Jump to content
Ани

2.48. Пусак

Recommended Posts

2.48. ПУСАК

Имахме ангорска котка - Пусак.

Какъв косъм и каква опашка - красота!

Приятно беше да го гледаш. И по характер беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му.

Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката.

От тогава не поглеждаше птичките, обръщаше главата си на другата страна - не смееше вече да хване нищо живо.

Веднаж в кухнята гонеха мишка. Пусак присъствуваше, но участие не вземаше - само наблюдаваше.

Мишлето бягаше обезумяло от страх - тук-там, най-после се свря в краката на котарака. То се сви на топче в самите му предни крака, а той - не помръдна, не го закача. Картината беше трогателна.

Пуснахме мишлето в градината, а Пусак беше похвален и възнаграден - добре беше запомнил първия урок.

В животните никнат първите чувства, които в човека се развиват и разцъфтяват в голям вътрешен живот, от който се ражда изкуството, науката, отношенията между хората.

Животът трябва да се изучава като едно Велико Цяло - никое същество не може да бъде изключено от него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×