8. Беседа от Учителя: държана пред духовна група, 1 март 1926 г. Бележка на Борис Николов

[Ани]

8. БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ

държана пред духовната група на 1 март 1926 г.

Когато човек се ражда, какво му трябва?

Когато човек умира, какво му трябва?

Когато човек се ражда, трябва му Мъдрост и Любов. Значи през целия си живот, трябва да бъде ръководен от Любовта и Мъдростта. Само така може да расте и да се развива.

Законът на смъртта е обикновено закон на жертвата. Тогава когато определите вие в какво направление човек е живял, организъма расте, но дойде време организъма престане да расте. Тогава започва вътрешното растене, човек започва да развива своят ум, своето сърце.

Вие сте влезли в една духовна група.

Трябва да разберете какво нещо е духовна група. В България често се правят дружества. Каква работа се извършва от хората в дружествата? На колко дружества се постига целта? Ако вий водите един съзнателен живот в духовната група, сериозно вършите работата си, духовната група ще бъде придружена с тази вътрешна разумност. Разумността се определя от противодействията.

Щом почнете да работите в материалния свят, ще срещнете противодействие, понеже материята е инертна. И тогава част от вашата енергия, ще се губи. Не може да не се изтъкне на това вътрешно противоречие.

Онези, които влизат в духовната група, ще се натъкнат на други опасни страни. Понеже искате вашето развитие преждевременно, у вас ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вий трябва да бъдете в състояние да се справите с вашите мисли и с вашите чувства.

Например как вълкът се е научил да яде месо. Вълкът едно време е пасял трева, но той се е натъкнал на мъчнотии и в тези мъчнотии той се е научил да яде месо.

Вий в духовно отношение също може да се натъкнете на такива мъчнотии. Някой път хората се оплакват от изгубване на доброто разположение.

Човек изгубва разположението на своите чувства и се заражда в неговата душа или антипатия, или ожесточение, защото религията събужда в човека висши духовни сили. И с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен, човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се заражда една вътрешна реакция в ума и чувствата, и човек влиза в противоречие със себе си.

Не сте само вие тук, има милиарди същества, които искат да живеят, имат различни интереси. Вие влизате в стълкновение, вий трябва да бъдете толкова умни, да знаете в дадения случай как да се справите, защото всяка работа само за един ден да имате отлично настроение. Тези настроения са естествени състояния, те не са духовни състояния.

Духовно състояние е това, когато човек е болен и се радва, и вътре трепти и спокоен е, изпитва удоволствие, че болестта е дошла. На тази работа гледа като на приятно занимание.

Обратното, има хора богати, а са недоволни. Питам: защо едни са доволни, а други не, едни имат духовен стремеж, чиста мисъл, а други не са? Втори мислят, че в натрупването на външни, материални блага лежи тяхното щастие. Не е така! За да разберете Далия, трябва да ви гонят като него.

На слабите хора противоречията идат отвън, на силните -противоречието иде отвътре.

Щом противоречията идат отвътре, човек е силен. Например на детето мъчнотиите идат отвън: храната, средата, условията. Когато мъчнотиите идат отвътре, това показва, че човек стои по-високо.

Без тези вътрешни препятствия и мъчнотии, вие не може да разберете духовния живот.

Когато дойде смъртта, казваш: „Трябва да си поживея!” Дойде смъртта, гледаш всичкото това богатство го вземат. Живота е богатството. С тялото всичко е заето и вий оставате и гледате, че всичкото ви богатство е взето. Какво ще бъде тогава вашето състояние?

Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, и почне да работи, картината е друга, но когото човек излезе от физическото си тяло и не може да влезе в друго тяло, тогаз е мъчно.

Една от задачите на духовния живот, е да може да работите с духовното си тяло.

Сега аз искам младите да ви предупредя за една малка опасност, понеже вий още не сте запознати с онази мрежа на някои същества. Има някои същества от Черната ложа и някои хора, които са въплотени на Земята, наричат ги адепти на Черната ложа. Те оплитат религиозните хора. Най-напред у вас се зароди едно преувеличение на вашите способности. След това ще паднете долу, т.е. ще вземете тогаз течението в обратен път. Те ще ви убеждават, че у вас няма нищо. Две противоречия - състоянието, което всякога действа разрушително.

И някой път ще се усещате в едното състояние, като че не сте в тялото си, умът ви е объркан!

Трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие. Трябва да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основата, върху която живота е поставен. Едно и също разбиране, трябва да имате всякога.

Представете си, че вий сте пред майка си и баща си, но представете си, че майка ви и баща ви се заминават, вий оставате сами. Да не ви трепне окото, да сте сигурни, че Бог така ще промисли за вас, както и за баща ви, и че баща ви ще ви помага отгоре така, както ви е помагал на Земята.

Щом влезете в духовния свят, ще имате такива опитности.

Един виден американски проповедник Муди, поканили го в Англия да проповядва. Обещали му, че като дойде в Англия, ще турят на негово разположение пари, приготвили са му салон - само да проповядва. Но когато слязъл в Ливърпул, научил, че неговият приятел, който го е поканил, умрял и не оставил никакво нареждане за него. Надеждите му са осуетени, но вярата, която имал Муди била толкова силна, че пътя му се отворил, и той имал голям успех.

Сега, ако вие се намерите сред мъчнотии, трябва да ги побеждавате, защото ако вие се спънете пред първите мъчнотии, запример онзи, който не е в състояние зимно време да ходи в планината [Несполучлив опит до скалата], хич да не си туря раница на гърба. Ако имахме коти да ходиме по снега, бихме отишли всички, бихме стигнали до върха.

Бележка на Борис Николов

Отнася се за екскурзията до Мусала през зимата. Това беше урок.

* * *

Човек трябва да бъде екипиран хубаво, да предвиди всичко. Трябва да изпрати веднага по-рано. Сега в живота може да се направи същата погрешка. Да започнете духовната работа, както я започнахме с Мусала. Само че остава нещо нереализирано, има нещо, което не е реализирано.

Тогаз въпроса как ще си обясните - защо снега беше толкова рохкав? Питам, защо не беше корав?

Всяка една екскурзия, трябва да се възприема с пълна вътрешна хармония. Снега, в който се потъваше показва, че нямаме основа - привидна хармония, но вътре някъде има дисхармония.

Екскурзията, каквато и да е, изисква се единство, защото не го вършим това заради някого, ние го вършим заради Бога. Като пътуваме из царството Му, да не създаваме никаква дисхармония, че и ние да сме доволни, че да са доволни и от нас висшите, духовните сили.

Забелязано е, че във високите планински места често се случват нещастия, неприятности, болести и други. И несполуките в живота се дължат на това.

Този закон е не само по отношение на вас, но като дойде човек в себе си, ако трябва вътре в себе си да въдвори хармония между ума и сърцето и волята си, пак го очакват страданията. Човек трябва да има духа, да наложи хармонията в себе си.

Писанието казва: „Мир имайте най-първо с Бога, после със себе си, после с ближния си.”

Да знаем, че без Бога никога не можем да имаме противоречия, и после да знаем, че трябва да работим в съгласие с Бога, и после в съгласие с ближните си, в каквото отношение, когато почвате да работите. Това е закон, приложен за вас.

И когато правите екскурзии, две неща трябва да имате: да бъдете съвършено откровени, или пък съвършено да пазите тайна. Онзи, който пази тайна, е по-слаб.

Когато мухата се хване в паяжината, какво й трябва? Мухата не е учила изкуството да прегризва нишките на паяжината.

Когато се намира в някое по-добро разположение, имате бръмбар във вас. На вечерята сте имали едно отлично състояние, днес имате един бръмбар и сте резервирани.

Законът на внушението е един мощен закон, и човек не може да се избави лесно от него.

Само едно правило има: на тези деца, които се псуват, да им дадете един орех, да престанат да се карат, да не ги чуваш, когато минаваш. Това е едно от правилата. Този закон ще го спазваш.

Щом дойде едно лошо настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете.

Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за онази, вътрешната свобода. Запример, странен си за възгледите на хората.

Човек трябва да работи, за да дойде в онази свобода, тъй че да бъде в съгласие с живата природа и с хората.

Екскурзията е едно средство да се опознавате. Ще си покажете услуга. Някой може да се разболее, друг му помага, вода да си донесе, огън да си накладе и пр.

Често овцете ги прекарват през следующия изпит: подпушват вечерта реката да стане два метра дълбока, хвърлят овците във вира, и те почват да плуват. Тогава се изчистват, така се изпира вълната. Щом почне да къпе овцете, той мисли вече да ги стриже скоро. Щом влезете в мъчнотиите, ще кажете: „Като овцете във водата сме.” Ще кажете: „Опра ни се вълната.” Философията е в това.

Човек трябва да бъде търпелив.

Земята е много строга Школа. От големите противоречия, човек се учи. Когато очакваш и мислиш, че плода е готов, ще го вземеш, инак ще го загубиш.

Единството, природата иска всички хора да са свободни, но да има единство, да има простор за всички. Всичко каквото човек желае, може да го постигне, но природата е поставила път за всеки човек, особен път, по който той трябва да мине.

Никой път двама души не придобиват щастие по един и същи начин. Ако беше другояче, щеше да бъде едно копиране.

Всичко в света се реализира - и добро, и зло. В природата има закон: кой каквото е пожелал, всичко ще ти го дадат. В природата има един запас, който дава щедро.

Дълго време човек трябва да работи над себе си. Той има материали, които трябва да изработи. Мислите, желанията, действията, волята, това е материал, зарад който трябва да работи. Човек като душа е отделен от всички тях.

Всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога.

Когато пътуваш, трябва да имаш от някъде да се ориентираш. Ветровете пречистват въздуха.

В музиката трябва да стане пертурбации, страданията, болести, трябва да има физически страдания. Някой път изворите пресъхват и човек трябва да ходи 100 км., за да намери вода.

Природата заставя всички същества да работят, после дойде необходимостта да се занимават, да учат.

Обет на духовния човек, това е Бог. Той се прониква от Него и Бог го прониква.