Jump to content
Ани

9. Несполучлив опит на духовната група 1925 г.

Recommended Posts

9. НЕСПОЛУЧЛИВ ОПИТ НА ДУХОВНАТА ГРУПА 1925 ГОДИНА*

Духовната група направи един погрешен, несполучлив опит.

Посред зима, в най-дълбоките снегове, духовната група пожела да излезе на Мусала. Организираха работата. Бяхме около 12 души братя и сестри. Всичко беше уредено: и кола ни закара до Чам Курия, и продукти, изобщо екипът беше подготвен, макар че беше съвсем примитивен и слаб.

В последния момент и Учителят изказа желание да дойде с нас.

Тогава групата се увеличи. Когато излязохме от Чам Курия, снега беше почти до пояс, при това мек, пръхкав сняг, току що навалял. Потъваше се дълбоко и се ходеше много трудно, защото нямаше никаква следа по снега. Минахме покрай двореца „Царска Бистрица” цяла верига. Ний проправихме нагоре пътека. Видяха ни войниците, които пазеха и ни се изсмяха даже, че ний в такова време отиваме нагоре. Обаче ний продължавахме упорито с големи усилия, и целия ден вървехме.

Достигнахме до скалата, която е сред пътя, голямата скала, и продължихме по-нататък след кратка почивка, продължихме по-нататък към рекичката. Обаче снега тука стана още по-дълбок, и беше невъзможно да се пътува по-нататък.

Тогава Учителят се обърна към мен и каза да се върнем.

Дадох нареждане да се върнем и се прибрахме при голямата скала, която е на пътеката. Тя е колкото една къща. До тази скала на завет, щото духаше малко северен вятър студен, времето ясно, разринахме снега, направихме така широк харман, направихме огнище, запалихме огън. Едно платно имахме, опънахме го така да пази само завет. Други, кой каквито дрехи си имаше, това беше. Постлахме долу клонки, върху които насядаха всички. За всекиго си имаше място.

Разпалихме голям огън. Огънят спаси положението. Чайниците кипнаха, гореща вода, чай, всички се сгряхме - огъня силен. Водата вземахме от потока, който беше на няколко крачки. Но да се иде до потока, беше трудно, снега беше до гърдите, имаше преспи. Също и набавянето на дърва беше трудно, щото всичко беше затрупано със сняг. Обаче имахме герои братя - юнаци! Така успехме да поддържаме огъня цяла нощ.

На Учителя бяхме направили така от клончета като гнездо, удобно, не духа от никъде. Огъня силен. На всички беше топло.

Прекарахме една прекрасна нощ в планината посред зимата! Всички бяха весели, и песни пяхме, и разговори водехме цялата нощ.

На сутринта посрещнахме изгрева на Слънцето.

Обаче тъкмо свършихме нашата молитва, посрещнахме Слънцето - изгря величествено - гледаме по нашите следи от миналия ден идат 7-8 коня празни и 4-5 души. Когато се приближиха до нас, видяхме, че напред върви царят с калпак на главата. Обаче те ходят с „ракети” за ходене по сняг всичките. Конете разбиват пъртината.

Царят остана смаян като ни видя край огъня, при туй тъкмо пееха песен нашите приятели. Той се здрависа с всички, усмихна се и каза: „Тези коне бяхме приготвили за вас, щото ми казаха, че сте минали вечерта през миналия ден, а не сте се върнали. Помислихме, че в туй време може да замръзнете, обаче виждам, че вие сте се обзавели много добре!” Тогава го поканихме. Пи чай с нас.

С Учителя разговаря. Той седна до Учителя даже. Пи чай и неговите хора, върна хората и конете веднага. Остави двама души при него само. Остана учуден как сме се справили ние с условията!

След туй те продължиха нагоре. И понеже са с ракети, те не потъват в снега, успяха да минат нагоре и са отишли може би и на Мусала, не знам.

От тази екскурзия Учителят не беше доволен много.

Не беше доволен, защото не беше обмислена, и не беше организирана хубаво. Всички бяха с най-старите си дрехи, обуща, екип жалък и затуй можехме да пострадаме. Ако не беше дал Учителя съвета да се върнем, ний щяхме да упорстваме, да пробиваме снега и не знам какво би станало с духовната група! Обаче като нареди Учителя да се върнем, направихме нашия лагер, прекарахме една хубава зимна нощ.

Двайсетина братя и сестри. Тя беше отначало малка група. И уж всички щяха да пазят тайна, но понеже са разбъбриха: тоз казал на онзи, онзи на онзи, групата почна да се увеличава - расте, расте, стигна до 20 на 20, и Учителят каза: „Не умеят да пазят тайна!”

Във връзка с тази екскурзия, Учителят държа много строга беседа на групата, на участниците в екскурзията, като изтъкна първо, че екскурзията не беше добре организирана, участниците нямаха екип подходящ за условията, и можеха да пострадат при тази екскурзия.

Ако не беше Учителя да даде съвет да се върнем, ний щяхме да упорстваме, да пробиваме снега, и щяхме може би да замръзнем в снеговете, защото нощта беше ясна, тиха, но много студена!

_____________

*3абележка на съставителя:

Несполучливият опит на духовната група е през 1925 г. до голямата скала при Царска Бистрица.

Виж „Изгревът”, том 3, с. 136-138 от Борис Николов, 1925 г.

Виж „Изгревът”, том 5, с. 545-546, 547-549 - „Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица” от Мария Тодорова.

12 юли 2015 г.

Денят на Учителя - Петровден

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×