Jump to content

2.54. Майка


Recommended Posts

2.54. МАЙКА

Пътувах към горните села в Балкана. В онези времена се ходеше повече пешком. На среща ми се зададе шарена талига. Конят едър, охранен. Отпред на пейката седеше известен градски касапин - голям, червендалест, с камшика си подканяше коня. В талигата теленце вързано, и то тъй лошо, че като подскачаше талигата, блъскаше главичката му. Теленцето мучеше жално. На стотина крачки отзад тичаше кравичка, краката й се преплитаха от умора и тя мучеше от време на време, и двата гласа се срещаха и прегръщаха. От това мъката и болката се удвояваха. Явно е, кравичката не ще може да настигне охранения кон. Целият ден бях под впечатлението на тази среща - кравичката и шарената талига. Една тъга не ме напусна до вечерта.

Веднаж разправих този случай на мой приятел. Предадох му го просто, но живо. - „Нема да ям вече месо!”, провикна се той. Мина на растително хранене и не отстъпи вече.

Животните и те имат едно малко право, което трябва да име се зачита. В природата има кодекс за всички същества.

Как трябва да се движи човек в този свят? Какви мисли и чувства да храни? Как да постъпва? - Въпроси, въпроси, въпроси стоят пред нас. Те чакат отговор. Има какво да учи човек. Днес една нова мисъл прониква в живота, едно ново чувство се ражда. Трябва да имаме търпение, но трябва и да работим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...