Jump to content

1935_06_07 Малките желания


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Надежда Ножарова

От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935).

Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

МАЛКИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Отче наш

Чете се темата: "Качествата на умния човек."

Каква е разликата между умния и мъдрия човек? Думата "умен" на български е произлязла от ум, а на английски от ман* – това са синоними. Ум – така се пише на български език. Аз съм срещал думата "ом". "Аум" е произлязла от "ом". В българския език се е махнало "а"-то и се е образувала думата "ум".

*man – (англ.) човек, мъж

Какво се разбира под качества на един предмет? Какво разбирате под качества на един тон и качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете запример колко качества има един тон? Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? "Чист" значи да не е примесен. Все едно ли е, да имате един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете запример думите "стегнат и разхлабен". Какво разбирате по думата "стегнат". В стегнатостта седи идеята за нещо ограничено. Казва: "Стегнат е той". Значи: ограничен е. Думата "разхлабен" е противоположна на думата "стегнат". Стегнатите неща се разхлабват. Щом нещо не е стегнато, то е разхлабено. А щом е разхлабено, не е стегнато.

Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек. Казвам, ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? Това е един принцип в човека. Под думата "ум" подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай, и с които може да работи. Казват понякога: "Умен човек и интелигентен човек". Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума – man. Тъй както е съставена тази дума придихателния звук "м" показва, че умът слиза дълбоко. Трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата "М" може да считаме като символ – да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш запример думата "мъка". Какво нещо е мъката? Слязъл си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човекът е дадено един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява, и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията, по обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.

Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос. Каква е целта на човешкия живот? Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно. Каква е крайната цел и какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратния въпрос: защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: "Защо да пея?" Ти го запитай: Защо пък да не пея? Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. – "Не съм разположен да пея." Представете си, че устата на един човек е пълна с хляб. Той яде, а ти го караш да пее. Той казва: "Не искам да пея." Защо не пее? - Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: "Не искам да пея, защото не мога." Първо е мисълта, а после музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после трябва да придобие музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, в която мисълта може да се облече, и да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: "Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори." И наистина, когато човек говори музикално и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не може да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: "Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т.н." А може да кажеш това нещо и в музикална форма: "Ясен беше денят. Едва повяваше тихия ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят." Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.

Сега дайте ми според обикновения камертон долно "до" и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалният тон "ла"? Казвате: "Кучето ла." Как ще намерите "до"? За да намерите "до", вземете първо "си", а после "до". Имайте предвид, че за да може да постигнете в света какво и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичан. За да бъдете обичан, трябва да имате някакви качества. Не може да се обича някой човек без да притежава известни качества. Певецът може да бъде обичан; ораторът може да бъде обичан; добрия човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което ни се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен.

За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живият човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят не се досещат. Например учителят пита учениците си каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: "Проста работа е това." Що е събиране. Ученикът казва: "Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане – като извадиш житото от хамбарa." Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е който вие знаете. Запример вие имате две плюс две равно на четири. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод. Те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.

Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде. Има причини, които може да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че пее по-хубаво от другия. Или те се скарат, защото единият казва, че не може да чете хубаво. Скарат се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата "човещина"? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота.

Спирайте се върху основата на нещата. Животът е една велика възможност. Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно е и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тeжест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всичките противоречия, които съществуват.

Вие сте смешни. Ходил един човек в старо време да учи магия. Той научил това, че като махнел с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща ще станат. Този човек мислел, че всичко разбрал, че всички задачи разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща му излязла една мечка. Той махнал с ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: "Тази мечка ме наплю. Не ме слуша мечката." Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне в дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?" Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам?" И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми!" - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла.

Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението. След това отива в неговата махала и той го набива хубаво, като му казва: "Ти нищо не разбираш." Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набил отгоре. Срещаш един човек, който те пита: "Ти учен човек ли си?" Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: "По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен от мене." Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен, той веднага ще скочи върху тебе.

Казвам: и вие като ученик махнете с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията идва да ви поздрави. Мъчнотията казва: "И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера." Значи мъчнотията е мъчнотия за това, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: Кажи ми сега, кой беше по-напред, че тя да се качи първа. Но ти, като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще й кажеш да слезе, да се качи другата. Казвате: "Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?" - Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време стои на гърба ви и не слиза, вие сте един простак. Като дойде до известно място ще кажете на мъчнотията: "Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи." Тогава ето какво ще правят двете мъчнотии: като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще почне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли оттук-оттам, докато ги рани. Ти ще кажеш: "Не искам такава мъчнотия, да дойде друга мъчнотия." Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила.

За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти може да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да ходиш без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш в училището бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: "Той е бос човек." Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.

Мъчнотиите в живота са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? - Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх? - От глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който ви обича, от много работи, които може да ви каже, все ще има нещо, което не ви е приятно. Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит не туряте в джоба си. - Ама това са изключения, че може да се запали кибрита. - Не са изключени възможностите да се запали кибрита, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута.

Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: "Аз тъй ще направя, иначе ще направя." Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Ти направи работите, без да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари на заем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде идната година сто лева на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за хиляда, за десет хиляди лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? - Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господ, Той да те научи как да ги дадеш. За да дадеш хиляда лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. За да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Казваш: "Посей ги както и да е!" Не е така. Хиляда лева това са хиляда зрънца, Божествени зрънца, които трябва да знаеш как да посадиш.

Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия работа. Та, като дойде някой при вас да иска пари на заем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как да се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари на заем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари на заем. Сега всички вие ще имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземайте пари на заем!

Кога? - Когато не сте готов да ги отработите. Отивате при един приятел и казвате: "Дай ми пари на заем, искам да си купя една важна книга." Вземате парите, туряте ги в джоба си, срещнете приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядете с приятеля си, погледнете, парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ви пита: "Купи ли си книгата?" - "Е, после ще ти кажа." След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казвате: "Купих си книгата, много е хубава." А всъщност нищо не сте купили. Приятелят ви може би и той иска да прочете книгата. Намирате се в друго затруднение. Тогава отивате при друг приятел, искате от него други сто лева. Не, вземете ли сто лева на заем, употребете тия пари правилно. Законът е такъв. Не оставяйте една мисъл, едно желание неприложено. Не е въпросът за големите ви желания, но за малките желания, винаги трябва да се прилагат.

Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не онзи, който не знае. Запример, ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което можеш да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря, десет души лекари я гледат, но не може да й помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: "Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом." - "Каква е тази дума?" - "Аз мога да излекувам дъщеря ти." Мислите ли, като излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ще махнете с ръката си навътре и ще кажете: "Вашата дъщеря утре ще бъде здрава." Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл.

Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: "Ти утре ще минеш реката." Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: "Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!" Казвам му: "По който и да е начин ти ще я минеш." На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа: "Ти ще преминеш реката, тогава вече аз мога да го направя." Той ще ми каже: "Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?" Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казвам, че ще стане и не става, не сме употребили закона както трябва.

Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.

Вие ставате сутрин и не сте доволни – не сте добър човек. Казвате: "Не съм разположен." Не сте разположен, защото не сте добър. Като ставате сутрин трябва да бъдете добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е за нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, за мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: "Защо дойде да ме смущаваш?" Не, ще оставите книгата настрана и ще спрете. Казвам, този човек пее. Какво пее? Той пее песента на вашата книга. Той казва: "Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всичките правила на живота, всичките блага на живота и ако разбирате тази книга, ще бъдете най-щастливия човек в живота." Тъй пее човекът. Казвате: "Сега ли се намери да пее?" Бъдете внимателен, ще видите, че тази книга е най-хубавата.

Сега ще ви дам едно правило: Щом ставаш, ти трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят, ти пак ще бъдеш добър. Ще признаеш, че не знаеш. Какво има от това, че те скъсал учителят ти? (- Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6?) Ученик, който не започнал с единицата, който не е правил приятелство с двойката и който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петицата и шестицата, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти дава магическата тояжка. Той казва: "Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи." А ти се оплакваш, че ти писали единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? - Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото, най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката.

Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не може да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не може да успееш в живота си. Умът, в дадения случай, е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви, това са вашите дъщери. Та, когато казвам "дъщери", разбирам, че у вас се е явило едно хубаво желание. Когато казвам "син", това е една хубава идея. Значи най-хубава идея, това е вашия първороден син. Най-хубавото желание, това е вашата първородна дъщеря. Като имате една мисъл и едно желание, те са достатъчни.

Вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да скъсате с недоволството. Сега не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите и за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото правило с доволство от себе си и след като станахте доволни, да не намерите някаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена както трябва. В това седи голямата погрешка – да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте "махмурлии". В тази дума се повтаря два пъти буквата "м". Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? Ако два пъти не се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода или два пъти да се напиеш с 20 годишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: "Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш." - "Е, майко, все ще завъртя един ден къща." Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и като се връща дома си, казва на майка си: "Мамо, ела да видиш как се върти къщата."

Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това е едно българско изречение, което не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: "Щастлив живот." В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но въпросът за уреждането на човешкия живот е, както се уреди човешкият живот и ти можеш да станеш щастлив.

За следния път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване песента "Всичко в живота е постижимо". Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще падне по една сричка, ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат 10-15 души и всеки да започне оттам, откъдето другият почва. Ще изберете такива, които могат да пеят.

Често съм ви говорил за вярата. Ще ви дам едно практическо определение за вярата. Много дефиниции има за вярата, но оставям всичките дефиниции настрана. Вярата в човека разбира една Божествена възможност. Най-обикновената възможност, която може в дадения случай да постигнеш, това което е необходимо да постигнеш в дадения случай, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит. От него искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене трябва ви първо огън. И затова като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си Божествени качества. Също така и за ума си трябва да имате кибритена клечка. Първото нещо ще запалите клечката, да дадете основен тон на чувствата. После – основен тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. Запример днес изкарате сто лева, за по-нататък не мислете. Ами след двадесет години? - Оставете двадесетте години настрана. Каквото сте днес, това ще бъдете и утре и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно каквото е днес такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите в Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите.

Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се проявят. Ако това свое желание посадиш в добра почва, то ще даде добри резултати. Ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност с най-малките резултати. Днес бъди благодарен на най-малките възможности. Утре започни с други възможности. Всичките случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. То е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живели добре. Мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание, не че не може да разберете, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.

За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици. От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

29-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 7 юни 1935г., петък, 5 ч., София, Изгрев

Книги:

* Малките желания

Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003)

24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Двата университета", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 3,

Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2005

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

МАЛКИТЕ ЖЕЛАНИЯ

„Отче наш“

Чете се темата: „Качества на умния човек“.

Какво е разликата между умния и мъдрия човек? Думата „умен“ на български е произлязла от ум, а на английски майнд; това са синоними. Ум − така се пише на български език. Аз съм срещал думата „ом“. Аум е произлязла от ом. В българския език се махнало а-то и се образувала думата „ум“.

Какво се разбира под качества на един предмет. Какво разбирате под качества на един тон или качества на речта в най-простата форма? Вие не изхождате всякога от едно философско гледище. Философското гледище е сложно понятие. Вие най-първо трябва да изхождате от най-простото положение, в което нещата са ясни. Как ще знаете например колко качества има един тон? − Всеки тон трябва да бъде ясен, чист. Те определят качествата на самия тон. Чист и ясен едно и също нещо ли е? Чист значи да не е примесен. Все едно ли е да имаш един чист или един ясен тон? Понякога смесват тези неща. Вземете например думите „стегнат и разслабен“. Какво разбирате под думата „стегнат“. − Стегнатите неща се разслабват. Щом нещо не е стегнато, то е разслабено. А щом е разслабено, не е стегнато. Та в много отношения ние казваме за някого, че е стегнат човек.

Казвам: Ако вървим според тази идея, какво представя човешкия ум? − Това е един принцип в човека. Под думата „ум“ подразбираме всичките качества, които човек притежава в даден случай и с които може да работи. Казват понякога: „Умен човек, интелигентен човек!“ Каква е разликата между умния и интелигентния човек? Англичаните имат същата дума − майнд. Тъй както е съставена тази дума, придихателният звук „м“ показва, че умът слиза дълбоко, трябва да потъне в материалния свят, за да работи. Значи буквата „м“ може да считаме като символ − да слезеш някъде, където не ти е приятно. Казваш за пример думата „мъка“. Какво нещо е мъката? Слязал си някъде, мъчиш се, за да вдигнеш един предмет или да разрешиш една задача. Значи на човека е даден един ум, с който той се мъчи да разреши противоречията, които съществуват в човешкия живот. Той има известни способности и чувства, на които се подчинява и от съчетанието на тези способности и чувства може да работи. Някои хора мислят, но не чувствуват, а някои хора чувствуват, но не мислят. Чувствуване и мисъл не са едно и също нещо. Някои хора започват да мислят чрез страданията. − По обратен път вървят. Някои започват от мисълта и отиват към страданията. Правете опити и ще се уверите в това. При един опит, какъвто и да е той, все ще се натъкнете на една мъчнотия.

Сега да оставим настрана онези философски въпроси, които не са за разрешение. Например вземете крайния въпрос: каква е целта на човешкия живот. Ако ви се даде такава теза, какво ще пишете върху нея? Или каква е крайната цел на яденето, каква е крайната цел на заспиването, каква е крайната цел на събуждането? Ред такива въпроси може да се зададат. При задаването на тези въпроси, някои от тях може да се разрешат по-лесно.

Каква е крайната цел или какъв е смисълът на живота? Какъв е смисълът на пеенето? Защо трябва да пееш? Може да се зададе и обратният въпрос: Защо да не пееш? Тъй щото, когато някой каже: „Защо да пея?“, ти го запитай: „Защо пък да не пееш?“ Ако не искаш да пееш, трябва да си отговориш защо не искаш да пееш. Колкото е важно едното, толкова е важно и другото. − „Не съм разположен да пея.“ Представи си, че устата на едни човек е пълна с хляб, той яде, а ти го караш да пее. Той казва: „Не искам да пея!“ Защо не пее? − Не му е празна устата. За да пее човек, устата му трябва да е празна. Всеки, който не иска да пее, има нещо в устата си. Има случаи, когато някой не пее, защото има нещо дисхармонично в себе си и не може да пее. Той казва: „Не искам да пея, защото не мога.“ За да пееш, мисълта трябва да предшествува музиката. Пеенето и музиката са външната страна на мисълта. У човека първо се е оформила неговата реч, а после е придобил музиката. В общ смисъл музиката е най-хубавата дреха, с която мисълта може да се облече, та да бъдеш благоприятен на хората. За да те обичат хората, ти трябва да говориш музикално. Който не може да говори музикално, неговата реч е тромава. А който говори музикално, за този човек казват: „Приятно ни е да слушаме, когато този човек говори.“ И наистина, когато човек говори музикално, и речта му е музикална. Когато в даден случай ние не можем да схванем никаква музикалност, това показва, че ухото ни не е така изтънчено. Например ето една еднообразна реч: „Аз ходих на нивата, брах фасул, върнах се, времето беше облачно, кучетата лаеха, птичките хвърчаха, хората се караха и т. н.“ А може да кажеш това и в музикална форма: „Ясен беше денят. Едва повяваше тихият ветрец и галеше лицата на младите работници, които се бяха събрали на нивата да работят.“ Това е музикална реч. Ще кажете, че това е декламиране. Не, декламирането е музика в един тон.

Сега дайте ми според обикновения камертон долно до и вижте как съвпадат думите с тоновете. Какво означава на български музикалния тон ла? Казвате: „Кучето ла.“ Как ще намерите до? За да намерите до, вземете първо си и после до. Имайте предвид, че за да може да постигнете в света каквото и да е, трябва да притежавате известни качества. Вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, трябва да имате някакви качества. Не може да те обича някой човек, без да притежаваш известни качества. Певецът може да бъде обичан. Ораторът може да бъде обичан. Добрият човек може да бъде обичан. Любовта е качество, което не се налага насила. Любовта е едно качество. Човек може да бъде силен. За да обичате един човек, вие трябва да имате ясна представа за онова качество, което той притежава. Живия човек обичате заради живота, който се проявява в него. Защото не може да обичате един човек, ако той няма какво да учи. Учителят всякога обича онзи ученик, на когото умът е гъвкав. Каквото му каже, той все се досеща. Има прости досещания, има и сложни досещания. А някои не могат лесно да се досещат, мислят, мислят, не се досещат. Например учителят пита каква е разликата между събиране и изваждане, между умножение и деление. Ще кажете: „Проста работа е това.“ Що е събиране? Ученикът казва: „Учителю, като туриш житото в хамбара, това е събиране, а изваждане − като извадиш житото от хамбара“. Достатъчно е така. И това е събиране, но този процес на събиране не е, който вие знаете. За пример вие имате 2 + 2 = 4. Понякога турят знака отдолу, пишат 2/4. По какво се различават тия два метода на писане? Вторият е китайски метод, те пишат отгоре надолу. Новото писане е отляво към дясно, а семитите пишат отдясно наляво.

Сега да се спрем върху причините. Всяко нещо си има причини, но се изисква дълго време, за да се намери кога и как са се създали тези причини. Всяка причина си има свой разумен повод. Всяка проява на нещата е един малък разумен повод, който е дал възможност да се създаде нещо. Има причини, които могат да скарат двама души. Какъв е поводът да се скарат двама души? Двама души се карат, защото единият настоява, че единият пее по-хубаво от другия. Или те се скарват, защото единият казва, че може да чете по-хубаво. Скарват се, защото единият казва, че е по-богат от другия. И другият настоява същото. Значи и вие може да се скарате, защото единият ще каже, че е по-добър, по-благороден, по-голяма човещина имал, а другият нямал човещина. По какво се разбира, че единият има човещина, а другият няма? Какво разбирате под думата „човещина“? Това е един въпрос, на който не може да се отговори. Човещината е един резултат, който не може да се разложи. Имате числото 24 например. Ако аз напиша единица с 20 нули, какво число е това? Един квадрилион. Но какво разбирате под това число? Ако ви дадат един квадрилион жито да го преброите, колко години ще ви отнеме? Такива задачи има някой път в живота? Спирайте се върху основата на нещата! Животът е една велика възможност.

Животът е най-великото благо в органическия свят, но същевременно и най-голямото нещастие, което може да сполети човека. Когато е добре организиран, по-добро нещо от живота няма. А когато не е добре организиран, по-лошо нещо от живота няма. И когато казвате някой път, че животът ви е дотегнал, това показва, че животът не е добре организиран. Неорганизираният живот е една тежест. За да се организира животът, трябва да му дойде в помощ човешкият ум. Умът трябва да служи за организирането на живота. Най-големият организатор в живота е човекът, който може да уреди всички противоречия, които съществуват.

Вие сте смешни. В старо време един човек ходил да учи магия. Той научил това, че като махне с ръката си по един начин, всички неща идват при него. Като махне ръката по друг начин, всички неща си отиват. Като каже нещо по един начин, всички неща стават. Като направи нещо с ръката си по друг начин, всички неща пак ще станат. Този човек мислил, че всичко разбирал, че всички задачи е разрешил. Излязъл от училището и влязъл в гората. Насреща излязла една мечка. Той махнал ръката си по правилата, както знаел, но мечката не се връща. Тя го наплюла хубаво. Тогава той се върнал при учителя си и казал: „Мечката ме наплю. Не ме слуша тази мечка!“ Той казал на мечката да се махне от пътя му, да се върне у дома си, но тя не се махнала. Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа?“ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам?“ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва. Мечката била много радостна, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище. Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми!“ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил?

Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението. След това отиваш в неговата махала и той те набива хубаво, като ти казва: „Ти нищо не разбираш!“ Как трябва да те утеши? Той ти казва, че ти нищо не разбираш и те набива отгоре.

Представи си сега, че срещаш един човек, който те пита: „Ти учен човек ли си?“ Как трябва да му отговориш? Ако този, който те пита, дали си учен, е горделив, тщеславен човек, ти ще му отговориш: „По-малко учен от тебе съм, не съм като тебе. Ти си по-учен човек от мене!“ Като му кажеш така, той веднага ще се съгласи. Ако му кажеш, че си по-учен от него, той веднага ще скочи върху тебе.

Казвам: И вие като този ученик махате с ръката си на мъчнотиите във вашия живот, но те не се махат от пътя ви. Какво нещо са мъчнотиите? Мъчнотиите в живота показват, че вие сте ученици. Мъчнотията иде да ви поздрави. Мъчнотията казва: „И аз имам една мъчнотия, която не мога да разреша. Имам още една другарка, с която не мога да се разбера.“ Значи мъчнотията е мъчнотия затова, понеже две мъчнотии се карат за един предмет. Две мъчнотии се карат за един млад момък. И двете мъчнотии искат да го възсядат. Едната мъчнотия казва: „Кажи ми сега кой беше по-напред“, че тя да се качи първа. Но ти като поносиш едната мъчнотия на гърба си, ще ù кажеш да слезе, за да се качи другата. Ще кажете: „Има ли право една мъчнотия да се качва на гърба на един млад момък?“ Има право. Ако може да се качи на гърба му, той е учен човек. Ако не може да се качи на гърба му, той е един простак. Ако дълго време седи на гърба ти и не слиза, ти си пак един простак. Като дойде до известно място, ще кажете на мъчнотията: „Моля, дойдохме до тази станция, бъди тъй добра да слезеш от гърба ми, да дойде другата мъчнотия да се качи.“ Тогава ето какво ще нравят двете мъчнотии. Като се качи едната мъчнотия на главата ти, ще започне да те хваща за ушите, ще казва, че са много хубави, ще ги тегли натук-натам, докато ги рани. Ти ще кажеш: „Не искам такава мъчнотия, да дойде другата мъчнотия!“ Като дойде втората мъчнотия, тя ще бъде като мехлем, ще започне да ги намазва. Ако си учен човек, ще знаеш, че втората мъчнотия иска да лекува погрешките, които първата е направила. За всяка една мъчнотия в живота има един разумен повод, който я създава. Ти си ученик, нямаш пари, нямаш обуща, бос си. Ако е лятно време, ти можеш да ходиш без обуща, в сухо време също, но във всяко време не може да се ходи без обуща и без шапка. Какво трябва да се прави тогава? Да отидеш на училище бос, не те приемат. Било е време, когато са приемали и боси, но ако е студено време, ти не може да отидеш в университета бос. Това е до разбирането на нещата. Казвате: „Той е бос човек.“ Здравословно е да бъде човек бос, но има условия, когато човек по никой начин не може да бъде бос.

Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия? Всяко нещо, което те разбира, то дава радост за живота ти. Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно.

Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си. Ама това са изключения, че може да се запали кибритът. − Не са изключени възможностите да се запали кибритът, всичко може да стане. Не туряйте кутията с кибрита на едно и също място с барута, понеже може да стане нещо. Ще дойде едно дете, ще драсне кибритена клечка и барутът ще се запали. Тогава във вас се ражда едно противоречие. Не сте ли вие, който сте поставили кибрита и барута на едно и също място? Някое неразумно дете е турило огъня и е запалило. Това е една неприятност. Ти благодари, че кибритът не е бил на едно място с барута. Големите случки много скъпо струват на човека. Има случаи, които малко струват на човека. Има случаи, които произвеждат цял пожар. Докато е нашироко, човек казва: „Аз тъй ще направя, иначе ще направя.“ Но след време той усеща в себе си една реакция, едно униние в ума си. Няма защо да казваш какво ще направиш. Човек, който казва, че ще оправи работите, той не може да ги оправи. Ти не може да кажеш, че след една година ще ти дадат пари назаем. Кой от вас, ако му се обещае, че идната година на този ден може да даде сто лева, че ще ги даде? Кой от вас може да се ангажира да даде сто лева идната година на този ден? Сто лева мъчно се дават, а десет още по-мъчно се дават. Ако е въпрос за 1000, за 10 000 лева, по-лесно се дават. Мъчно се борави с малките величини. Защо? Защото малките величини с пръст трябва да ги хващаш. Ако са много ситни, с увеличително стъкло трябва да ги хващаш. За да дадеш сто лева, ти трябва да се качиш при ангелите, да научиш законите как да ги дадеш. За да дадеш десет лева, трябва да отидеш при Господа, Той да те научи как да ги даваш. За да дадеш 1000 лева, трябва да отидеш при разумните хора. Не е лесно. Да дадеш сто лева, това са сто зрънца, които трябва да знаеш как и кога да посадиш. Та когато някой казва, че трябва да се дадат сто лева, мъчно се дават. Да дам сто лева, това е белалия (пакостна) работа. Като дойде някой при вас да иска пари назаем, знаете ли как да ги дадете? Знаете ли как се дават пари на учениците? Ако отидете при един американски богаташ, не може да му кажете, че сте беден. Вие може само да му предложите труда си, ще изработите тези сто лева и тогава ще ви ги даде. Тъй щото, когато искате пари назаем, вие трябва да изработите нещо. Докато не сте изработили нищо, не искайте пари назаем. Сега всички вие все имате да давате нещо. Това е неразбиране на живота. Никога не вземай пари назаем! Кога? − Когато не си готов. Отиваш при един приятел и казваш: „Дай ми пари назаем, искам да си купя една важна книга.“ Ти вземаш парите, туряш ги в джоба си, срещаш един приятел и отивате в една луксозна гостилница или бюрекчийница, или в някоя сладкарница. Ядеш с приятеля си, погледнеш − парите изчезнали, а книгата я няма. После приятелят ти те пита: „Купи ли си книгата?“ − „Е, после ще ти кажа.“ След като си употребил парите на друго място, идва лъжата и казваш: „Купих си книгата, много е хубава.“ А всъщност ти нищо не си купил. Тогава приятелят ти казва, че и той иска да прочете книгата. Ти се намираш в друго затруднение. Отиваш при друг приятел искаш от него други сто лева. Не, вземеш ли сто лева назаем, употреби тия пари правилно! Законът е такъв. Не оставяй една мисъл, едно желание неприложени. Не е въпрос за големите ви желания, но малките желания винаги трябва да се прилагат.

Та казвам: Една мъчна задача лесно може да се разреши, но само за онзи, който знае, а не за онзи, който не знае. За пример ти си сиромах и се чудиш какво да правиш. Отиваш на едно място, не ти дават работа, отиваш на второ, на трето място, никаква работа не ти дават. Но ти имаш едно изкуство, с което може да си оправиш работите. Отиваш при един банкер, който има единствена дъщеря. Десет души лекари я гледат, но не могат да ù помогнат, тя е осъдена да умре. Тогава ти казваш на банкера: „Ще ти кажа една дума, която ще обнадежди вашия дом.“ − „Каква е тази дума?“ − „Аз мога да излекувам дъщеря ти.“ Мислите ли, че ако излекувате дъщеря му, този банкер няма да ви помогне? Ще ви помогне, но кога? Когато знаете как да употребите думата. Ти ще махнеш с ръката си навътре и ще кажеш: „Вашата дъщеря утре ще бъде здрава.“ Ако оздравее, всичко се нарежда добре. Не махнеш ли с ръката по този начин, не оздравее ли дъщерята, думата ти няма смисъл. Ще ви кажа как аз правя работите. Казвам на един сакат човек: Ти утре ще минеш реката. Той ме погледне, погледне себе си, вижда краката си, казва: „Как ще я мина, тя е дълбока, ще се удавя!“ Казвам му, по който и да е начин, ти ще я минеш. На другия ден го вземам на гърба си, влизаме във водата и минаваме. Като му кажа, че ще премине реката, тогава аз вече мога да го направя. Той ще ми каже: „Не виждаш ли, че с моите крака е невъзможно?“ Но аз го вземам на гърба си, пренасям го през водата. В дадения случай аз мога да извърша всяко нещо, за което казвам, че може да стане. За всяко нещо, за което казваме, че ще стане и не става, не сме употребили закона, както трябва.

Казвате, че трябва да бъдете добри. Какво подразбирате под думите, че трябва да бъдете добри? Добрият човек всякога е благодарен и за най-малката услуга, която му направиш. А този, който не е благодарен, и със злато да го обсипеш, все ще намери някакъв кусур. Добрият човек се отличава с това качество, че и най-малката услуга да му направиш, той е все признателен. По това се отличават всички добри хора.

Ти ставаш сутрин и не си доволен − не си добър човек. Казваш: „Не съм разположен.“ Не си разположен, защото не си добър. Като ставаме сутрин, трябва да бъдем добри, защото слънцето изгрява, вятърът хубаво и приятно духа, растителният живот се развива, цветята цъфтят. Всичко това е заради нас. А какво виждаме? Виждаме, че всички хора се грижат, а ние трябва да се радваме, че даден човек се грижи за мене, заради мене е добър. А вие какво правите? Като дойде някой добър човек при вас, ако четете някоя книга, казвате: „Защо дойде да ме смущава?“ Не, ще оставиш книгата настрана и ще се спреш. Казвам: Този човек пее. Какво пее? Той пее песента на твоята книга. Той казва: „Ако ти четеш тази книга, тя съдържа всички правила на живота, всички блага на живота, и ако разбираш тази книга, ще бъдеш най-щастливия човек в живота.“ Тъй пее човекът. Казвате: „Сега ли се намери да пее!“ Бъди внимателен. Ще видиш, че тази книга е най-хубавата.

Сега ще ви дам едно правило. Щом ставаш, трябва да бъдеш добър. Като седнеш да ядеш, трябва да бъдеш добър. Като те скъса учителят ти, пак ще бъдеш добър, ще признаеш, че не знаеш. Какво от това, че те скъсал учителят ти? Каква е разликата между 1, 2, 3, 4, 5, 6. Ученик, който не е започнал с единицата, не е правил приятелство с двойката, който не е впрегнал тройката и четворката и който не е ял и пил с петорката и шесторката, той нищо не знае. Който ти е писал единица, той ти е дал магическата тояжка. Той казва: „Струва си единицата, работи тази тояжка, но всичко от тебе зависи.“ А ти се оплакваш, че ти писал единица. Това е за истинските ученици. На сегашните ученици, като се пише 2, те се считат нещастни. Не, ще впрегнеш тази двойка на работа! Като ореш цял ден, ще имаш известни приходи. Какво показва тройката? − Че едва минаваш. Какво трябва да направиш тогава? Вие не знаете, че тройката е най-щастливото число. По-щастливо число от нея няма. Тя представя бащата и майката и първото най-любимо дете, което те имат. А вие казвате, че като имате тройка, едва минавате с нея. Да, това минаване е най-хубавото, най-спасителното. Четворката е сложна работа. Ти си един управител и трябва да отдадеш правото на всеки човек, не само в отделния живот на човека, но и в цялото общество. Тогава ти имаш бащата, майката, брата и сестрата, това е четворката. Питагор е дошъл до числото 4 и там се спрял. И ако ти със своя ум не можеш да обичаш своите желания и ако със своето сърце не можеш да обичаш своите мисли, ти не можеш да успееш в живота си. Умът в дадения случай е бащата. Сърцето това е майката. Мислите са вашите синове, а желанията ви − това са вашите дъщери. Та, когато казвам син, това е една хубава идея. Значи най-хубавата идея, това е твоят първороден син. Най-хубавото желание, това е твоята първородна дъщеря. Като имаш една мисъл и едно желание, те са достатъчни.

Сега да се върнем към главната мисъл. Гледайте да се освободите от вътрешното недоволство на живота. Няма по-опасно нещо от недоволството. То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. С какво? − Два пъти да се напиеш със студена вода или два пъти да се напиеш с гореща вода, или два пъти да се напиеш с двадесетгодишно вино. Хората разрешават въпросите по един от тези три начина. На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш!“ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща!“ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти. Това българско изречение не е право. При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот!“ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот. Като се уреди човешкият живот, и ти може да станеш щастлив.

За следващия път ще ви дам една задача: нов начин за изпяване на песента „Всичко в живота е постижимо“. Ще разпределите думите на срички и на всеки човек ще се падне по една сричка. Ще се съберете няколко души да изпеете песента. Всеки да вземе по един слог. Да се съберат десет − петнадесет души и всеки да започне оттам, отдето другият свършва. Ще изберете такива, които могат да пеят.

Често съм ви говорил за вярата. Ще ви дам едно практическо определение за вярата. Много дефиниции има за нея, но оставям всички дефиниции настрана. Вярата в човека подразбира една божествена възможност.

Най-обикновената възможност, с която в даден случай можеш да постигнеш това, което е необходимо, е вяра. Представете си, че имате една кибритена кутия с първокласен кибрит и искате да запалите една клечка. Извадите клечката, драснете и се запалва. После туряте дърва, запалвате огъня, след това искате да си сготвите. Работата е, че за да се сготви едно ядене, трябва ви първо огън. И затова, като ставате сутрин, тази кибритена кутия ви е необходима. Трябва да цъкнете една кибритена клечка и да запалите своите чувства. Тези чувства трябва да имат в себе си божествени качества. Също и за ума си трябва да имате една клечка. Първото нещо − ще запалите клечката да дадете основния тон на чувствата си. После основния тон на мисълта си. Щом дадете този тон верен, нещата сами по себе си стават. Не излизайте от кръга на тази възможност, която работите съдържат в себе си. За пример днес изкарваш сто лева, за по-нататък не мисли. Ами след двайсет години? − Оставете двайсетте години настрана! Каквото си днес, това ще бъдеш и утре, и след хиляда години. Това е общият закон. Житното зърно, каквото е днес, такова ще е и след хиляда години. Шест хиляди години те са седели в гробовете, в катакомбите на Египет и пак съдържат същите условия в себе си. И шест хиляди години да седят, всички наши идеи си остават същите. Следователно всяко желание, посято при добри условия, ще даде своите качества, които може да се прояват. Ако посадиш това твое желание в добра почва, то ще даде добри резултати, ако го посадиш в лоша почва, няма да даде никакви резултати. По възможност − с най-малките резултати! Днес бъди благодарен на най-малките възможности.

Утре започни с други възможности. Всички случаи в живота носят една възможност. Всеки ден носи една възможност. Тя е правото разрешение. Вие считате, че днес не сте живяли добре, мислите, че утре ще живеете много добре. Не, днес ще имате пълна вяра в Бога. Ще оставите настрана всички философски разсъждения, какво нещо е Бог. За вас е важна онази възможност, която се крие във всеки най-малък случай. И да не сте работили, това не е оправдание; не че не може да разбирате, но не знаете как да погледнете на нещата. Само да се намери един човек, който да ви покаже пътя на разбирането, веднага нещата ще се изменят.

За следния път напишете по девет глагола, най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици. От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.

Само светлият път на Мъдростта води към истината. В Истината е скрит животът.

29 лекция от Учителя, държана на 7 юни 1935 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...