Jump to content
Ани

2.59. Свободата

Recommended Posts

2.59. СВОБОДАТА

Обикалях големият пазар да си купя някои зеленчуци. На долния край на пазаря гледам човек, държи клетка с малки птички - стигличета и поползенчета - птичките се блъскат в мрежата с жално писукане. Питам човека: „Къде ги носиш?” Казва ми малко стеснително: „Продавам ги.” -„Колко искаш?”

Лесно направихме пазарлъка. Пита ме: „Имаш ли в какво да ги туриш?” Казвам: „Имам, подавай ми ги едно по едно. Нали са здрави?”

- „Здрави са!” - В това време любопитни дойдоха около нас. Подаде ми едната птичка, прихлюпих я в шепата си - птиченцето се блъска вътре. Казвам на птичката: „Да не влизаш други път в примката!” Отворих шепата си - птиченцето отлете стремително. Поползенчето пък се престори на мъртво, ала като отворих шепата си, излете като възкликна радостно! Винаги, когато пусках птичката на свобода, изпитвах радост! Наоколо се събраха хора, гледаха учудено, но съчувствието беше на моя страна.

Човекът каза: „Познах те, и други път си купувал птички от мене.” Казвам му: „Недей ги лови вече.” Човекът стоеше смутен с праздното кафезче в ръце, беше висок, хубав човек, представителен. Усетих, нещо трепна в него, засегната беше струна отдавна заспала. В погледа му се яви смут, изведнаж човекът извика: „Няма да ги ловя вече!” Стори ми се, че очите му овлажняха. В присъствуващите се разнесе одобрителен шепот.

Със Свободата върви радостта от живота.

Сега заслужава да ви разправя приказката за „Малкото папагалче”.

Живееше в Багдат богат търговец. Имаше жена и две момиченца. Къщата му беше като палат - наоколо голяма градина. Една вечер като се прибираше от дюкяна, вижда на пазаря човек, държи в кафез папагалче.

- Но каква птичка, какви шарки! Търговеца не беше виждал такова нещо: „Ще зарадвам жената и децата!” Плати на човека колкото поиска и взе папагалчето. Занесе го в къщи, всички се зарадваха, но най-много се привърза към папагалчето търговеца. Той му поръча кафез голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици. Имаше и басейнче с вода и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето, и то скоро се научи да говори.

Дойде време търговеца да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита жена си: „Какъв подарък да ти донеса?” Пита момиченцата си - всички искат от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка - прощава се вече със семейството си. Като идва до клетката на папагалчето, пита и него: „А ти мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни?” Папагалчето казва: „Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството „Вак”, там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат.”

И търговецът замина, разпродаде стоката си, спечели много, закупи друга стока, накупи и подаръците. Накрая се сети и за папагалчето, потърси земята „Вак”, намери голямото дърво на папагалите и на него папагалчетата накацали, все като неговото. Търговецът застана пред дървото и извика: „Селям! Поздравява вашето братче папагалчето, то живее в моя дом в златен кафез, какво ще кажете да му занеса?” От дървото не дойде никакъв отговор, само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна в къщи, раздаде подаръците, най-после дойде до клетката на папагалчето: „Мое мило папагалче, каза търговеца, намерих земята „Вак”, намерих голямото дърво на папагалите и на него твоя род. Извиках поздрава, но никакъв отговор не получих, само едно папагалче падна мъртво от дървото.” В същото време, папагалчето, което беше на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха. Сам търговеца се просълзи, но нямаше какво да се прави, отвори клетката, взема папагалчето - мъртво - подържа го малко, па го хвана за крачето и го изхвърли през прозореца.

Ала в същият миг папагалчето пръпна и отлетя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×