Jump to content

2.61. Златната гривня


Recommended Posts

2.61. ЗЛАТНАТА ГРИВНЯ

В Бялото Братство, всеки мъж се нарича брат, и всяка жена - сестра.

Сестрата седеше на големия плосък камък и тихо си плачеше. Това беше скръб зряла, улегнала, преживяна и разбрана. В нея имаше примирение, тя идеше от глъбините на живота. Това беше връзка с любими същества, отдалечили се в Големия живот.

Скръбта й се изливаше естествено, с тиха жалба: „Изгубих я, тук я изгубих! Две години вече я диря - нищо не намерих, отиде милия скъп спомен! Не скърбя, защото беше скъпа златна гривня с диаманти, но заради спомена, заради скъпия мил спомен тъжа. - Не можах да го упазя!”

Сестрата беше опряла ръце о камъка, надвесила лице над него, сълзите й обливаха големия топъл камък, преседял тук хилядолетия, свидетел на какви ли не събития, и всички те бяха записани в него, а сега ще се прибави и тихатат жалба на една човешка душа.

Скитникът гледаше със съчувствие сестрата. Той отправи запитване към живото пространство, просто и ясно: „Къде е златната гривня?” По трепята, който мина през него, узна, че ще има отговор. Но какъв странен отговор беше той! Пространството като че се усмихна! - Очерта се голямо дърво и на него гняздо, гняздо на сврака - нищо друго. Картината се задържа. Скитникът я гледа известно време учуден, после дойде просветлението и разбра. Като се огледа наоколо, на няколко крачки почваше голямата гора. На края на гората - голям бук, и на върха му - гняздо на сврака. Скитника каза на брата до него: „Можеш ли да се изкачиш на онова дърво?” Брата каза: „Аз бях най-добрия катерач на младини, но и сега нема да ме затрудни!” - „Изкачи се до онова гняздо, внимавай, че там клоните са тънки, разпределяй тежестта на няколко клона.” Като стъпи на раменете на Скитника и се хвана за долните клони, брата лесно се изкачи до гняздото. - „Махни покрива и виж какво има вътре.” Брата махна клечките, които покриваха гняздото, и като погледна, една не извика от почуда - в гняздото беше златната гривня. Брата я тури бързо в джоба си и слезе долу - подаде я на Скитника. - Пространството пак се усмихна!

Скитника се приближи до сестрата, която още обливаше камъка със сълзи, и тихичко сложи гривнята пред лицето й. Сестрата извика с голям глас, сграбчи гривнята и прихлупи лице върху нея! Какви жалби изказа тя сега! Тя не вярваше на очите си, гледаше и целуваше гривнята - като че се върна при нея онзи, който й я беше дал. Тя се изправи, хвана ръцете на Скитника, целуваше ги и ги обливаше със сълзи: „Къде я намери?” Загубения живот се върна пак в нея.

Във всяко нещо има скрит живот, стига човек да го открие, да го почувства и разбере. Малки неща могат да ни свържат с Големия Живот. Казват: „Мъртва Природа”. Мъртва природа нема, всичко е проникнато от Живота. Всичко е изпълнено с живот явен или таен.

ЗЛАТНАТА ГРИВНЯ

Седяхме на големият плосък камък, затоплен от слънцето. Сестрата беше опряла ръце о камъка и изливаше мъката си в тиха жалба: „Няма я вече моята гривня, няма го вече милият спомен! - Тук я загубих - две години я диря, не е в това, че беше златна и със скъпи камъни - спомена, спомена, скъпия мил спомен - от обичната ми е, тя ми я даде. Не можах да я упазя, загубих я - като че загубих нещо от самата нея.”

Сестрата въздишаше и сълзите й обливаха големия топъл камък.

Скитника почувства лека тръпка, въпроса имаше разрешение. Той се обърна към „Живото Пространство” и запита: „Къде е златната гривня?” От пространството се получи впечатление, като че то се усмихва, и то отговори на своя образен език. Скитника видя дърво и на него гняздо. Той се зачуди, но видя, че гняздото е на сврака. Като се огледа наоколо, видя дървото. До тук достигаше високата гора ела и бук и на него гняздо на сврака. Скитника запита брата до него: „Можеш ли да се качиш на онзи бук?” - „На времето бях най-добрия катерач.” Скитникът се доближи до бука, скопчи ръцете си отзад, брата стъпи на тях, от там на раменете му, и се хвана на долните клони на бука. От тях до гняздото беше лесно. - „Разпределяй тежестта, клоните са тънки, махни сега покрива на гняздото.” Брата махна клечките, които покриваха гняздото и погледна. В гняздото лежеше златната гривня. Той я тури в джоба си, слезе и я подаде на Скитника. Скитника се доближи до сестрата, сложи гривнята до лицето й, и се отдалечи.

Сестрата извика високо: „Гривнята!” Сграбчи я и почна да я целува и да я облива със сълзи. После хвана ръцете на Скитника, целуваше ги и питаше: „Къде я намерихте?” Скитника се усмихна и нищо не каза. Хората не разбираха този език на Пространството, което се грижи за нас и ни пази. Те не знаят, че Пространството е живо и участва в нашия живот, даже в най-малките неща. Ние бихме замръзнали, ако не беше тази топла прегръдка на Живото Пространство, което се грижи за нас и ни пази. В тази прегръдка е обичта на майката, на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля, на всички, които обичаме и които ни обичат.

В тази прегръдка се изявява Божията Любов към нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...