Jump to content

4. Първи опити за съвместна работа. 4.1. Пречките и опустошенията


Recommended Posts

4. ПЪРВИ ОПИТИ ЗА СЪВМЕСТНА РАБОТА

4.1. ПРЕЧКИТЕ И ОПУСТОШЕНИЯТА

В многобройните ми разговори с Мария, нещата за които говорихме, се уточняваха. Но когато, трябваше да се направи нещо, изведнъж се явяваха отначало пречки, а след това противодействия по всички линии. За мен това беше отначало необичайно. Виждах пречките, търсихме начина да ги преодолеем. А за противодействията, се борихме срещу тях.

Вие смятате, че това са само думи. Мога да ви разкажа и някой пример. Ето така, в определения ден за работа аз предварително се подготвям в град Своге, уточнявам си графика на дежурствата и се освобождавам с много мъки, за да дойда в София. Аз пътувам с влака, преминавам 50 км., за да стигна до тех. И това е заплануваното ми свободно време, което трябва да отиде, и да се употреби за работа с тях.

Но отначало при мен започват също да се явяват спънки, и то спънка след спънка, като че ли някой непрекъснато ми слага марка в краката. Навремето децата като играеха и някое дете се затича, другото отива зад него, протега крак и го препъва. Това се казваше марка - „Слагам ти марка." Това беше един детски израз. Та така в този случай усещах, че някой вървеше след мен и непрекъснато ме спъваше. Спъваше ме, докато отида до тях, в техния дом - в дома на Мария и на Борис.

Така, че аз пристигам в дома им, и тогава се установяваше, че и там има някакви пречки! Или нещо се е случило и са излезнали някъде от дома си, и ги няма. Представяте ли си?! Аз се подготвям за този ден. Те знаят, че аз ще дойда, но отведнъж някой ги кани някъде, имат някаква работа. Оставят ме! Изобщо не се сещат за мене, че аз ще дойда. Тръгват и си вършат, и си гонят техната работа. Каква работа може да има един човек, който е на 75 години? - Никаква работа, освен да си седи в къщи и да чака оня, който трябва да дойде при него, за да му свърши работата.

Ето такива случай имаше много, много такива случай! Направо побеснявах и пощурявах! Не можех да проумея такава безотговорност - както към тях, така и към мене. И така - отивам, а тях ги няма, няма ги. Или пък, ако са в къщи, то някой от тях е болен. А това означава, че не може да се работи. А другия, който е здрав се върти около него и пак не може да се работи. Или пък, ако не са болни, не са работоспособни -нямат вътрешно разположение за работа. Вие вероятно знаете, че може да имаш външни условия - всичко да ти е наред около тебе, но вътре, ако си празен - нищо не може да направиш. Ако теб те е завладяла онази голяма пустота, която влиза в човека и изгонва всяка една идея от ума му, всяко едно хубаво чувство в сърцето му, и изхвърля всеки подтик, за да може да направи нещо, това се казва пустота - пустота у човека. Та аз отивам и виждам, те нямат разположение - вътрешно разположение за работа. Някой беше минал през тях и в тях, и беше опустошил всичко. Отвън може и да имат условия, но отвътре, ако не си свободен - не става нищо. Аз тогава смятах, че щом сме запланували нещо, то трябваше аз да отида и да се свърши. И да се завърши онова, за което сме говорили.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...