Jump to content
Ани

2.54. Майка

Recommended Posts

2.54. МАЙКА

Пътувах към горните села в Балкана. В онези времена се ходеше повече пешком. На среща ми се зададе шарена талига. Конят едър, охранен. Отпред на пейката седеше известен градски касапин - голям, червендалест, с камшика си подканяше коня. В талигата теленце вързано, и то тъй лошо, че като подскачаше талигата, блъскаше главичката му. Теленцето мучеше жално. На стотина крачки отзад тичаше кравичка, краката й се преплитаха от умора и тя мучеше от време на време, и двата гласа се срещаха и прегръщаха. От това мъката и болката се удвояваха. Явно е, кравичката не ще може да настигне охранения кон. Целият ден бях под впечатлението на тази среща - кравичката и шарената талига. Една тъга не ме напусна до вечерта.

Веднаж разправих този случай на мой приятел. Предадох му го просто, но живо. - „Нема да ям вече месо!”, провикна се той. Мина на растително хранене и не отстъпи вече.

Животните и те имат едно малко право, което трябва да име се зачита. В природата има кодекс за всички същества.

Как трябва да се движи човек в този свят? Какви мисли и чувства да храни? Как да постъпва? - Въпроси, въпроси, въпроси стоят пред нас. Те чакат отговор. Има какво да учи човек. Днес една нова мисъл прониква в живота, едно ново чувство се ражда. Трябва да имаме търпение, но трябва и да работим.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×