Jump to content

1935_06_30 Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Архивна единица

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).

Първо издание от 1939 г., София

Книгата за теглене - PDFF

Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

30 юни 1935 г.

Начало и край

 

Размишление.

2-ра глава от Йеремий.

В тази глава пророкът описва миналото на човечеството, преди няколко хиляди години. Като четете тази история, вие се чудите, каква връзка има между хората, които са живели в онова време и сегашните, които живеят в по-голяма светлина. Наистина, странно е да чете човек неща, отдалечени от него. Знаете, че всяко нещо, което е далеч от вас, е чуждо, както за вас, така и за другите. Каквато е връзката между рибите и птиците, между птиците и млекопитаещите, между млекопитаещите и човека, такава е връзката между хората на далечното минало и сегашните. Всички животни ядат, но се различават по начина на храненето. За пример, рибите гълтат храната си цяла, без да я дъвчат. В това отношение, всички, които гълтат храната си, без да я дъвчат, приличат на рибите. Значи, всички живи същества дишат, ядат, но се различават едни от други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишат, пият вода, хранят се, възприемат светлината, но едни от други се различават по начина, по който стават тези процеси в тях.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, които ги спъват и се чудят защо идват тези противоречия. Има причини, поради които съществуват противоречията. Праведният страда и грешникът страда, но причините, поради които единият и другият страдат, са различни. Опитностите им също се различават. Грешникът страда и роптае, защо никой не го обича, защо всички го избягват и т.н. Праведният пък роптае, защо, като се моли по три пъти на ден, работите му не вървят добре. - За кого се моли праведният? - За себе си. Както човек яде за себе си по три пъти на ден, така той се моли за себе си пак по три пъти на ден. Човек яде за себе си, а очаква Бог да плаща за него. При това, случва се стомахът му да се разстрои и пак търси вината вън от себе си. - Кой е виновен, че стомахът ти се разстроил? - Никой не е виновен. Яденето е било развалено, а ти трябваше да имаш усет, да познаваш, каква храна ядеш. Ще кажете, че гостилничарят е виновен. И той има вина, но първо сте виновен вие. Някой взема пари назаем, обърква сметките си, не може да плаща, а после слага вината на Бог, че не му помага. Това е криво разбиране на нещата. Като не разбира законите и да му се помогне, човек пак не признава помощта и е готов за едно свое удоволствие да пожертва великото в себе си. Едва му помогнали, той пак обърква сметките си и започва отново да роптае.

Време е вече хората да разберат живота в неговата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере истината. Дребнавостите развалят настроението на човека. Той се намира в положението на човек, облечен с бели дрехи, но оцапан със сажди, с черни петна. Като погледне дрехите си, ужасява се. Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията. Често и птичките, както хвъркат във въздуха, цапат белите дрехи и шапки на хората. Те не подозират, че цапат белите дрехи на хората и с това им създават работа да ги чистят. Когато птичките цапат дрехите на хората, прощава им се, те нямат съзнание за това, което правят. Обаче, какво ще кажете за човека, който със своите нечисти мисли, желания и постъпки цапа понякога чистото в себе си.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да излезете от обикновените условия на живота. Те са необходими, но временно само. Ако детето в първи клас работи с буквите, колкото и да са обикновени, те са необходими за него. Влезе ли в горните класове, в прогимназията и гимназията, ученикът има отношение към буквите дотолкова, доколкото чрез тях съставя отделни думи и изречения, но самите букви не го занимават вече. Като научи добре майчиния си език, ученикът започва да пише поезия, поет става. Следователно, поет е онзи, който знае да поставя думите на мястото им. Както думите имат определени места в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е. живот, бил той личен, семеен или обществен, в който няма правилна връзка между мислите, чувствата и яденето. Видите ли, че някой човек не мисли, не чувства и не се храни добре, не може и да живее добре. Мисълта се нуждае от чиста храна, чувствата - също, организмът - също. При това положение само може да очаквате добър живот. Хората мислят, че каквато храна и да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна. Не можеш да живееш добре, ако обичаш само своите деца, а към другите си даже неприязнено разположен. Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш. Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бог с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, да възлюби и ближния си като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне. Тази е причината, поради която съвременните учители мъчно влизат в положението на учениците си, но и учениците мъчно влизат в положението на учителите си; майките мъчно влизат в положението на децата си, но и децата не влизат в положението на родителите си. Що се отнася до материалните нужди на децата си, родителите ги разбират и ги задоволяват. Дойдат ли до духовните им нужди, там остават далеч от децата си. Тази е причината, поради която между родителите и децата настава вътрешно отдалечаване. Майката мисли едно, дъщерята - друго; бащата мисли едно, синът - друго. Някъде майката е права, някъде - дъщерята. Благодарение на вътрешното неразбиране между родители и деца, между тях се явяват малки или големи противоречия, които ги отчуждават.

Казвате: Какво трябва да се прави, за да живее човек добре? - Много просто. Ако отиваш на екскурзия, ще обуеш съответни обувки, широки, с ниски токове, да не те притесняват. Обуеш ли някои тесни, с високи токове, краката ти ще се наранят и няма да стигнеш до определеното място. Тесните и модерни обувки са за леки хора, които търсят удоволствия, а не за туристите. Човек е дошъл на земята да учи, да се ползва от благата и, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. Който не обича да учи, казва, че докато е на земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на земята не се е научил да работи и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора. Животът е непрекъснат. Следователно, каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. Благодарение на своите криви разбирания, хората са изопачили живота си, внесли са един дуализъм в него. Например, на сцената гледат нещо, възхищават се, а в живота за същото нещо наказват човека. Според мене, един морал е нужен за човека, една любов, еднакви отношения. На сцената позволяват целувките, а в живота осъждат целувките. И аз не поддържам човешките целувки. Истинска целувка е онази, която вдига болния от леглото, възкресява мъртвия. Не може ли да направи това, целувката е от нисък произход и строго се преследва. Един негър си позволил една нощ да целуне една благородна американка, за което бил осъден да плати глоба десет хиляди долара. - Защо му наложили това наказание? - Защото целувката му не била чиста и свята. Заслужава ли човек да плаща цял живот за една обикновена целувка?

Какво правят сегашните моми и момци? Като се влюбят, започват да пишат любовни писма. Докато момата или момъкът напише едно писмо, ще скъса десетина листа и пликове. Те искат всяка дума да бъде поставена на място, писмото да бъде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се къса и се започва отново. Така постъпват всички хора, млади и стари, в живота си. Каквато работа и да започнат, в първо време те са внимателни, искат всичко да върви добре. В това отношение всички хора приличат на влюбените моми и момци; започват добре, свършват зле. Наистина, момъкът и момата в първо време пишат красиви писма, но постепено намаляват броя им. Като се оженят, писмата престават. Тогава сладките думи се превръщат в горчиви, добрите мисли - в лоши. Защо се измени животът? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето и пророкът в прочетената глава се оплаква, че Израил в началото вървял добре, но после се отбил от пътя си. Значи и той се влюбил и като всички влюбени, започнал добре, свършил зле. Като се влюбвал в много богове, той изменил на истинския Бог. В любовта си към тези богове, едни лъгал, втори лъгал, докато изгубил чистотата и светостта си.

Като говорим за отклоняването на израилския народ от правия път, имаме предвид отклоняването и на всеки човек. И съвременните християни са се отклонили от правия път. И те служат на много богове, на всички пишат любовни писма. Обаче, в края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не Го виждат, не чуват, какво им говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и те Го чуват. Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя беше чужда за Неговите думи. Всичкото й внимание беше насочено към онзи, който и обещаваше щастлив живот. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод.

Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Обаче, който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бог, казани на Адам и Ева: "От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете". - Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? - Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато и форма да ви се предлага - във форма на пари, на власт, на любов.

Явява се въпросът: Защо Адам и Ева ядоха от забранения плод? - Защото змията успя да ги убеди в противното на това, което Бог им каза, именно, че ако ядат от забранения плод, ще умрат. Змията пък ги убеди, че ако не ядат, ще умрат, т.е. ще им се случи нещо лошо. Те се убедиха в думите на змията, ядоха от забранения плод и с тях стана това, което Бог им беше казал. Така постъпват днес майките и бащите с децата си. Като се хранят, бащата и майката слагат на трапезата вино или ракия, да пият след ядене. Детето им се храни заедно с тях. Като пият вино, майката казва: Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадем и на него малко винце, да близне поне. Бащата се съгласява с предложението на майката, и на детето дават малко винце. Днес му дават малко винце или ракийка, утре пак му дават, докато то обикне пиенето и един ден става пияница. Родителите му давали по малко, от страх, като гледа, да не му стане лошо, а всъщност станало нещо по-лошо от това, което са очаквали. За предпочитане е нищо да не му дават. Няма защо да се страхуват, че ще стане лошо на детето, само от това, че гледа. Ако гледа и не опитва виното и ракията, нищо няма да му стане, но като гледа и опитва, става нещо лошо. И наистина, детето пи от забранения за възрастта му плод и с него стана нещо лошо, то тръгна по кривия път. Когато на сватбата в Кана Галилейска, Христос превърна водата в сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човечеството, да не употребява опиващи питиета, а сладки, които не опияняват. За храна на душата си човек трябва да употребява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняват.

Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусват от плода, който действа опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: Не искам да вкуся от този плод; нищо няма да ми стане, ако не го опитам. Забраненият плод е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич. За младите е чистата, кристална вода. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот, към който душата им се стреми.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юни 1935 г., София. – Изгрев.

Книги:

* И до края, както и в началото

Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)

30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.

* Начало и край

Ценната дума (София, 1998)

26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Край: 06:15

В началото:

* Размишление

* Молитва „Отче наш“

* Молитва „Пътят на живота“

* Молитва „Псалом 91“

* Молитва „Молитвата на Царството“

* Молитва „Добрата молитва“

* Пасаж: Еремия 2

В края:

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценната дума

И ДО КРАЯ, КАКТО И В НАЧАЛОТО

(Нищо няма да ви стане)

Размишление

„Отче наш“

„Пътят на живота“

„91. псалом“

„Молитва на Царството“

„Добрата молитва“

Втора глава от пророк Йеремия

Пророкът описва една история на миналото. Каква връзка може да има в прочетената глава на пророка, който е писал преди няколко хиляди години – хора, които са живели в такива времена, и вас, които живеете сега в една епоха на светлина. Може би вашите грехове не са такива, както греховете тогава на тези, които пророкът описва. Закон е вътре в природата: когато някой предмет или някое живо същество седи далече от тебе, ти нямаш никаква връзка, никакви отношения, ти не се интересуваш. Не знаеш нито доброто, нито злото на този предмет.

Допуснете, че във вас няма никакъв вкус. Вие не знаете какво нещо е същината на плодовете. Представете си, че живеете един живот като една риба във водата. Такова едно състояние. И вие може да имате известни понятия за ония всички процеси, с които се ползват съществата, които живеят във въздуха. Една риба даже не може да си въобразява някой път престъпленията, че е крала, че е яла. Никой не може да я осъди, – няма такъв закон – че е влязла в някоя градина и е яла плодове без позволение. Рибата може да бъде осъдена, че е глътнала някоя друга риба цяла. Това може да бъде, гълтат се рибите цели. Питам тогава, вие като си глътнете храната цяла, какви сте тогава? Като рибите. Или като бързате в яденето си. Много хора има, които казват, че не им остава време да си дъвчат храната и бързат да се нахранят.

Туй е състоянието на рибите. Рибите не са се научили да си дъвчат храната. Туй изкуство на яденето те не го знаят.

Сега трябва да се вижда външната връзка. Има една философия на живота и малко хора има, които да се занимават с нея. Хората са заняти с обикновени работи. Сегашните хора са заняти с обикновени работи. Нямаш обуща, искаш да излезеш навънка, пък пътят не е гладък, е бодлив. Ти мислиш само за обущата. Или не си свикнал на слънцето, аристократ си, сега си изпаднал, трябва да идеш да работиш, после трябва ти една голяма, широка шапка, ако те грее слънцето, ще слънчасаш. Сега може мнозина от вас да говорят, че са жънали на полето. Но вие не знаете как жънат селяните. Вие седите вкъщи и казвате: „Колко е хубаво житото.“ Вие не сте били там. Някои от вас са били, но за много малко време, по четири, пет, шест, седем часа не сте били на нивата.

Казвам, хубаво ще бъде някой път религиозните хора да жънат малко, четири–пет дена, да не забравят. Или пък е хубаво за религиозните хора по четири–пет дена да копаят. Някои са забравили това изкуство. Сега въпросът не е за жъненето. Има и женитба, жениш един момък. А думата жънене, садене на жито – българинът казва жънене за житото, а жени сина си, разбира друго – женитба. Жетва. Значи имаме жъне жито, жени сина си и има и друго – съществителното име жени. Та една дума не знаеш какво означава. Нивата ли се жени, синът ли се жени, или множествено число жени? Види се, езикът не е много богат. Трябва една нова дума да се тури, която да означава жъне се нивата, жени се синът или те се женят. Вие не може да си представите, Господ дал цял един народ като индивид – Израил.

Тази Йерусалимска дъщеря коя е? Държи я отговорен. Един народ го държи отговорен като една мома. Вие същото имате. Какви са вашите отношения? Вие се готвите за невидимия свят или за Божествения свят, или очаквате добри дни, и по някой път се спъвате с ония противоречия, които се изпречват в живота ви, и не може да си обясните защо са дошли. Ако праведникът страда, има за какво да страда. И ако грешникът страда, и той има за какво да страда. Но причините не са едни и същи. И опитността, която грешникът има, и опитността, която праведният има, не са едни и същи. Ако праведникът страда и ако грешникът страда, те са две различни състояния. Грешникът страда и постоянно роптае. Често вие имате страдание и роптаете, казвате: „Това на мене ли се даде аз да страдам.“

Вие мислите, че сте праведни по Бога. Други от мене има по–големи грешници, не страдат. Аз пък, праведният човек, който по три пъти се моля на ден, и толкова страдания. Питам, ако човек се моли по три пъти на Бога, тази работа за Бога ли е, или за него? Аз се моля три пъти на ден, тази работа за Господ ли е, или за мене? Че аз ям три пъти на ден, тази работа за Господа ли е, или за мене? Заради мен, разбира се. Аз ям, пък искам Господ да плаща. Аз се удоволствам, пък искам за моите удоволствия Господ да плаща. Е добре, ако вие влезете в някоя гостилница и там ви нагостят с едно лошо ядене, и вие излезете навънка, крив ли е вашият баща, който ви е родил?

Случва се по някой път ние се възмущаваме защо се случват някои неща. Ако ви нахрани някой гостилничар с лоша храна, баща ви и майка ви, които са ви родили, ли са виновати за туй? Ние по някой път държим Господа отговорен, като се случи някое нещастие. Ние го държим отговорен, че е допуснал тия работи. Е питам, ти отиваш, вземаш пари назаем – в сегашната епоха не зная туй вземане пари назаем историята му, кой е бил първият, който е взел пари назаем в далечното минало. Ако проучите въпроса, има си история. Сега има подписване на полица. Отиваш ти, вземаш пари назаем. Какво се постига с вземането пари назаем? Ти вземеш пари назаем, не можеш да ги върнеш, съдят те за парите. Вземаш пак пари и най–после минаваш за един човек, че не си честен, щом не можеш да ги платиш навреме. Минаваш за нечестен. Вземеш пари, но дадеш обещание, и не си изпълниш обещанието. Те са синонимни работи. Имаш едно верую, казваш: „Ако Господ ми помогне, така и така.“ Но тъй се покажат работите, ти забравиш Господа. Ние за своите удоволствия в света често жертваме най–великото.

Сега аз не искам да се спирам, има известни положения, които аз ги считам нереални. Мене не ме трогва едно представление. Никога не съм плакал, когато гледам един актьор – плаче на сцената. Той иска да се покаже, да се представи, че страда, че се мъчи, всичко туй. И се чудя на ума на актьорина, и се чудя и на своя си ум, че съм отишъл да гледам, че този иска да представи нещо. Аз съм гледал хора пред мене, плаче този човек, има защо да плаче. А този на сцената плаче и не може да плаче насвят, но защото му плащат трябва да плаче.

Разправя една софийска ученичка, която свършва гимназията, та направила една погрешка, та директорът, ще я изключат от училището, а тя иска да покаже, че може да учи. Плаче, а не може да плаче. Тя сега си наплюнчва със слюнки устата си, та маже си, дано измами директора си. Да се покаже, че е плакала. Питам, отде й дошло на ума, че слюнки трябва да покаже, да се смекчи сърцето на този директор, да не я изключат от училището.

Сега примерът, който ви привеждам, е действителен пример, но казвам във връзка, той е един действителен пример, не е измислен. Мене ми го разказаха. Тя самата ученичка ми разправи една своя опитност. Казвам, какво отношение има тя, с отношенията там. Та често ние си плюнчим очите с плюнки, за да покажем, че страдаме. Ние някой път си представляваме, че страдаме повече, отколкото трябва.

Сега, за да се разбере животът в неговата пълнота, човек трябва да се абстрахира от своя личен живот. Личният живот на човека го вплита в дреболии, дето не може да се намери истината. Аз наричам дреболиите ето какво представляват.

Представете си, че аз съм облечен с един много хубав костюм бял, че отдето мина, има възможност да падне нещо – или някаква капчица, или някой предмет черен, или имаш печка, или соба, туриш ръката си отгоре, погледнеш някой път по невнимание, ходиш да буташ черни предмети, и оцапаш се. Ако си облечен с бели дрехи, до вечерта веднага ще ти се развали настроението. И най–много хората страдат, когато се влюбят някой път. И майки, и бащи, и млади, та се облекат със своите бели дрехи, и ги оцапат, пък и някоя муха дошла някой път, или някой бръмбар и турил една точка. Пък може и като вървиш, някоя птица, като си лети и цръкне и тя, и нещо капне отгоре ти на дрехата. Това са неща, които стават. Та ми разправяше един хуморист. Той таман си турил цилиндъра – щял да ходи на една министерска среща, и като върви, трак – нещо паднало на цилиндъра му. Снел той цилиндъра си, казва: „Хей. Не знаеш ли, че аз на рандеву отивам, оцапа цилиндъра ми.“ И връща се пак вкъщи да се очисти цилиндърът му. Казва: „Закъснях с пет минути“. Обаче тази птичка, която не знае, че има някое същество с такива превзети възгледи – и аз наричам тази птичка, която хвърка из въздуха, и тя няма понятие от порядките на хората.

Та казвам, туй което птиците правят, и ние го правим. По някой път във вашия живот като малките птици и вие със своите мисли и чувства, и желания често оцапвате онова хубавото вътре във вас. Човек има нужда от едно желание. Една птичка има нужда да изхвърли нечистото, но тя трябваше да иде надалеч в гората. А тя, като си върви по пътя, понеже си търси храната и едновременно се изпуща – че дето падне. Значи птичките оставят своите нечистотии там, дето не трябва. Ако птиците бяха умни, тя трябваше да се върне в гората, и после пак да иде в града. Това е възпитанието. Птиците така трябва да правят. Аз гледам тук някои лястовички така си държат чисто при себе си. Умният човек трябва да извади една аналогия. Аз изваждам от тия лястовички едно правило за себе си. Казвам, толкова им стига умът. Представа нямат те, прощавам им, за една лястовичка е позволено да прави, но за един човек туй, което лястовичката прави, за един човек не е позволено да прави. И ако човек го прави, в него ще се зародят известни противоречия.

Но сега туй, което за нас е важното, то е следующето. Вашето положение не трябва да бъде като положението на онзи ученик. Във Варненската гимназия един от бедните ученици, но доста умен, отива той да се храни, но няма нито пет пари, влиза в гостилницата. Гостилничарят – някой си Шишко, всички го познават. Сега ученикът дава вид, като че баща му е пратил пари, така се представя, седи, казва: „Шишко, я да ми сложиш.“ И Шишко мисли, че баща му изпратил пари, дава му всичко, което той поиска. Една порция, втора, трета, четвърта. Той се наял хубаво и най–после, като става, Шишко казва: „Е, плати.“ „Е, нямам.“ „Е, като нямаш, кажи само една порция, а ти разполагаш, като че баща ти е пратил пари. Излъга ме.“ Хваща го Шишко, че го набива добре. Искал повече, отколкото трябва. Излъгал Шишко. И Шишко го набива. Онзи излиза навънка и казва – Шишко се тревожи, че той ял повече, отколкото трябва, и го излъгал, че не можал да се досети. Той четири порции изял. А ученикът, като излиза, казва: „Наби ме, ама се наядох хубаво.“

Питам сега, от двамата кой мисли по–хубаво? Шишко има една слабост, той дава четири–пет порции, но очаква да му платят за всяка порция, за да спечели повече. Другият излиза навънка, казва, че при неблагоприятните условия се радва за едно нещо, казва: „Пострадах.“ Вие някой път мязате като този ученик гладен, гледате, след като страдате, поне се е наял. И като спечели човек, той мяза на този ученик. А като са го излъгали и са му взели, той мяза на нашия Шишко.

Туй, за което ви говоря сега, е обикновеното в живота. Животът не се постига с обикновени работи. Обикновените работи са само едно средство, едно условие за онова великото в живота, което трябва да се постигне. Ако вие изучите азбуката, това са елементарни работи, това са само едно условие. И ако знаете как да учите, защото не само трябва да учите буквите, но трябва да учите слоговете, но трябва да знаете всяка една буква при какви дадени условия къде да я поставите и как да образувате думите. И после трябва да знаете закона, по който езикът се развива. Като един поет ще бъдете. Как стават хората поети? Когато знаят да поставят думите на тяхното място. И кога се научава човек да пише? Когато всяка една дума е турена на своето място. Кога се научава човек да мисли правилно? Когато всяка една отделна мисъл е на своето място. Ако ти предизвикаш една мисъл или едно чувство, които не са намясто, ти не чувстваш правилно, не мислиш правилно. Да вземем сега думи, които сега всички говорят: „Не живеем добре.“ В сегашния живот хората постоянно казват: „Не живеем добре.“ Какво значи „Не живеем добре“? Какво разбира този човек, като каже „Не живеем добре“? Туй, че в семейството не живеят добре или че обществото не живее добре? „Няма живот“ подразбира, че няма достатъчно ядене и пиене. „Не живеем добре.“ Ядене няма. Туй разбира човек.

И от какво се обуславя яденето на човека? Яденето се обуславя от неговата мисъл. Хубавото ядене в хубава мисъл се обуславя от неговите мисли, от неговите чувства. А здравето на човека се обуславя от неговите чувства. Зависи как се храниш. Много от съвременните болести, от които страдате, се дължат от тази неестествена храна, неестествено ядене. А неестественото ядене произтича от факта, че мисълта не е била правилна. Човек ще мисли едно, а друго ще чувства, а яде друго. И вследствие на това между неговите мисли, чувства и яденето няма едно съответствие, няма една вътрешна връзка. Ти може да си много добър музикантин, много да си добър шивач, добър слуга, но туй ни най–малко не показва, че си добър човек. Една мома може да обича своя възлюблен, да му пише по едно писмо на ден, спрямо него може да бъде разположена, но това ни най–малко не показва, че тя е разположена спрямо другите. Тя заради любовта към своя възлюблен прави лъжа спрямо другите. Майката може да бъде разположена спрямо своите деца, но тази любов спрямо другите не показва, че тя е разположена спрямо тях. Едно несъответствие.

Човек може да бъде много разположен спрямо себе си, без да е разположен към хората, и обратно. А истинският живот подразбира да бъдеш ти разположен към Бога, към ближния и към себе си. То е идейното. Значи да изпълниш туй, което наричат съвременните хора, да изпълниш задълженията си към Бога, задълженията си към ближния си и задълженията си спрямо самия себе си. И това е най–мъчното изкуство. Най–мъчното изкуство е да влезеш в положението на един човек в даден случай, да разбираш неговите нужди. Един обикновен учител, съвременен учител, мъчно може да влезе в положението на своя ученик, но и един съвременен ученик мъчно може да влезе в положението на своя учител. Една съвременна майка мъчно може да влезе в положението на своите деца. Влизат донякъде, но за духовното вътре, за този духовен живот – майки има, които разбират нуждите на децата си, но не разбират духовните им нужди. Те ги хранят, без да разбират техните духовни нужди. И вследствие на това има едно вътрешно отчуждаване. Майката мисли, че дъщерята върви по една неправилна посока, и те се намират в едно противоречие. Баща и син не се разбират. Бащата мисли едно, синът мисли друго. В едно отношение бащата е прав, в друго отношение синът е прав. В едно отношение майката е права, някъде дъщерята е права, майката е крива.

Сега и аз, като ви говоря тези въпроси, влизам ли аз във вашето състояние, и вие дали ме разбирате? Някои неща аз ви говоря, за да отвлека вашия ум от непотребни работи. По някой път известен говорител представя, че животът е лош. Да кажем, че човек на земята не му трябва много за другия свят. Той трябва да живее. Донякъде това е вярно. Един човек, който не може добре да живее на земята, как ще живее в небето? Законът е такъв, не че небесният живот е зависим от земния, но земният живот е като едно условие. Придобитото на земята, земният живот ще даде своя разцвет и своите постижения на човека. И човек ще постигне много повече в духовния свят, отколкото тук, на земята.

Запример как хората тук се разбират? Имайте вие предвид в любовта как ще се разбират? Двама души се обичат, нали? Но за да има едно разбирателство, в какво седи любовта? Тогава, ако всеки определи в какво седи любовта, ще види какво голямо различие има, ще се направи. Някои неща са верни, както хората разбират, но онази любов, която дава подтик, тя не е тази, която ние разбираме. Тази любов, с която ние се занимаваме сега в света, тя всякога ще ни спъне. Запример аз разбирам любовта на хората – всякога хората да се отнасят към мене добре. Но ако всичките съвременни хора могат да ме уважават и почитат, туй тяхно почитание и уважение може да ме спъне. Следователно, за да не изгубя тяхната любов, по някой път, за да не изгубя някой приятел, неговото уважение, казва: „Да идем да се почерпим“, и аз хайде, ида да се почерпим. Но може да съм ученик, ще закъснея, но за да имам доброто мнение на моя директор, аз ще рискувам срещата. В някое отношение е по–добре да не те обичат хората. И казвам, любовта между разумни хора е една, а любовта между онези хора, които не разбират живота, е съвсем друго нещо.

Та сега какво трябва да се прави? Простото правило. Направете един превод. Ти си един екскурзиант, искаш да пътуваш по планините. Понеже краката ти ще играят една важна роля, ти ще имаш едни меки обуща, направени от най–добрия майстор, тъй щото да няма стягане и краката ти вътре да бъдат свободни в обущата, да не се образуват никакви мазоли и никакви пришки. Ти се оплакваш, казваш: „Не си струва човек да ходи на екскурзия.“ Виноват е обущарят, виноват си и ти, понеже си решил да идеш с едни обуща, които са модни, парижки. А парижките обуща не са за екскурзия. Те са за дами, които ще вървят на сто крачки и ще се върнат пак назад. А с такива обуща на екскурзия не се ходи. Преведете сега тия обуща. В себе си направете едно вътрешно сравнение, една добродетел, която човек носи със себе си. Ако тази добродетел образува известни мазоли, тази добродетел не е намясто. Ако имаш едно добро, което тебе ще спъне, да се научиш както този човек. Някои хора казват: „То на този свят не се учи, аз ще се уча в другия свят.“ Те не се учат в този свят, а очакват да се учат в другия свят.

Нашият живот на земята е едно развлечение. Не само нашият живот, животът на всички същества на земята е едно развлечение за висшите духове. Когато те имат едно малко развлечение, всичките противоположности, които ние имаме, за тях са едно развлечение. Но за нас не са развлечение. Развлечение е за една съвършена публика. Когато някой актьорин, акробат е на сцената, той се усеща унизен. Че на вас е дадена ролята на някой престъпник, мъчите се да представите как трябва да се краде. Не ти е в естеството, но ти си представяш как се краде. И най–после ще те съдят на сцената като крадец. И ще гледаш като убият крадеца. Значи и ще гледаш убиването. И най–после ще кажат: „Отлично игра ролята си.“ Значи на сцената като откраднеш, всички ще те похвалят, а в действителност като направиш туй изкуство, ще те турят в затвора. Питам, какво ще разберете от това? На сцената се позволява туй развлечение. Като целунеш някого на сцената, казват: „Много хубаво целува.“ А в действителния свят като целунеш някого, ще намериш затвора. Един негър си позволил да целуне една благородна американка и го глобяват десет хиляди долара. То прави много нещо. Ако ти отърва – още веднъж. Българинът, ако направи веднъж, няма да си позволи втори път това. Туй в странство те са един милион,

пет милиона не по сегашната валута, но пак са приблизително осемстотин хиляди лева. Целия си живот един българин няма да може да си плати едно удоволствие.

Питам тогава, ако една наша погрешка в живота, такава малка погрешка в живота, даже един праведен човек като направи, ще му струва цял един живот. Питам тогава, струва ли си една целувка за една американка цял живот да иждивиш? Аз съм гледал млади моми. Аз наричам млади моми, всички вие сте все млади моми. И млади, и стари, все сте млади моми, които гледат, че не са ви писали. Или след като сте писали, получили сте едно студено писмо. Туй още веднъж да не ми правите. Тъй пише възлюбленият и скъсва работата. И вие четири реда сълзи. За какво? Още веднъж да не ми пишете. Че казвам, щом не ме иска, аз ще се освободя. Няма да харча пари за книга и мастило, ще се освободя. Няма да правя разноски, защото за любовните писма се тургат най–хубавите пликове, най–хубавите писма. Аз съм виждал моми, та ще турят най–хубави пликове. Така съм гледал моми, които пишат любовни писма. Напише едно писмо, че го съдере. Пак пише, направи една погрешка, пак го съдере, момата десет пъти пише, пише и като го гледа, пак го съдере, не е хубаво. После плика ще съдере, че един, втори, трети. И казвам, колко е внимателна тази мома. Казвам, ако тя в целия си живот така внимателна би била, цял светия ще стане. Но щом се ожени, тя вече не къса писмата. Да свършим живота, тъй както го започнахме. Туй е най–хубавото. (Учителят затваря Библията си.)

Както в своите любовни писма си внимателен, така докрай пиши писмата си. Хубаво пише тази мома. Като скъса едно писмо, второ напише, писмото да е без погрешка. Хубаво е. И лошо е, когато тя престане да не пише, тъй както е писала на младини. И хубаво е тя да запази същите чувства, които е имала в младините си. Ако тя запази тия чувства както първата любов, така да бъде и последната любов. И лошото е там, че започва с хубавата любов, а свършва с лошата любов. Започва със сладките думи и свършва с горчивите думи. Започва с добрите мисли, свършва с лошите мисли. Започва и недосвършва. Там е всичкото сега. Една от големите опасности в неразбирането на живота е, че започва много добре, а не довършва работите.

И пророкът пише в тази глава, той се оплаква, че Израил в началото много добре е вървял в пустинята, но после отбил се някъде, влюбил се някъде.

Та аз уподобявам положението на пророка на това. Сега вие всинца сте моми – и стари, и млади, без разлика, да не казвате, че някого нямам предвид. Всинца ви имам предвид. Ако съм ви нарочил, всинца ви съм нарочил. Всинца ви имам предвид без разлика, без изключение. Тъй го разберете сега. И туй изяснение, което ще ви дам, се отнася без изключение за всинца ви. Някоя мома като е много целомъдрена, като се запознае с един момък, идеално върви година, две, три. После тя се отпуща, отпуща с единия, завърти работа с други десет души. На всинца им пише, че ги обича, и те я лъготят. Туй пророкът описва, че Израил има много богове, та те са много богове. Та лъже Господа, лъже и другите богове. Та Господ се възмущава от многото й любовници. Там седи въпросът.

Та и ние, съвременните християни, вие имате същата слабост, много любовници имате. Пълни сте, вътре във вас не е Господ, който седи на първо място и заради него да направите всичките жертви. Някой път правите някоя жертва, а друг път не правите – тъй между другите работи и ни пет пари не давате. И вие вярвате, но щом се разсърдите, ни най–малко не мислите, че има Господ. Господ го няма тогава. После ще ти дойде наум, че има Господ. Като нарежеш някого, хич не мислиш, че Господ го има. А след като направиш прегрешението като Адам, тогава чуеш гласа на Господа: „Адаме, къде си?“ И казват сега, че Господ го нямало. Той беше там. Те казват: „Че няма го Господ.“ А той беше в райската градина и наблюдаваше първата жена, като беше вкусила от плода, тъй си вторачил очите. А тя хич не гледа Господа, а гледа новия любовник, който е дошъл там. Господ гледа, дано се обърне, да й каже: „Какво правиш?“ Не казва, че е там. Тя не поглежда, а гледа другите. А той наблюдава. И Господ видя това. Те казват, че го нямало, но той е наблюдавал там. А тя даже око не е хвърлила. Тя се е загледала в онзи втория любовник какво ще каже. Тебе те ангажира една мисъл, втора. Ти мислиш, като кажеш тъй–тъй, всичко ще се уреди.

Всяка една лоша дума, която човек може да каже, това е забраненият плод, който ти можеш да изядеш. Всяко лошо чувство, което ти можеш да опиташ, то е един забранен плод. Всяка една лоша постъпка, която ти можеш да направиш, колкото и да е малка, това е един забранен плод. Тия малките плодове, които всеки един човек всеки ден ги яде, та ти си, който ще съдиш себе си. Ако ти не си господар да виждаш своите погрешки, никой отвън не може да дойде да ти поправи живота, да поправи човека. Нищо не може да те умие. Отвън десет пъти можеш да се умиеш, но в душата си трябва да бъдеш господар.

Една мома – да кажем, дават пари, тя да не може да ги вземе, ангажирана е. Ангажирани сте. Иска един момък да я види, а тя казва: „Не, доста ангажирана съм.“ Дайте го на онази мома, която не е ангажирана. Мислите ли, че всеки един човек, който ви дава едно цвете, той ви ангажира, който ви дава едно цвете? Вие не знаете, даже не подозирате, аз може да ви тикна в една беля, ако не ме разберете. Вие откъсвате едно цвете и го давате някому. И мислите, че сте направили някое голямо добро. Ако този е един човек просветен, адепт, да, но ако е един обикновен човек, вие сте му направили една голяма пакост. Аз, ако съм на вашето място, ще кажа: „Помириши моите цветя, но никога няма да откъсна едно цвете. Ако е един плод узрял, мога да му откъсна и един, и два, и три, да си хапне, но едно цвете няма да му дам. Защото той не е достигнал дотам. За да дадеш на един човек едно цвете, той трябва да е един мъдрец. И казвам, само пчелите имат право да посещават цветята и да изваждат от тях мед. Сега тук се изисква разбиране. Мъчно може да влезете вие да разглеждате нещата, както аз ги разглеждам. И аз не искам да ги разглеждате по този начин. Но казвам практически принцип, не да се не гледа на едно цвете, не че е грешно, никакъв грях не е. Но то е един повод. На този човек ако му дам едно цвете, аз ще го тикна в един крив път. Да ви дам друго едно сравнение.

Често виждам бащи, които пият вино или ракия. И бащата каже за сина: „Да му дадем малко, момченце е, да близне.“ И майката каже: „Да не стане на момчето нещо. Да си близне от ракията.“ Но детето не знае. Днес му даде бащата едно откъснато цвете, утре му даде едно откъснато цвете, и, погледнеш, след десет–двайсет години синът е станал пияница по единствената причина, че бащата иска да услужи на детето да не му стане нещо. А то сега му става нещо. Ако бащата не беше му дал, нищо няма да му стане. А понеже му дал – стана му нещо. А майката казва: „Дай му, да не му стане нещо.“ Не. Нищо няма да ви стане. Нищо няма да му стане. Бащата, ако иска, да ви даде от своята ракийка, не взимайте. Баща ви има право да яде и пие и вино, и ракия, но вие, младите, нямате никакво право. На вас, младите моми, казвам. На вас, младите моми, всинца вие, които никога не сте пили ракия и вино, казвам: нищо няма да ви стане. Не се учете така. Баща ви казва, майка ви казва: „Ще ви стане нещо.“ Нищо няма да ви стане. Не пий. Щом пиете, ще ви стане туй, което на баща ви стана. Пияница ще станете, и оттам насетне човек не може да прокопса. Ако ти пиеш или вкусиш, само близнеш от ракията или от винцето, аз мога да ви предскажа какво ще ви се случи. Не зная живот, който започва с вино, което опива, и ракия – този живот не може да бъде щастлив.

И онези тълкуватели. Отишъл Христос и направил виното, и му казали: „Защо си оставил най–сладкото вино за най–после?“ Христос иска да каже – като правите вино, правете сладко вино, неопивателно вино, сладко вино, неопивателно вино. Желания и мисли, и постъпки, които не опияняват човешката душа. Значи остави съзнанието свободно от всичките ония страдания, които ние претърпяваме.

Но оставете сега в мисълта ви – нищо няма да ви стане. Вие, младите моми, не вкусвайте от ракията, нито от винцето. Може майка ви да ви каже: „Да не ви стане нещо.“ Кажете: „Мамо, нищо няма да ми стане.“ Ракията да бъде за баща ви и виното да бъде за баща ви. А за вас да ви бъде: пийте онази хубавата, чистата вода. Това е единственият живот, това е добрият живот, това е животът, който сега учим.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. “

(Три пъти)

Тридесет и пето утринно слово

30 юни 1935 г., неделя, 5–6.15 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...