човката й беше обърната назад. Дали се беше блъснала в джам или тел, или в някое клонче?

Внесох я в къщи. Повиках другарката си и двамата внимателно обърнахме човчицата. Трябва да й беше крайно мъчително, защото беше като примряла.

Наляхме малко водица в устата й. Турихме я на постелка между прозорците, където прекара нощта.

Много време вина, докато птичката стъпи на крачетата си, и още повече измина, докато се върне радостта й от живота и песента й. После я пуснахме на свобода пак навън - между нейния народ.

Птичките са крайно деликатни и свенливи. И те изпълняват своята скромна служба в живота на Цялото.

Всяка среща, даже и с най-малкото същество, ни обогатява. Животът се разкрива пред нас с необозримото свое разнообразие и красота. Наистина има какво да учим и за какво да благодарим!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×